България ускорява разплащанията по Фонда за справедлив преход с нов механизъм

Неусвоен ресурс от Програма „Развитие на регионите“ може да финансира общински проекти, който обаче трябва да бъдат завършени до края на годината

13:07 24.06.2026 ~ 4 мин.

България въвежда нов подход за управление на средствата от Фонда за справедлив преход, целящ да неутрализира риска от загуба на европейски ресурс и да ускори значително темпото на инвестициите в регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Целта е по този начин да бъдат спасени до 293 млн. евро до края на настоящата година. Чрез механизма „финансиране, което не е обвързано с разходи“ (Financing Not Linked to Costs – FNLC), държавата ще получава плащания от Европейската комисия въз основа на постигнати резултати и изпълнени етапи, вместо чрез досегашната система на отчетност, съобщават от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие.

Решението, подкрепено единодушно от Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г., е ключова стъпка към преодоляване на забавянето в програмния период. Към петата година от старта на програмата, данните показват 56% договорени средства и едва 14% реални разплащания. Тези показатели поставят България пред реален риск от загуба на европейска солидарност в размер на близо половин милиард евро до края на 2026 г.

Пеканов: По Фонда за справедлив преход са разплатени едва 7.5%

Констатираното забавяне в изпълнението на ПРР 2021–2027 и рискът от загуба на средства по правилото N+3 до края на 2026 г. се дължат на късното стартиране на програмния период, късното одобрение на териториалните планове за справедлив преход и ненавременното стартиране на част от инвестициите“, посочи зам-регионалният министър Десислава Георгиева.

Преминаването към новия модел обхваща пет стратегически процедури, които са от решаващо значение за трансформацията на въглищните региони:

„Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност“;
„Подкрепа за работещите в засегнатите сектори чрез обучения за квалификация и преквалификация“;
„Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“;
„Подкрепа за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора“;
„Подкрепа на иновации в научноизследователска и развойна дейност за отбранителни технологии и решения с двойна употреба“.

Според Георгиева, прилагането на този модел ще съкрати сроковете за възстановяване на средствата, без да натоварва бенефициентите с допълнителни административни изисквания.

Полагаме всички усилия този риск да бъде сведен до минимум и ресурсът по програмата да бъде гарантиран в максимална степен.“

Какво представляват механизмите за финансиране?
Досегашният „класически“ модел изискваше държавата първо да извърши разходите и да докаже всяко евро с фактури, преди ЕК да възстанови средствата – процес, който е изключително тромав. Новият модел (FNLC) премахва тази бюрократична тежест: парите се превеждат при постигане на конкретни резултати (например завършен обект или обучени кадри), без да се чака проверка на всяка отделна разходна бележка.

Правилото N+3 е европейският „часовник“ за усвояване на средства. Буквата N е годината на бюджетния ангажимент, а +3 са трите допълнителни години за реалното разплащане на парите. Ако до края на този период средствата не са усвоени, те се губят окончателно за страната. Затова ускоряването на процесите чрез новия механизъм е критично, за да не бъдат изгубени близо половин милиард евро до края на 2026 г.

Мерки за финансова сигурност и прозрачност

Паралелно с промяната в модела на отчитане, МРРБ предприема мерки за мобилизиране на готов ресурс. Една от тях е насочването на средства от програмата към общински проекти от Инвестиционната програма по Приложение № 3 към Закона за държавния бюджет. Условието е те да бъдат финализирани до края на октомври 2026 г.

Ситуацията около процедурата „Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход“ остава обект на засилено внимание. След като вътрешен одит разкри тежки манипулации и субективни критерии, довели до отказ от финансиране от страна на ЕК, министерството работи по намирането на законен начин за рестартиране на процеса.

Проверката продължава, тъй като е важно да бъде направен задълбочен анализ на всички обстоятелства, за да гарантираме прозрачност, законосъобразност и справедливо разпределение на публичния ресурс“, увери заместник-министър Георгиева.

Паралелно с новите механизми за отчетност, министерството поддържа високо темпо в подготовката на нови инвестиции. В ход са процедури, които дават шанс на общините да осигурят финансиране за социална и техническа инфраструктура.

Градско и териториално развитие: До началото на юли Столична община и Благоевград могат да подадат проекти за общо 13.2 млн. евро. До 18 август срокът за Община Ямбол е за предложение на стойност 26.2 млн. евро;
Подкрепа за 40 града: До 15 юли 40 средни общини имат възможност да кандидатстват за близо 503 млн. евро. Ресурсът е насочен към енергийна ефективност на жилищни сгради, както и обновяване на образователната, здравната и социалната инфраструктура;
Фонд за справедлив преход: Предстои подписване на договор за близо 10 млн. евро с Община Бобошево за трансформация на минни терени. Успоредно с това, за насърчаване на зелената енергия в бизнеса се оценяват 83 проекта за изграждане на фотоволтаични системи на обща стойност около 50 млн. евро (при общ бюджет на процедурата 72.5 млн. евро).

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.