Колко отворена е България към световната икономика отвъд ЕС?

Една от водещите тенденции в световната икономика е отдръпването от доскоро доминиращата парадигма на максимално свободна търговия. Признаците за това явление все още не са толкова видими през отчетените обеми на световна търговия; засега те се изразяват повече в политическа реторика за стратегическа автономия, нарастващата популярност на индустриална политика и употребата на мита, износни ограничения и регулации върху търгувани стоки и услуги за геостратегически цели.

Връзката между това глобално явление и дебатите по икономическата политика в България често остава някак скрита, вероятно поради факта, че търговската политика се води предимно на ниво ЕС, както и че България търгува предимно с други страни-членки на Съюза. Връзка обаче има, тъй като България е силно отворена към света отвъд единния европейски пазар.

Когато говорим за търговски взаимоотношения, не е достатъчно да се спрем на директния износ от България към дадена страна – в днешно време веригите на доставки са особено сложни и преминават през националните граници, често многократно. По-удачно е да погледнем каква е добавената стойност, създадена у нас от всякакви дейности, които водят до пряк или косвен износ на стоки и услуги към дадена страна[2]. Именно този индикатор ни дава пълна представа за зависимостта на местната икономика от отделните външни пазари. В случая на България, добавената стойност от дейности, насочени към износ за страни извън ЕС, се равнява на 22,5% от общата брутна добавена стойност (БДС) към 2024 г., като това ниво е  относително стабилно за предходното десетилетие. България е и по-отворена към трети страни в сравнение с ЕС, за който същият индикатор е обикновено с 2-3 пр. п. по-нисък.

Най-ключовият външен пазар (отвъд ЕС) за България се оказват САЩ, износът за които генерира 2,9% от добавената стойност – впрочем значително повече спрямо 15 години по-рано. След това, с приблизително сходна значимост от около 2% от БДС у нас, се нареждат Обединеното кралство, Турция и Китай, като при последната се наблюдава значително увеличение от 2010 г. насам. Преди около 15 години прекият и косвен износ към Русия също генерира значителен дял от БДС у нас, подобен на този към другите споменати партньори, но постепенно значението на този външен пазар за България намалява до едва половин процент от БДС.

Освен през добавената стойност, значимостта на даден външен пазар за икономиката може да се измери и през пазара на труда. За 2024 г. приблизително 716 хиляди души, или една пета от заетите, работят дейности, насочени за крайно потребление[3] в страни извън ЕС. И броят, и делът са относително стабилни за предходното десетилетие, т.е. външните пазари отвъд Европейския съюз имат структурно значение за пазара на труда у нас. Ако гледаме конкретни държави, отново водещи са САЩ, за износа към които работят около 90 хиляди души; след това отново се нареждат Великобритания (61 хиляди души), Китай (54 хиляди) и Турция (51 хиляди).

Данните от Евростат ясно сочат, че България е наистина отворена икономика, и то не само към общия европейски пазар, но и към света отвъд. Съответно, макар и търговската политика на ЕС да се води на наднационално ниво, логичната позиция за страната ни е да се отстояват принципите на свободната търговия. В интерес на България е да подкрепя отварянето на външни пазари към ЕС, както например подкрепи – за съжаление отложената – търговска сделка с Меркосур по-рано тази година.

Източник: Институт за пазарна икономика