BoBoX и новите изисквания за екодизайн
Време е да се мисли за кръговия живот на всичко, което произвеждаме, напомня проф. Васил Живков

© ECONOMIC.BG / Личен архив
Бързо, лесно и удобно за пренасяне и монтиране, за разглобяване и за рециклиране – това са някои от характеристиките, на които се очаква да отговарят съвременните мебели. Реализирането на такава концепция най-често не е никак бърз и лесен процес.
А докато извървите пътя от добрата идея до пазарната реализация, забравете за удобството. Показателен пример за всичко това е BoBoX със своите засега седем международни награди, най-нова сред които е BIG SEE Product Design Awards 2024 / Winner. Тези престижни отличия са добра индикация, че продуктът е интересен и за пазара. Но какво е BoBoX? Това е
революционна концепция
в мебелите „Направи си сам“, която обединява иновация, функционалност и екологичен дизайн. Създадената през 2021 г. от д-р инж.-дизайнер Боряна Петрова и проф. д-р Васил Живков, многофункционална система е проектирана да отговори на изискванията на днешния гъвкав начин на живот, предлагайки решение, което се сглобява и разглобява без никакви инструменти.
Модулният дизайн на BoBoX разчита на леки, но издръжливи плочи на дървесна основа, които формират конструктивните елементи на системата. Те са тънки и здрави, което допринася за устойчивостта и лесната употреба. Минималистичният подход намалява броя на конструктивните и свързващите компоненти и опростява процеса на монтаж и демонтаж. Отличителна черта на BoBoX са неговите многофункционални съединителни елементи. Те позволяват прикрепването на врати или гърбове към всяка кутия за съхранение, предлагайки гъвкавост за модифициране на системата след първоначалното сглобяване. Потребителите може да променят позицията на тези елементи или да добавят нови, създавайки разнообразни дизайнерски комбинации в зависимост от индивидуалните предпочитания и изисквания на пространството. Ключов момент при разработването на BoBoX е
отговорността към околната среда
Двата материала - шперплат и пластмасови съединителни елементи, може да отидат за рециклиране. В този модел е вложена идеята за практичния дизайн. Плочите са с дебелина от 9 мм, те са два пъти по-тънки от стандартните плочи, които се използват в мебелите. Това означава 50% по-малко суровина, а същевременно и олекотяване на изделието.
BoBoX е типичен пример за изследователска работа, прераснала в продукт чрез приложение на получените резултати. Всичко тръгва от дисертацията на Боряна Петрова за конструирането на мебели от тънки материали, която тя прави в Лесотехническия университет. Двамата с нейния научен ръководител проф. Живков решават чрез 3D принтиране да създадат съединителните елементи. Доразвиват идеята, след което тази разработка е
регистрирана като полезен модел
и като дизайн в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в Аликанте. Върви се към индустриално внедряване, но пътят не е никак бърз и лек. Висока е цената на 3D принтираните пластмасови съединителни елементи и за да стане продуктът масов, е нужно друго решение. Плануват с пловдивска мебелна фирма да се пристъпи към внедряване, след като вече по европейска програма проектът е получил одобрение. „В подобна ситуация единият път е самофинансиране, другият е подкрепа от външна организация или програма, трети вариант е да се намери реализатор на продукта“, обяснява проф. Живков. Той ни въвежда и в актуалния тренд: „Относително чисти линии на силуета на мебелите. Елементи на масивна дървесина, фурнири или имитация, за да се вкара усещане за топлина и уют. Тенденция към минимализъм и олекотяване на конструкциите, декориране чрез мрамор или керамични материали. Цветовете се менят всяка година, сега се търсят топли и пастелни нюанси. Екодизайнът става все по-важна тема.
Кръговата икономика
се стреми към повече суровина от възобновяеми източници, използване на по-малко материали, по възможност те да са рециклирани и рециклируеми, конструкциите да са олекотени и мултифункционални, да са по-дълготрайни и по-надеждни“.
Темата за рециклирането излиза на все по-преден план. Ако се произвеждат и ползват мебели с кратък живот от само няколко години и ако няма система, която да ги вкарва отново в производството, това означава да замърсяваме природата. Така ще се депонират отпадъци на сметищата, вместо да ги намалим до минимум. В ЕС само 10% от отпадъците отиват на сметищата, докато у нас това е над 65% от всичко, което сме превърнали в боклук. Проф. Васил Живков напомня, че след 2028 г. мебелите ще трябва да имат дигитален паспорт, в него ще има индикация за степента на екодизайн. През следващите 4 г. предстои ЕС да определи единни правила за проектиране на устойчивите мебели, които да подлежат и на кръгова употреба. Съвместната работа на много и различни заинтересовани страни ще трябва да доведе до
ново отношение
към обзавеждането, удължаването на живота и рециклирането му, когато то стане неизползваемо. Нужна е добре организирана система за оползотворяване на отпадъците и яснота за събирането на старите мебели. Проблем е, ако те се изгарят в нечии печки, вместо на специализирани места, но най-добрият вариант е да влязат в кръговата икономика на повторното използване.
Време е да се мисли за оползотворяването на всичко, което е станало ненужно. Колкото по-подготвени сме, толкова по-леко ще приемем промените, които ЕС ще наложи в един момент. Държавата, общините, обществото ще трябва да намерят новия подход чрез работеща система, като ще трябва да се създадат нови бизнеси. Икономически лостове ще решат проблема. Навярно ще се изградят центрове за депониране на стари мебели, годните за повторна употреба може да се реновират и реставрират и това да даде добри резултати. Големите компании, известни с това, че налагат тенденции в производството, че са носители на новости и на иновации, именно те може да са
лидерите в оползотворяването
и даването на нов живот на мебелите, като в това се включва и рециклирането. Ще се очаква посоката, която Форумът за екодизайн към Европейската комисия ще зададе. Не е далеч денят, когато производителите не само на мебели ще трябва да се съобразяват с изискванията за екодизайн, тоест с това дали продуктите може да се рециклират, какъв е екологичният им отпечатък, достатъчно издръжливи ли са, подлежат ли на поправка и поддръжка. Доброто намерение зад всичко това е да живеем и да работим така, че да оставим нашата планета на хората след нас в по-добро състояние, отколкото е тя в момента.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.