България иска от Северна Македония подписан ангажимент за жп тунела „Деве Баир“

България официално предлага на Северна Македония да се подпише споразумение, което да гарантира изграждането на жп тунела „Деве Баир“. Проектът е ключов за региона, тъй като би осигурил трансграничното продължение на участъка от гара Гюешево до Крива паланка (Северна Македония).

Проект на споразумение вече е изпратен до Скопие, като целта е двете правителства да поемат конкретни и ясни ангажименти за реализацията на тунела, съобщават от Министерството на транспорта.

До нуждата от такъв документ се стига не само защото става въпрос за инфраструктурен обект на територията на две страни, но и защото през последната година Северна Македония дава разнопосочни сигнали дали ще инвестира в завършването на тунела, който е част от стратегическия транспортен коридор номер 8, или ще пренасочи средствата към по-добра свързаност със Сърбия и развитието на другия коридор – номер 10.

Какво предвижда проектът на споразумението?

С подписването на документа ще бъдат договорени техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на тунела, които следва да бъдат в съответствие с европейското и национално законодателство на двете страни.

Страните ще се споразумеят коя от тях ще отговаря за изграждането на трансграничното съоръжение, за обществените поръчки и за надзора на строителството – тема, която бе ясно, че ще трябва да се решава тепърва. Предвижда се железопътните управители на България (НКЖИ) и Северна Македония (JП ЖРСМ-Инфраструктура) да създадат съвместни работни групи за подготовка на необходимата документация за тръжните процедури.

До три месеца от влизане в сила на Споразумението, България и Северна Македония трябва да изготвят и изпратят до Европейската комисия и финансиращите институции общ график за изпълнението на строителството.

Двете страни ще положат всички усилия за осигуряване на безвъзмездна финансова помощ за изграждането на съоръжението и прилежащата му железопътна инфраструктура, спазвайки изискванията на ЕС и НАТО по отношение стандартите на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), се казва още в проекта на споразумение.

Българската страна е в готовност в най-кратки срокове да започне преговори с Република Северна Македония по предложените текстове, след което да се пристъпи към подписването му“, посочват още от ресорното ведомство.

Припомняме, че проектът на споразумение бе одобрен на заседание на Министерския съвет на 30 декември 2024 г. Предложено е то да се сключи за неопределен срок, като обаче по всяко време една от договарящите страни може да денонсира това споразумение, като уведоми за това другата договаряща страна по дипломатически път.

Как се стигна дотук?

Припомняме, че в края на юли властите в Скопие заявиха, че не виждат смисъл от трансевропейския коридор и ще насочат средствата към Коридор номер 10, който е в посока Сърбия. По-късно София реагира с позиция, че Северна Македония не трябва да спира довършването на връзката заради значението му за НАТО. 

Последваха няколко срещи между двете страни, като последно българското министерство съобщи, че се е стигнало до съгласие проектът да бъде продължен. Веднага след това македонски медии писаха, че всъщност тунелът остава под въпрос.

Именно заради това се стига до предложението за подписване на споразумението, което цели да гарантира, че Северна Македония ще поеме ангажименти за изграждането на тунела.

Важността за НАТО и не само

От стенограма на правителственото заседание от 30 декември миналата година, когато е било обсъждано въпросното споразумение, министърът на отбраната Атанас Запрянов посочва, че темата е била коментирана на последната среща с генералния секретар на НАТО.

Голямо е значението на коридор № 8 за военната мобилност, въобще. Също така и от италианската страна, домакини на рамковата бойна група на НАТО, беше изразена важността за придвижване на войски. По този коридор се придвижват и войските от Турция, които служат в Косово. Така че, тази посока Изток – Запад е много важна и за отбраната“, посочва Запрянов по време на заседанието на кабинета.

Коридор номер 8 започва от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас. Около 315 километра от него преминават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).

Изграждането на тунела и завършването на коридор 8 ще създаде политически и икономически предпоставки за търговски и индустриален просперитет и пазарно ориентирано развитие“, посочва зам-транспортният министър Бисер Минчев по време на заседанието на 30 декември.

Допълва, че тунелът е предпоставка за търговски и индустриален обмен, както на двустранна основа между България и Северна Македония, така и за страните от региона.

Припомняме, че на българска територия проектът е част от модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Северна Македония. От гара Гюешево до границата обаче няма изградена връзка.

В миналото е взето решение връзката да бъде между Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел трябва да бъде изграден граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е започнало през 1941 г. Напълно завършени са 550 м от него. След 1943 г. строителството е преустановено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е използвана за складово помещение.

Миналата година стана ясно, че индикативната стойност за изграждането на липсващия жп участък е 65 млн. лв.

Припомняме, че през октомври 2022 г. бе даден старт на строителството на железопътния участък между Куманово и Крива Паланка. На церемонията по първа копка присъства и българският премиер Гълъб Донев.