БСК за вдигането на пенсиите: Саниране на политически „гаф“ 

Предложените увеличения и нови начини за осъвременяване на пенсиите не са придружени с абсолютно никакви разчети и анализи. Санира се политически „гаф“, допуснат при актуализацията на Държавния бюджет за 2021 г. и Бюджета на държавното обществено осигуряване чрез смесване на пенсионно-осигурителните плащания и „ковид добавките“. Това гласи официалната позиция на Българската стопанска камара (БСК). 

Въпросният „гаф“ излезе наяве през януари – въпреки влязлото в сила, при това най-сериозното от години, преизчисление на пенсиите. Грешката възникна след решението на служебния кабинет да предложи актуализация на Бюджет 2021 и нова формула за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, така че от 25 декември 2021 г. въведените по време на пандемията 50 лв. COVID добавка да станат част от основната пенсия. Междувременно обаче депутатите гласуваха тази допълнителна помощ да се увеличи до 120 лв. до края на 2021 г.

Така – въпреки иначе голямото увеличение от средно 12.5% – то на практика нямаше как да се усети от пенсионерите. А се стигна и до куриоза, че някои пенсионери дори получиха по-малко пари в сравнение с декември.

Припомняме, че въпросните COVID добавки, които от януари станаха 60 лв., е предвидено да отпаднат от юли. Критиците подчертават, че предвиденото сега увеличение на пенсиите, заложено в актуализацията на Бюджет 2022, ще се окаже повторение на сценария от зимата.

Няма абсолютно никаква логика, почиваща на принципите на социалното осигуряване, освен политически дивидент, добавките да бъдат включвани в размера на пенсията“, напомнят сега от БСК, изтъквайки, че предложените промени не са определени на база на осигурителен принос.

От бизнеса изтъкват още, че непрекъснатото увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст намалява разликата между тази пенсия и останалите, като противопоставя пенсионерите, които са имали различен принос, за формиране размера на техните пенсии. Според тях обаче увеличаването на размера на максималната пенсия е стъпка в прaвилната посока – но отново без яснота.

Според БСК няма аргументи защо е избран един или друг подход за вдигане на пенсиите.

Генерират се огромни разходи за бюджета, без да е ясен ефектът, както и възможността на бюджета да осигурява финансиране в дългосрочен план.“

Преди две седмици управляващите дадоха заявка за предстоящо мoдифициpaнe нa пpaвилoтo зa ocъвpeмeнявaнe нa пeнcиитe зa тpyдoвa дeйнocт. Зaлoжeнo e пpoцeнтът нa yвeличeниe зa вcяĸa гoдинa дa бъдe пo-виcoĸaтa oт двeтe ĸoмпoнeнти – нapacтвaнeтo нa cpeдния ocигypитeлeн дoxoд или cpeднoгoдишнaтa инфлaция. Зa cpaвнeниe в мoмeнтa швeйцapcĸoтo пpaвилo глacи, чe пeнcиитe тpябвa дa се aĸтyaлизиpaт вcяĸa гoдинa c 50% oт pъcтa нa ocигypитeлния дoxoд и c 50% oт инфлaциятa.

За антикризисните мерки накратко

Като цяло от БСК поддържат познатата теза, че политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. Според тях  

Мерките, предвидени за физически лица, трябва да бъдат фокусирани върху нуждаещите се, нискодоходни групи на обществото. Доколкото ресурсите са ограничени, от съществено значение е използването им да бъде максимално ефективно“, заключават от БСК.

От БСК изтъкват, че не е представен анализ и оценка как ще бъдат финансирани предложените мерки, а липсва и такъв за очаквания ефект върху темпа на нарастване на инфлацията. Оттам настояват за изчисления относно прекия и косвен ефект върху граждани и бизнес. Според експертите на асоциацията

Напомнят също, че няма краен срок за това докога ще се прилагат въпросните мерки.

За ДДС-то и горивата 

Като цяло БСК подкрепя освобождаването от акциз на енергийните носители, като виждат видим ефект при придония и втечнения газ и незначителен такъв по отношение на електричеството.

„Принципно“ са за и повечето ДДС промени, включително вдигането на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. По отношение на въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба, изтъкват необходимостта от ясно дефиниране на крайните продукти, които се включват в категорията „хляб“, включително поради наличието на множество стоки-заместители.

В другата широко дискутирана мярка – за компенсиране на крайните потребители на горива – от БСК виждат „най-много неизвестни“.

Смятаме, че мярката може да бъде подкрепена, ако бъде конструирана по олекотен и опростен начин, който да подпомага нискодоходните групи. Възможен подход е подкрепата да се реализира посредством ваучерна система.“