Българската FoodObox, която се бори с разхищението на храната

Разхищението на храната е един от най-големите екологични, социални и икономически проблеми в световен мащаб, който кара двамата млади предприемачи Джейн Димитрова и Велин Керков да се заемат със социална кауза и да стартират собствен бизнес, който да промени света към по-добро.

Всичко започва, когато Джейн заминава да учи в Италия, където използва апликация, чрез която всеки ден си купува непродадената храна от различни заведения. По стечение на обстоятелствата Димитрова започва работа в компанията, която е разработила приложението, а след 2 години се прибира обратно в България и решава да адаптира вече работещия бизнес модел на нашия пазар. Така тя и Велин, който по професия е програмист, създават своя първи стартъп – FoodObox, който се фокусира върху проблема с разхищението на храна.

Това е първото българско мобилно приложение, в което хората могат да видят къде около тях се предлага висококачествена храна на достъпна цена. Тя е доставена от ресторанти, сладкарници, заведения за бързо хранене и пекарни, които продават храна, която не могат да оползотворят.

След като крайният потребител се регистрира в приложението, вижда карта с различни обекти – заведения. Чрез точки са означени офертите, които са налични в съответния ден – храна, която е останала непродадена и съответно би била изхвърлена. Крайният потребител има възможността да си избере оферта, под формата на кутия изненада, като знае кой вид храна ще има в нея, колко ще струва и от кое място може да я вземе“, разказва пред Economic.bg Джейн Димитрова.

В началото Джейн и Велин са оптимисти по отношение на своя бизнес. Двамата правят обширно маркетингово проучване, за да установят разхищава ли се храна у нас и съответно от кои заведения. Оказва се, че около 33% от храната – или 1/3 от всички хранителни продукти – се изхвърлят в края на работния ден.

Процесът по даряване в България е малко сложен – за да може даден хранителен обект да дари храна, трябва да плати данък. Съответно много голяма част от храната, която е годна, но непродадена, се изхвърля”, каза Димитрова.

„След това направихме анкета сред крайните потребители. Проблемът, който решаваме чрез приложението, е скъпата храна и инфлацията. Защото във FoodObox всички намаления са от 40% нагоре. А крайният потребител просто трябва да отиде и да вземе храната от съответния обект”, допълни тя.

Велин и Джейн се изправят пред редица предизвикателства по пътя си. Оказва се, че голяма част от българите не са толкова запознати с хранителното разхищение и глобалното затопляне. Това показва на двамата, че крайните потребители не разбират колко е лошо да се изхвърля храна и как могат да помогнат за решаването на този проблем с една много проста стъпка, а именно като „спасят” храна с FoodObox.

Беше ни доста трудно да образоваме пазара. Все пак без да се разбира проблемът, той няма как да се реши. Именно затова от една година насам правим лекции на тази тема в училищата сред ученици от 1. до 7. клас”, заяви Димитрова.

По думите ѝ когато не изхвърляме храна, не се отделят допълнителни вредни емисии в околната среда. Екипът на FoodObox следва една много проста формула, според която 1 килограм изхвърлена храна замърсява околната среда с 2 килограма и половина еквивалент на въглероден диоксид.

В момента регистрираните потребители на платформата са над 60 хиляди, а регистрираните заведения – 500, като те са в София, Пловдив, Варна, Бургас и Букурещ”, допълни Джейн Димитрова.

Оказва се, че в Румъния се изхвърля 5 пъти повече храна, отколкото в България. Така на 1-ви декември 2022 г., след включването си в Българо-румънската търговско-промишлена палата, Foodobox лансира стъпването си в Букурещ. Стартъпът сключва партньорства с румънските колеги на компании, с които успешно си партнира в България – Edenred, WWF и други. За навлизането на новия пазар се сформира местен екип, макар че основната работа се върши от България.

До момента Велин и Джейн са вложили 100 хил. евро лични средства във FoodObox и са успели да привлекат инвестиции от фонда Innovation Capital и други на стойност над 200 хил. евро. FoodObox все още не са достигнали до т.нар. „break-even point” и приходите да са достатъчни за покриването на оперативните разходи у нас. Надяват се това да се случи в първото тримесечие на 2024 г.

За жалост големите вериги супермаркети не са добре настроени към идеите на FoodObox. Когато работих за италианската конкурентна компания, всички големи вериги магазини се регистрираха в приложението, без да се налага да ги преследваш. А тук за период от 2 години, откакто FoodObox съществува, сме провели редица разговори с големите супермаркети, но нищо не се случва и нещата не се получават. Явно каузата ни все още не представлява интерес за тях”, споделя Джейн.

Екипът на Foodobox е съставен от 6 души, а офисът им в София е изключително зелен.

„Отглеждаме си растения, засаждаме домати, чушки и други различни култури, които после консумираме. Също събираме отпадъците разделно, стремим се да сме екосъобразни и извън FoodObox”, каза тя.

FoodObox успява да донесе редица награди и отличия на Джейн и Велин. Те попадат в класацията 30 под 30 на Forbes, получават грант от Софийска община и печелят Forbes Innovation Awards. Наградени са в конкурса „Големите малки” на в. „24 часа”, носители са на награди на БАИТ, на Digitalk&A1 Awards, на Френско-българска търговска и индустриална камара.

Амбициите на Джейн и Велин са да продължат своята експанзия, като са се насочили към Гърция, Сърбия и Македония. Foodobox вече има своя първи гръцки инвеститор, а Димитрова и Керков се надяват той да им помогне да се развият по-бързо на гръцка територия.

Бихме желали идеите ни да придобият по-голям мащаб и повече големи вериги супермаркети да работят с нас. Искаме да се превърнем в лидери на пазара в Източна Европа. Мечтата ни е всеки човек да има FoodObox на телефона си и това да се превърне в начин на мислене”, заяви Джейн Димитрова.

Тя сподели, че в момента екипът на FoodObox разработва нова платформа – Foodonate, която решава не само хранителното разхищение на бизнесите, които изхвърлят храна, но и проблема с гладуващите хора, които нямат средства за качествена храна. В България има над 1.5 млн. души, живеещи под прага на бедността.

Новата платформа ще даде огромна добавена стойност както на хората в нужда и социалните домове, така и на бизнеса, който ще поеме социална отговорност. Очаква се платформата да започне да функционира до няколко седмици – около Коледа.

При Foodonate ще работим с големите компании, които ще могат да даряват средства, с които ние купуваме храна, която обикновено е 2 пъти по-скъпа, и ще я даряваме на различни НПО и фондации, които приютяват хора в нужда. Дарителите ще получават снимка, когато храната е доставена до хората. Така те ще са спасили храна и ще са нахранили хора в неравностойно положение”, каза Димитрова.

По думите ѝ в България има много възможности за развитие, а когато човек заимства от западни бизнес модели, които са успешни и са приложими у нас, нещата се получават по-лесно. В момента Джейн е на 25 години и съветва младите да не се отказват от целите си, а да се усъвършенстват, като преминават през различни предприемачески обучения, както е направила самата тя.