Бумът на „зеленото“ финансиране ражда и фалшиво устойчиви и еко компании

ESG стандартите се превръщат в задължителни за бизнеса и той постепенно започва да преобръща начина си на мислене. С нарастването на т.нар. „зелено“ финансиране се увеличава и броят на компаниите, готови да направят всичко необходимо, за да паснат на представата за устойчивост. Новата мода и желанието на играчите да привличат повече средства поставя въпроса за автентичността на техните заявки – с други думи, дали наистина са толкова еко, за колкото се представят.

Става дума за опасността от т.нар. „greenwashing“ – процес на създаване на фалшиво впечатление или дори предоставяне на подвеждаща информация за дейността и продуктите на компания, искаща да изкара себе си по-екологична. На този проблем обърна внимание доц. Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса, по време на дискусия за устойчивото финансиране на форума Webit.

По думите му финансовите потоци в посока ESG, устойчиви и зелени инвестиции видимо се увеличават, дори и в България, и ще стават все по-ефективни.

Големият въпрос е дали парите ще отидат наистина за зелени или устойчиви инвестиции, или ще се сблъскат с Greenwashing“, коментира той, обръщайки внимание на зачестилите скандали по темата в Европа.

Устойчивостта на бизнеса, или негово ESG представяне, обаче се превръща основен фокус на внимание за интересите на инвеститорите. Затова и БФБ също мисли как да подпомогне компаниите в измерването на показателите им. По-рано тази година бе даден старт на платформата Oxygen, която позволява на български компании да отчитат въздействието на техния бизнес върху околната среда, за да прилагат по-лесно ESG стандартите.

Промяна на мисленето

Начинът на мислене на компаниите се променя както под влиянието на клиентите им, доколкото потребителите все повече предпочитат екологични продукти и услуги, така и под това на самите банки. Маню Моравенов цитира изследване, според което около 50% инвестициите в портфолиото на банките в глобален мащаб са за устойчиви цели и проекти.

Очевидно това е бъдещето, което само по себе си крие предизвикателствата на ограничените ресурси, проблемите с биоразнообразието, социалните неравенства. Банките отдавна са започнали да съобразяват политиките си с тези тенденции и с изискванията си към кредитополучателите насочват вниманието им в тази посока.

„Като банка за потребителско финансиране ние оказваме влияние върху решенията за потребление на нашите клиенти“, коментира Людмила Петрова, която оглавява оперативния маркетинг в BNP Paribas Personal Finance.

Ние можем да поставим своя печат върху техния избор чрез това, което финансирахме, чрез това как го финансираме и условията, при които го финансираме.“

На въпрос за ролята на правителството и може ли то да подпомогне прехода към устойчивост, финансовият министър в оставка Асен Василев коментира, че е важно да си отговорим „колко – ние като общество и всеки отделен потребител и компания – сме готови да платим, за да се откажем от по-евтините изкопаеми горива“.

Той изтъкна, че прибързаното и 100-процентово преминаване към соларни енергийни системи например не е устойчиво решение. За да се разчита на фотоволтаици, преди това трябва да се прецени необходимото място за съхранение в микса. „Трябва да знаете кога има потребление и то съвпада с доставката на електроенергия“, продължи Василев.

Според него ролята на правителството е да постави рамката и да позволи на бизнеса и потребителите да направят този избор, но доколкото е налице обществен консенсус и сигурност, че действително се движим в по-устойчива посока. Идеята е да се гарантира наличието на правилно проектирани системи, които могат да поддържат енергийното потребление и да има яснота за разходите по тях.

Защото мисля, че да се преструваме, че „зеленото“ идва на същата цена, е най-голямата лоша услуга, която можем да направим на обществото и на потребителите. Истината е, че в зависимост от бизнеса, в зависимост от процеса, обикновено е между два и три пъти по-скъпо от конвенционалните алтернативи“, отбеляза Асен Василев.