Бюджетът се актуализира „за всеки случай“, без реални данни

Актуализацията на държавния бюджет за момента изглежда, че се прави насляпо, без реална оценка за състоянието на икономиката и конкретно на бизнеса в България. Това е така, тъй като все още няма никакви твърди статистически данни, въз основа на които да се стъпи, и всички изчисления в момента са на база на наблюдения. Така икономистът Георги Ангелов коментира пред Economic.bg обявената днес актуализация на бюджета, която залага 1 млрд. лв. повече разходи, 2.5 млрд. лв. по-малко приходи и дефицит от 3.5 млрд. лв. Освен това се увеличава лимитът за теглене на дълг през тази година до 10 млрд. лв.

„Все още нямаме дори данните за март, не знаем какви са приходите от ДДС, които се очакват на 15 април, какви са приходите от осигуровки (на 25 април). Едва тогава ще имаме реални данни какъв е спадът на приходите в бюджета, засега са само предположения“, коментира Ангелов.

По думите му има и друг въпрос, чийто отговор пък ще започнем да разбираме от днес – колко фирми ще кандидатстват по правителствената програма „60/40“, според която държавата ще поеме 60% от осигурителния доход на служителите в компаниите, затворили или свили дейността си заради коронавируса COVID-19. Останалите 40% пък трябва да се предоставят от работодателя. Именно към тази програма е насочен основният антикризисен разход от държавния бюджет.

„Едно е да кандидатстват фирми с общо 50 хил. работници, съвсем друго е да кандидатстват с общо 500 хил. работници, а трето е за помощ да бъдат предложени 1 млн. работници. Ние въобще нямаме представа колко атрактивна реално е за бизнеса тази програма“, подчерта Ангелов.

Според икономиста най-големият проблем в момента е фактът, че никой, включително и лекарите, засега не знае колко ще продължи разпространението на епидемията в страната ни и съответно колко дълго ще действат рестриктивните за гражданите и бизнеса мерки. Ако кризата продължи твърде дълго, може да се наложат и следващи актуализации в бюджета, но пък ако не продължи толкова дълго, колкото някои се опасяват, то може и да има актуализации в положителна посока.

„За момента сме в пълна неизвестност. Прогнозите и за другите държави варират от няколкопроцентен спад на икономиката до срив с десетки проценти, от няколко процента бюджетен дефицит до десетки проценти. Просто всички прогнози в момента са просто налучкване“, каза Ангелов.

Колкото и опасно да изглежда засега положението, според него ходът на управляващите да увеличат от 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. лимита за новия държавен дълг (или 7.8 млрд. потенциален нов дълг) през тази година не трябва да буди притеснения. Причината е, че приетата снощи актуализация на бюджета позволява само до 3.5 млрд. лв. бюджетен дефицит, което означава, че само толкова може да се похарчи. Ако не приеме други промени в бюджета, правителството засега не може да похарчи 10 млрд. лв. от чуждестранни кредитори.

„Тоест, повишеният таван за дълга е само за всеки случай, той не може да бъде похарчен, освен ако не се направи втора актуализация. В този смисъл този дълг няма да отиде директно за разходи, а по-скоро е като превантивна мярка – да се позволи, ако са благоприятни условията, да се финансира, но самото харчене не е позволено с тази актуализация и не могат да се похарчат 10 млрд. лв. дълг“, категоричен бе икономистът.

Относно удара на коронавируса по реалната икономика на България, Ангелов е уверен, че в краткосрочен план той ще е голям за всички сектори, с изключение на хранителния, фармацевтичния и други, осигуряващи базови продукти и услуги – като електричество, телекомуникации и т.н. Всички други сектори в момента са практически на нула.

Прогнозите му са, че през април още повече браншове ще понесат негативи, включително имотният, тъй като никой в момента не взима заеми и не купува жилище. Дори нотариусите масово не работят, останали са само някои дежурни. Автомобилните продажби също ще са тежко засегнати.

„Въобще всичко по-дългосрочно като инвестиция, като поемане на риск, е отложено и оставено за по-добри времена. Основният въпрос си остава колко време ще продължи тази криза – всяко отлагане на сделки и покупки води до по-голям негативен ефект на годишна база. Естествено, ако ситуацията продължи примерно три месеца, а след това изведнъж всички компании отново отворят и имаме бързо възстановяване, към края на годината щетите може да не са много големи. Ако хората в момента отлагат покупка на жилище или кола, в края на годината пак могат да го направят. Но ако кризата продължи дълго и много хора си загубят работата и няма визия кога ще могат да си намерят нова, то тогава може тези отложени сделки никога да не се състоят и тогава всъщност икономическият ефект от коронавируса ще е много по-негативен“, смята Ангелов.

Конкретно за пазара на труда икономистът отбеляза, че поне по официални данни засега има много малко новорегистрирани безработни в България (9.9 хил. души от началото на извънредното положение) и дали нивото на безработицата ще остане така ниско зависи от това доколко ще сработи програмата „60/40“, колко фирми ще кандидатстват по нея.

„За момента мисля, че повечето, особено по-големите и чуждестранните, компании по-скоро искат да запазят служителите си, които са намерили много трудно преди кризата, със свещ са ги търсили и сега не са склонни толкова лесно да ги освободят“, каза Георги Ангелов.