България може да се превърне в остров на изолацията и глупостта

Г-н Околийски, в света се откриват все повече случаи на новия вариант на коронавируса. Какво към момента знае СЗО за Омикрон?

– Към момента научните доказателства показват, че този щам е по-лесно разпространяем и по-заразен, но се боледува по-леко, няма толкова много смъртни случаи и тежко преболедуване, както при Делта варианта. С това са свързани част от надеждите на учените и на СЗО, че ако той измести поради по-високата си вирулентност Делта варианта, ще позволи по-големи групи хора да боледуват, без да се усложнява болестта и без да загиват. Това е особено важно за страна като България, която трябва да наваксва с ваксинацията, която доказано работи срещу Омикрон, особено когато са поставени две дози плюс бустерна. Но евентуално това би бил оптимистичният сценарии.

Немалко българи започнаха да роптаят, че мерките в страната са прекалено строги и че зеленият сертификат трябва да бъде премахнат. Кога според Вас трябва да отпадне? Възможно ли е той да бъде оставен по-дълго, доколкото кара хората да се ваксинират?

– Смятам, че зеленият сертификат беше една ефективна мярка, която намали разпространението на COVID-19, за да се осигури такъв филтър основно за помещенията, учрежденията и залите. От друга страна, хората наистина имаха мотивацията да се ваксинират заради зеления сертификат. Но това, което е много важно преди да започнем да говорим той да отпада, е да се спазват правилата и да има добър контрол, защото от наша гледна точка този контрол не се упражнява добре. В началото имаше усилия и в молове, и в ресторанти да се преглежда зеленият сертификат, но сега това се е превърнало в едно формално действие – човек показва някакъв QR код и име, което не е сверено с личната карта и така всичко напълно се обезсмисля. Ние участваме в някакъв театър, който продължава – театър на спазване на мерки, дистанция, носене на маски и на зелен сертификат, така че тук ключът, според СЗО, е много добрият контрол и самосъзнание от страна на хората, разбира се.

Междувременно се вадят и фалшиви сертификати – това „побългарено“ явление ли е, или e практика по света? Какви негативи може да донесе на страната ни, ако се задълбочи? Например, може ли ЕС или отделни държави да кажат: „Няма да признаваме Вашите сертификати?“

– Разбира се, че има такъв риск и той би довел до това България да се превърне в някакъв остров на изолацията и глупостта, на липсата на икономика и туризъм, защото хората не биха пътували в страна, в която е видно, че не се спазват правилата и има много фалшиви сертификати. Всъщност фалшивият сертификат се криминализира във всички европейски страни, включително в съседните като Гърция например. Човек подлежи на санкции и на затвор, ако това се докаже. И с това са свързани липсата на добра правораздавателна система в България. Ако има такава система, то няма да се стига до подобни случаи, в които просто има някакви съмнения, които не се преследват докрай.

Расте ли недоверието на българите във ваксината? Как може да бъде преодолян този проблем сега, при положение че е изпуснат моментът с навременната и ефективна национална ваксинационна кампания?

– Доверието беше сравнително високо в началото на пандемията, сега обаче се намали и изчезна. Това е видно от изследването, което проведохме за поведенческите нагласи на българите във връзка с COVID-19. Заради липсата на доверие, което се задълбочаваше, се виждаше как мотивацията на хората да се информират коректно за коронавируса и да спазват мерките също намаляваше. По този начин доверието във ваксините беше много ниско.

Сега има промяна, има нова надежда, свързана с редовното правителство и с хора, които ще взимат решение на база доказателства. Хората са мотивирани за тази промяна – липса на корупция, липса на субективни вземания на решения във всички области – в икономиката, туризма, транспорта, включително и в медицината. Ние говорим за медицина, основана на доказателства, която е част и от програмата на новото правителство. Надяваме се с тези доказателства, които ние предоставяме на Министерството на здравеопазването, въз основа на това изследване да помогнем да се намери по-добрият контакт с хората, които са притеснени и скептично настроени към ваксините. Това не са антиваксъри, това са хора, които нямат достатъчно мотивация, вяра и положителна емоция към ваксините, които ние трябва да адресираме по най-добрия начин.

Какво друго показва изследването? 

– Според него отричащите ваксините и мерките са едва 12% от населението. Тези хора са с най-ниското ваксинално покритие срещу COVID-19, не възприемат риска от инфекцията с коронавирус, не вярват на здравните работници и на здравната система. Това са по-скоро млади хора, по-често са жени. Тази група от хора могат да бъдат определени като антиваксъри. 24% от другите хора са притеснени и 25% са скептици, т.е. около 50%, което е половината население. Ако те получат правилната информация и послания, биха се ваксинирали. Останалите 16% са ентусиазирани, а по-възрастните привърженици са 23%. Това са хората над 50 години, които са с по-висока здравна грамотност, с по-добър образователен ценз. За тях препоръката от медицинските работници е много важна и убежденията, че ваксината помага, че спасява животи и че ще бъде от полза за тяхното собствено здраве, както и за здравето на околните.

Затова казвам, че сега трябва да се предприемат много бързи и решителни действия от страна на правителството и на Министерството на здравеопазването точно по отношение на адресирането на тези 50% граждани. Ние имаме много ясна информация какъв е психологическият и демографският им профил, за да може таргетирано да насочим към тях посланията си. Важно е да се работи с таргетни групи, а не с общото население – хората знаят, че има ваксини и че достъпът до тях е лесен, но има нужда да се адресират хората от първата линия – най-вече медицинските работници, които според СЗО са ваксинирани на 28%, а не както твърдяха някои, че са на 70-80%. Учителите също, защото голяма част от тях са в по-напреднала възраст, те са в много висок риск, защото контактуват ежедневно с деца. Същото се отнася и за социалните работници, които работят в домове и се грижат за много хора. Към тези групи трябва да има специален подход и това е нещо, което предстои в следващите месеци.

Много страни по света от идната година ще наложат задължителна ваксинация – ако не за цялата страна, то поне за определени групи. Може ли и трябва ли това да се случи в България?

– СЗО не препоръчва задължителната ваксинация, защото така нямаме ефективен метод. Тя трябва да се използва за определени таргетни групи, но само тогава, когато всички други подходи са изчерпани. Трябва да се работи в посока въвличането на хората в смисъла на това да се предпазват, да се работи с тях и индивидуално, и като целеви групи, а не да се налагат външни, насилствени начини за определено поведение.

Имаше ли съществени разлики в управлението на здравната криза при кабинета на Борисов и при служебното правителство? Потърсиха ли те експертизата на СЗО в България? 

– Още през март месец 2020 г. ние предоставихме на тогавашния кабинет в Министерството на здравеопазването един алгоритъм и механизъм за това как се създава стратегия за комуникация на риска и въвличане на цялото общество във връзка с COVID-19. За съжаление, това не беше използвано, за да се направи такава стратегия и да се адресират правилно очакванията и страховете на хората. Служебното правителство направи опит да навакса, но за жалост не му стигна докрай времето. То направи много смислени действия, например да се включи много повече обществено здраве и справяне с бъдещи здравни кризи, подобни на пандемията от COVID-19, в Плана за възстановяване и устойчивост. Но за подобен тип развиване на цялостна стратегия и информационна кампания времето не стигна. Затова пък сега имаме много добри сигнали, че сегашният министър-председател иска да направи една широка коалиция от различни партньори не само от СЗО, а и от УНИЦЕФ и от Европейската комисия, за да може да спомогнем по възможно най-добрия и балансиран начин в създаването на всички тези действия, основани на научни доказателства.

Колебанията и притесненията на хората дали да се ваксинират продължават да нарастват. Има ли групи, за които ваксината не е препоръчителна – кои и защо?

– Това са много малки групи от хора, но зависи от лекуващия лекар. Става дума за хора с много специфични заболявания, но те са един минимален процент от населението. Имаше фалшиви послания, че хората, които имат придружаващи заболявания не трябва да се ваксинират, защото могат да се усложнят – например, сърдечно-съдово или онкологично заболяване, диабет, което е тотална лъжа. Напротив, именно тези хора с хронични, незаразни заболявания, трябва първи да се ваксинират, защото са в най-голям риск от тежко прекарване на болестта и смърт.

Експерти прогнозират пета вълна на COVID-19 през февруари догодина. Споделяте ли това виждане, може ли да се стигне до нов локдаун и ще издържи ли здравната система на още един удар?

– Аз не мисля, че има значение в коя вълна се намираме. В България има едно постоянно високо разпространение на болестта и много ниско ваксинационно покритие. Това е големият проблем и че темповете не нарастват с нужната скорост, затова продължаваме да сме много уязвими. За локдаун не ми се иска да говоря, защото за да може да се променят нещата, трябва да спазваме сега съществуващите мерки, които предвиждат носенето на маски, спазването на физическа дистанция и личната отговорност. Сега, около коледните и новогодишните празници, аз не виждам хората да се пазят и да осъзнават колко голям е рискът от заразяване, включително ако навлезе Омикрон. Събират се на големи групи, празнуват, не се ваксинират – това няма да има добър резултат, а напротив, нещата могат да се усложнят, а те към момента са изключително неприятни, поради високата смъртност

През изминалата седмица всички ученици се завърнаха в клас? Защо обаче децата трябва да се тестват, при положение че дори учителите и лекарите не го правят?

– Всички трябва да се тестват максимално съзнателно. В училищата има такъв филтър, който сега беше въведен с тестовете веднъж седмично. Защо не се тестват в достатъчна степен учителите е предмет и на разбирането на техните съсловни организации и не знам защо това не се случва по достатъчно ефективен начин. Децата стават жертва на липсата на система и консистентна политика в това отношение. СЗО винаги е казвала, че училищата трябва да бъдат последните институции, които да бъдат затваряни в една държава. Появи се и друг феномен – на децата беше позволено да ходят по молове и заведения, но не и на училище, което е пагубно за тяхното психично здраве.

На този етап, след миналогодишния шок, как се отразява пандемията на психичното здраве на хората?

– С изключително опустошителни последствия, наблюдаваме увеличение от около 30% на честите психични заболявания. Това са тревожните състояния, депресиите, злоупотребата с вещества и алкохол. Вижда се и обострянето на тежките психични състояния, увеличават се психозите. Всичко това се случва на фона на липсата на действия в Стратегията за психично здраве на гражданите на България, в която трябваше да бъде инвестирано, да има много повече услуги в общността, които да са близки до хората, за да може да се предотврати самото усложняване в сферата на психичното им здраве. Не само хората, които боледуваха от COVID, но и други, поради притеснения и страх за финансовото им бъдеще, за изхранването на семействата им и др., са в много влошено психично здраве. Има едно състояние, което следва след преболедуването на COVID – при него в рамките на 6 месеца след това, при всеки трети човек се наблюдава появата на психиатрично заболяване.

Какви са Вашите прогнози – трудна ли ще бъде 2022 г. за България в здравен план?

– Аз се надявам да е по-лека, ако хората канализират тази положителна енергия, която наблюдаваме в защитаващо здравето им поведение и това на околните. Това да се осъзнаем като едно европейскомислещо, топло един към друг общество, защото смятам, че стигнахме до една много голяма криза, до една много голяма дълбочина на проблемите и би трябвало оттук да вървим само нагоре към подобряване на индивидуалното и общественото здраве. За това обаче трябват много усилия и от властимащите, и от нас като партньори, и от всички граждани. Има голямо финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в сферата на здравеопазването, което трябва да се използва ефективно и без корупция за заздравяване и реформа в здравната система, за психичното здраве на хората в България, както и във всички аспекти на COVID кризата.