България може да е лекарствен хъб за Евросъюза
Цялостна реформа на здравната система в момента е невъзможна, но е наложително да се направят някои фини настройки
Здравният икономист Аркади Шарков:
Снимка: Личен архив
~ 4 мин.
Тони Григорова Аркади Шарков е макроикономист с опит в здравните политики за публичния и частния сектор и със знанията в областта на здравната икономика, устойчивото развитие и данъчната политика. Той е магистър по публични политики от Университета в Маастрихт и от Университета на ООН. Сега е докторант и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти за лекарствената политика и оптимизирането на публичните разходи в здравеопазването, както и за устойчивото развитие на индустрията в България. Член е на Консултативния съвет към Българския лекарски съюз и на Обществения съвет към инициативата „Индекс на болниците". Съветник е на министъра на здравеопазването.
Моята „диагноза“ за българското здравеопазване: Сравнено с другите страни от Европейския съюз, то е достъпно като време, което отнема на пациента да стигне до общопрактикуващ лекар или специалист. Същото се отнася и за достъпа до болнична помощ, който се осъществява в рамките на ден от възникналата здравна нужда. Напоследък нараства проблемът с доплащането, или с т. нар. финансов достъп до здраве. Ето тук системата има нужда от настройка или надстройка. Зависи от политическата воля това да стане чрез втори допълнителен стълб или чрез увеличаване на здравната вноска.
Здравеопазването в България се движи по начертаната пътека на здравната реформа от 2000 г., но поради липса на политическа воля, на последователност и приемственост застина в 2004 г. по отношение на ключовите промени в модела. Политиците превърнаха тази сфера в арена на популизъм и неработещи решения, отменяни или променяни с идването на всеки нов здравен министър.
Двете формули „Парите не стигат, парите са много малко“ и „Колкото повече, толкова повече“, приложени към обществената грижа за здравето: Българското здравеопазване е квази пазарна сфера, но то е също и социално осигуряване. Тъй като се разчита проблемите да бъдат решени единствено чрез публични разходи, които са неравномерно разпределени, парите почти никога не стигат. Държавата също не е най-отговорният платец на осигуровки. От друга страна, навлизат нови технологии – техника, медицински изделия, лекарства, лекарите придобиват нови умения, за които са инвестирали пари и време. Нарастващата цена в повечето случаи е висока за пациентите, особено в условията на недостатъчно конкурентната българска икономика. Наблюдаваме и сблъсъка между трите основни желания на пациентите – здравеопазването да е бързо, евтино и качествено. Но може да изберем само две от тези три цели. Нека не забравяме и факта, че сме в инфлационна спирала, чийто край е неясен.
Цялостна реформа или еволюционни корекции: Цялостна реформа се прави в спокойно време и при единовластие, а в сегашната политическа обстановка с всички разнообразни заинтересовани страни е почти невъзможно да се осъществи. Системата има нужда от фини настройки - например промяна на цените и надграждане на съществуващия модел.
Лечебните заведения във функцията на търговски дружества - това е чисто политически въпрос, който няма отношение към качеството, цената и достъпа до здраве. Народните представители обичат да играят с думи, наместо с числа, и виждаме ефекта върху общественото възприятие за лечебните заведения и медицинските специалисти. Ако искаме да прикрием евентуалните злоупотреби – то нека лечебните заведения да бъдат превърнати в бюджетни предприятия, деградирайки до състоянието им по време на съветския модел „Семашко“.
Електронното здравеопазване като нож с две остриета: Дигитализацията навлиза все по-дълбоко в нашето ежедневие и всяко следващо поколение става все по-зависимо от нейните функции. Плюсовете в грижата за здравето са свързани с навременния достъп до информация и данни с цел по-добра и бърза диагностика при лекарите, както и до повече анализи, базирани на обективна информация с цел провеждане на политики. Но трябва да бъдем изключително внимателни по отношение на това кой има достъп до лични данни и досиетата на пациентите. Трябва да гарантираме и сигурността на системите, в които те се съхраняват. Водим класацията по лоши примери за изтекли данни на граждани в публичното пространство, вследствие на немарливост или хакерски атаки. Сигурността изисква информацията да бъде пазена както на хартиен, така и на дигитален носител, за да са възможни верификация и проследяване на процесите.
Всеки работодател, който иска да има здрави работници и служители, следва да обърне внимание на тяхното здраве чрез превенция и профилактика на социално значими заболявания. Това ще рефлектира върху по-малко дни отсъствие от работа и по-висока ефективност. Здравият служител е щастлив и дълголетен участник във формирането на висока добавена икономическа и житейска стойност – както за неговия работодател, така и за икономиката. Това не е лозунг, а извод от анализите на Световната банка и Световната здравна организация. За съжаление към момента България е сред водещите в ЕС държави по брой дни отсъствие от работа поради заболяване.
Новите перспективи пред българската фармация се разкриват с възможността нашата страна да стане лекарствен хъб за Евросъюза, тъй като сме еталон във фармацевтичното производство на генерични лекарства. Светът върви от глобализация към регионализация и нови острови на политическо и икономическо влияние. Пандемията бе „спусък“ на деглобализацията, а войната в Украйна само ускори процеса. Нарушаването на веригите на снабдяване, прекратяването на договорни отношения, нарастващото политическо разделение – всичко това се отрази върху сигурността на доставките и оказа влияние за нарастване цената на базовите суровини. С цел да се преодолеят ефектите от икономическите сътресения Европейската комисия разработи индустриална и фармацевтична стратегия.
Медицинските кадри в цял свят са в недостиг. Работещото българско решение на проблема включва конкурентното заплащане, което в немалка степен зависи от приходите на лечебните заведения от притока на пациенти. Другият ключов фактор е свързан с възможностите за реализация и израстване в сферата - например специализациите, важни са и местата, където тези специалисти ще работят. Докато има лечебни заведения, които се рушат, а техническата им инфраструктура е допотопна, няма да има интерес и желание от новите поколения да работят в тях. Същото важи за дефицита на лекари в различни специалности, където клиничните пътеки не са с „изгодна“ цена. Плюсът е, че все повече специалисти започват да се насочват в извънболничната помощ, където правилата за разкриване на практика са по-гъвкави, а инвестициите - по-малки.
