Brexit и глобалната икономика

Преговорите за раздялата на Обединеното кралство с Европейския съюз преминаха през няколко момента на дежавю, а консенсусът между експертите е, че икономическият ефект ще се усети много по-остро във Великобритания, отколкото в ЕС. А политиците по света имат преимуществото да наблюдават процеса отблизо.

Обединеното кралство е погълнато от темата за Брекзит вече две години и половина. Въпросите "ако", "как" и "кога" за оттеглянето на страната от Европейския съюз, след десетилетия членство, разбираемо преобладаваха в новините и засенчиха почти всички други политически дебати. Не се проведе, например, никаква сериозна дискусия за това как Великобритания трябва да повиши производителността и конкурентоспособността си в момент на глобални икономически и финансови промени.

В същото време, интересът на останалата част от света към Brexit разбираемо спадна. Преговорите на Обединеното кралство с ЕС преминаха през няколко момента на дежавю, а консенсусът е, че икономическият ефект ще се усети много по-остро във Великобритания, отколкото в ЕС, а още по-малко в други страни.

Въпреки всичко, и останалият свят е изправен пред сериозни предизвикателства. Политическите и икономическите системи са в процес на големи структурни промени, много от които наложени от развитието на технологиите, търговията, промените в климата, голямото неравенство и нарастващото политическо недоволство. При решаването на тези въпроси, би било от полза политиците по целия свят да вземат урок от опита на Обединеното кралство с Brexit.

Когато британците гласуваха „за“ с разлика от 51,9% на 48,1% да напуснат ЕС, решението дойде като шок за експерти, политолози и лидерите на консерваторите и лейбъристите. Те подцениха ролята на "идентичността" като движеща сила за референдума от юни 2016 г. Но дълбоко пазените идеи на избирателите за идентичността, реални или възприети, вече не могат да бъдат пренебрегвани. Въпреки че днешната подривна политика се подхранва от икономическото разочарование и неудовлетвореност, идентичността е върхът на копието. Тя изважда на повърхността и задълбочава политическите и социални разделения, които са толкова неудобни, колкото и неуправляеми.

Експертите също така предсказаха, че британската икономика ще претърпи моментален и значителен спад в производителността след референдума от 2016 г. В този случай, те не разбраха динамиката на това, което икономистите наричат "внезапно спиране" - т.е. рязка, катастрофална неизправност в ключов сектор на икономиката. Чудесен пример за това е световната финансова криза през 2008 г., когато финансовите пазари се сринаха в резултат на оперативни размествания и загуба на взаимно доверие в системата за плащания и споразумения.

При Brexit беше различно. Тъй като не може да се замени нещо с нищо, нямаше моментално прекъсване на търговията между Великобритания и ЕС. При липсата на яснота кой тип Brexit в крайна сметка ще се осъществи, икономическите отношения просто продължиха "както са" и по този начин се предотврати моментално прекъсване.

Оказва се, че при изготвянето на макроикономически и пазарни прогнози за Brexit до този момент "краткосрочно спрямо дългосрочно" е по-важно от "меко спрямо твърдо" (като "твърдо" се отнася за пълното, и вероятно объркано, оттегляне на Великобритания от европейския единен пазар и митническия съюз). Въпросът е не дали Великобритания ще трябва да направи сериозна икономическа равносметка, а кога.

Въпреки това, икономиката на Обединеното кралство вече преминава през бавни структурни промени. Има доказателства за намаляващи чуждестранни инвестиции и това допринася за незадоволителното инвестиционно равнище на икономиката като цяло. Освен това, тази тенденция насочва фокуса към предизвикателствата, свързани със слабия ръст на производителността.

Налице са и признаци, че компании, опериращи в Обединеното кралство, са задействали плановете си за извънредни ситуации, свързани с Brexit, след продължителен период на изчакване, планиране и още изчакване. Освен прехвърлянето на инвестиции извън Обединеното кралство, фирмите ще започнат да преместват и работни места. И този процес вероятно ще се ускори, дори ако британският министър-председател Тереза Май успее да прокара през парламента предложеното от нея споразумение за излизане.

Процесът по Brexit показва рисковете, свързани с икономическата и политическа фрагментация, и очертава предварителна картина на това, което очаква все по-разпокъсаната световна икономика, ако това продължи: а именно по-неефективни икономически взаимодействия, по-малко устойчивост, по-сложни трансгранични финансови потоци и по-малка гъвкавост. В този контекст, скъпото самозастраховане ще замени някои от действащите застрахователни механизми на настоящата система. И ще бъде много по-трудно да се поддържат единни международни норми и стандарти, а още по-малко да се цели синхронизация и координация на международните политики.

Данъчният и регулаторният арбитраж вероятно също ще станат все по-често срещани. И създаването на икономическа политика ще се превърне в средство за справяне с проблемите на националната сигурност (реални или въображаеми). Как този подход ще засегне съществуващите геополитически и военни механизми, предстои да видим.

И накрая, ще има и промяна в начина, по който страните се стремят да структурират икономиките си. В миналото Великобритания и други страни се гордееха, че са "малки отворени икономики", които биха могли да се възползват от местните си предимства чрез стратегически и ефективни връзки с Европа и останалия свят. Но сега, идеята за една голяма и сравнително затворена икономика, започва да изглежда все по-привлекателна. А за държавите, които нямат тази възможност - като по-малките икономики в Източна Азия – здраво скрепени регионални блокове биха могли да предоставят работеща алтернатива.

Бъркотията в британската партийна политика направи процеса по Brexit да изглежда като вътрешен спор, който понякога е неразбираем за останалата част на света. Но Brexit съдържа важни уроци и за световната икономика. Отмина времето, когато ускоряващата се икономическа и финансова глобализация и свързаните с тях модели на растеж бяха почти неоспорими. Намираме се в период на значителна технологична и политическа изменчивост. Изгледите за растеж и ликвидност вероятно ще станат още по-несигурни и променливи, отколкото са вече в момента.

Мохамед А. Ел-Ериан, главен икономически съветник в Allianz, корпоративен създател на PIMCO, където е бил главен изпълнителен директор и главен инвестиционен директор, е председател на Съвета за глобално развитие на американския президент Барак Обама. Преди това е бил главен изпълнителен директор на компанията Харвард Мениджмънт и заместник-директор на Международния валутен фонд.

Авторско право: Project Syndicate, 2018.