България ще избегне процедура по свръхдефицит тази година

България ще успее да покрие „на косъм“ Маастрихтския критерий за финансова стабилност през 2025 г. Изчисленията на Фискалния съвет показват, че тази година страната ни ще завърши с 2.9% дефицит. Ако се добавят и извънредните военни разходи (които по силата на евродерогация няма да влязат в сметките за дефицит), крайният резултат става 3.3%.

Сигурно е, че дефицитът ще бъде 2.9% на начислена база за 2025 г. Така че дори с тези разходи, България ще бъде под бенчмарка, който е за обявяване на една държава в процедура по свръхдефицит“, каза финансистът от Фискалния съвет Любомир Дацов в отговор на въпрос на Economic.bg.

В своето изказване той засегна и темата за очакваното трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – ключово в плановете на Министерството на финансите (МФ) да свие недостига в хазната.

Какъв икономически ефект може да има нещо, което ще дойде последната седмица преди Нова година?“, запита Дацов.

Той прогнозира, че има 60% шанс тези пари да не дойдат и 40% – да бъдат получени. Това обаче е при вариант, в който одобрението от Еврокомисията дойде на 14-то число от месеца (тъй като финалното одобрение трябва да мине през заседание на подкомитет на Европейската комисия на 14 декември).

Ако кабинетът реши да възрази, че неговият напредък по реформите е оценен неправилно, съответно несправедливо е ощетен, „средствата ще дойдат след Нова година, някъде в средата на януари“.

Това нищо не променя в бюджета, защото тези приходи ще бъдат отчетени и на касова база“, посочи още Дацов.

Той отбеляза, че общият размер на оставащите траншове е около 7 млрд. лв., но крайната сума вероятно ще бъде по-малко с около 500 млн. лв. заради неизпълнени ангажименти.

Резултатна величина

Експертът определи дефицита не като цел, а като „резултатна величина“. Той предупреди, че се задава една по-сложна 2026 г.

Следващата година вече е много сложна. Фактът е, че имаме проблем, защото размерът на разходите е вече устойчиво над 40%“, добави той.

Дацов обясни, че още при създаването на сегашния дизайн на бюджета, в който той е участвал през 1997 – 1998 г., математическите формули са моделирали план-сметка с оптимален размер на публичните разходи около 35% от БВП (с елиминиране на вътрешните трансфери). С тях пък делът ставал 38%.

Друг проблем е, че отново липсват структурни реформи във финансовата сметка, а приходната част е „пожелателна“.

По отношение на данъчната и осигурителната система, Дацов предупреди, че планираното увеличение на осигурителната тежест поставя България сред държавите с най-високи ставки на Балканите. Според него това създава допълнителен риск за бъдещето на пенсионния модел, като първият стълб остава финансово неустойчив при сегашната демографска структура.