Подкаст | Българското училище в Женева, което поддържа връзката с родината

Всички сме чували легендата, че България е късче от Рая, подарено от Господ заради добродетелите на българите. И наистина, страната ни, с нейните високи планини, зелени поля и сини небеса, създава усещането за съвършенство и спокойствие.

Житейският път на някои българи ги изведе извън границите на този рай, но въпреки това те опитват да намират начин да остават близо до родината, макар и на хиляди километри разстояние.

Като успешен опит може да се определи Българското неделно училище „Д-р Стамен Григоров“ в Женева, което среща най-малките с езика, културата, обичаите и традициите на техните родственици.

Училището ни е всъщност една умалена България“, каза Елка Маринова, училищен ръководител в Българското училище в Женева в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.

„Това е едно от най-старите български училища в чужбина. В края на миналата учебна година отбелязахме 40 години от създаването му“, каза Маринова.

Тя поясни, че то е под крилото на постоянното представителство на България под службата на ООН.

Сред задължителните предмети в неделното училище са, разбира се, български език и литература, както и история и география на България.

Освен тях обаче от институцията предоставят извънкласни дейности, като български народни танци, модерни танци, включително и т. нар. ателиета.

По време на ателиетата шихме шевици. Винаги започваме с презентация за смисъла на традицията, какво означава и каква е символиката, после дейностите са адаптирани спрямо възрастта на децата“.

Най-любимо занимание обаче се оказва плетенето на мартеници. „Колкото и разнообразни неща да се опитваме да правим, винаги мартениците печелят. Децата не се изморяват“, допълни Маринова.

Трябва да възпитаме така децата си, че да се гордеят, че са българи", апелира Маринова.

По думите ѝ има българи, които не говорят на родния си език пред децата си, мислейки си, че така им дават един по-добър старт в живота. Според Маринова така на децата – въпреки добрите намерения – се нанася психологическа травма, защото се създава срам и "вечен стремеж да се скрият корените", а това прекъсва връзката на малките с родината.

Нашият дълг е да запазим вратата към България отворена за нашите деца", добави училищният ръководител, като изтъкна важността от екипната работа между учители и родители.

Като пример тя даде себе си - първоначално майка на едно от многото деца, посещаващи училището, а впоследствие и преподавател.

Друг такъв пример е Лора Рашкова, ръководила училището за над десетилетие в периода 2006-2018 г., която скоро ще се завърне в школата като преподавател на по-големите. "Има и родители, които са завършили българското училище, и сега записват децата си - това е училище с традиции", обобщи Маринова.

Още за това как се обучават българските деца зад граница, какви български традиции учат и кои от тях са им любими, чуйте в новия епизод на подкаста на Economic.bg "Едно наум".