Бюджетният излишък прикрива преразходите на управляващите
Основното преизпълнение в разходната част е при разходите за персонал
1324
~ 4 мин. четене
За втора поредна година консолидираната фискална програма приключва с излишък при очаквания за дефицит. Прогнозираният недостиг през 2017 г. бе 1,3 млрд. лв., а преизпълнението на приходите над разходите е в размер на около 850 млн. лв. На пръв поглед това изпълнение изглежда като фискална консолидация, но разбивката на приходите и разходите разказва друга история.
Бюджетното изпълнение през изминалата година показва своеобразно развързване на кесията, тъй като увеличението на разходите в сравнение с нивата им от 2016 г. е в размер на близо 2 млрд. лв., докато увеличението на приходите е около 1,4 млрд. лв. По-високите разходи са донякъде очаквани предвид постепенното ускоряване на разплащанията по европейски проекти, където има увеличение с около 600 млн. лв., но те формират едва 1/3 от по-високите бюджетни разходи през 2017 г. Останалите 2/3 се дължат на преизпълнение на разходи по националния бюджет, които са насочени към увеличение на доходите.
Така например през 2017 г. са предвидени 273 млн. лв. повече за пенсионни плащания във връзка с промяна в параметрите на пенсионната политика и по-конкретно - формулата за изчисляване на дължимата пенсия. Изпълнението на това перо показва увеличение на тези разходи с 635 млн. лв., което е двойно повече от предвидените и се дължи на популисткото увеличение на минималните пенсии след парламентарните избори. Това решение беше условие за сформиране на настоящата управленска коалиция.
Основното преизпълнение в разходната част е при разходите за персонал (заплати, допълнителни възнаграждения и социални осигуровки), които се увеличават с над 1,1 млрд. лв. в сравнение с бюджетния план. Това се случва за втора поредна година след като през 2016 г. в бюджета са предвидени 6,2 млрд. лв. за персонал, а реално са изплатени 7,1 млрд. лв. През 2017 г. тази сума набъбва до 7,9 млрд. лв. при предвидени около 6,8 млрд. лв. И докато увеличението на минималните пенсии, колкото и противоречиво, беше публично обявено, то при разходите за заплати такива сигнали липсват, а резултатите единствено се констатират в края на годината.
През последните две години правителството ясно демонстрира как „хем вълкът е сит, хем агнето е цяло” – увеличава публичните разходи и едновременно с това приключва годината с излишък. Това е възможно благодарение на нереалистично високите прогнози за капиталовите разходи и тези за текуща издръжка. Изглежда това е „новият фискален трик” – до 2008 г. управляващите подценяваха приходната част на бюджета, което им позволяваше да харчат безотчетно в края на годината без това да влошава бюджетното салдо. Сега надценяват разходната част в бюджета, което позволява безконтролно прехвърляне на харчове от такива за инвестиции и издръжка към такива за заплати и социални разходи без това да влошава бюджетното салдо.
Въпреки че методите за прикриване на преразходите се променят през годините, изпълнението им в течение на календарната година остава почти непроменено. Така само през декември 2017 г. са концентрирани около 14,5% от годишните консолидирани публични разходи в сравнение с 15% през 2016 г. и 15,4% през 2015 г. Това е най-високия дял на месечните разходи от рекордната 2008 г., когато достига близо 19%, а в периода 2010-2014 г. той е около 12%. Интересно е да се отбележи, че високите разходи през 2015 г. се дължат на приключването на разплащателния период за европейски проекти от предходния програмен период, докато през 2017 г. такива „извънредни” разходи липсват. Въпреки това разходите през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., докато през 2017 г. са с едва 300 млн. лв. по-малко.
Това ударно харчене в края на годината се дължи на решения на Министерски съвет в последния момент, с които са гласувани допълнителни разходи в размер на близо 1,3 млрд. лв., което е над ¼ от публичните разходи през декември. Близо 1 млрд. лв. от тези разходи са отпуснати чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет, което означава, че не са предвидени в приетия от Народното събрание бюджет за годината.
За поредна година ставаме свидетели на постигнато по-добро от очакваното бюджетно салдо на фона на слабо изпълнение на публичните разходи. Наблюдава се трайна и задълбочаваща се тенденция на неизпълнение на капиталови разходи и такива за издръжка за сметка на огромно преизпълнение на разходите за заплати в размер на близо 17%. Това се случва на фона на увеличение на средните заплати в частния сектор за първите три четвърти на годината с около 10%.
Това повдига въпроса доколко настоящата фискална политика може да се нарече разумна въпреки постигнатите бюджетни излишъци, предвид очакванията капиталовите разходи да започнат да се възстановяват с напредване на настоящия програмен период. Нещо повече – стремежът към реформи и оптимизиране на публичните разходи изглежда изчезва още през 2012 г., след което се наблюдават няколко години на „разпускане” на фискалната политика в резултат на политическата криза през 2013-2014 г. и последвалите години на висок икономически растеж, които водят и до по-добра от планираната събираемост на данъците. По време на кризата политиците се оправдаваха, че няма пари за реформи. Сега пари има и негласното оправдание е, че няма необходимост от реформи. Всъщност проблемите остават под повърхността и само са замаскирани от добрата икономическа обстановка, каквато е ситуацията до 2008 г., но решаването им не може да бъде отлагано вечно по две причини: 1) проблемите се трупат и решаването им става все по-трудно и скъпо и 2) икономическият растеж не продължава вечно и е по-добре реформи да се правят в добри години, отколкото по време на криза.
Бюджетното изпълнение през изминалата година показва своеобразно развързване на кесията, тъй като увеличението на разходите в сравнение с нивата им от 2016 г. е в размер на близо 2 млрд. лв., докато увеличението на приходите е около 1,4 млрд. лв. По-високите разходи са донякъде очаквани предвид постепенното ускоряване на разплащанията по европейски проекти, където има увеличение с около 600 млн. лв., но те формират едва 1/3 от по-високите бюджетни разходи през 2017 г. Останалите 2/3 се дължат на преизпълнение на разходи по националния бюджет, които са насочени към увеличение на доходите.
Така например през 2017 г. са предвидени 273 млн. лв. повече за пенсионни плащания във връзка с промяна в параметрите на пенсионната политика и по-конкретно - формулата за изчисляване на дължимата пенсия. Изпълнението на това перо показва увеличение на тези разходи с 635 млн. лв., което е двойно повече от предвидените и се дължи на популисткото увеличение на минималните пенсии след парламентарните избори. Това решение беше условие за сформиране на настоящата управленска коалиция.
Основното преизпълнение в разходната част е при разходите за персонал (заплати, допълнителни възнаграждения и социални осигуровки), които се увеличават с над 1,1 млрд. лв. в сравнение с бюджетния план. Това се случва за втора поредна година след като през 2016 г. в бюджета са предвидени 6,2 млрд. лв. за персонал, а реално са изплатени 7,1 млрд. лв. През 2017 г. тази сума набъбва до 7,9 млрд. лв. при предвидени около 6,8 млрд. лв. И докато увеличението на минималните пенсии, колкото и противоречиво, беше публично обявено, то при разходите за заплати такива сигнали липсват, а резултатите единствено се констатират в края на годината.
През последните две години правителството ясно демонстрира как „хем вълкът е сит, хем агнето е цяло” – увеличава публичните разходи и едновременно с това приключва годината с излишък. Това е възможно благодарение на нереалистично високите прогнози за капиталовите разходи и тези за текуща издръжка. Изглежда това е „новият фискален трик” – до 2008 г. управляващите подценяваха приходната част на бюджета, което им позволяваше да харчат безотчетно в края на годината без това да влошава бюджетното салдо. Сега надценяват разходната част в бюджета, което позволява безконтролно прехвърляне на харчове от такива за инвестиции и издръжка към такива за заплати и социални разходи без това да влошава бюджетното салдо.
Въпреки че методите за прикриване на преразходите се променят през годините, изпълнението им в течение на календарната година остава почти непроменено. Така само през декември 2017 г. са концентрирани около 14,5% от годишните консолидирани публични разходи в сравнение с 15% през 2016 г. и 15,4% през 2015 г. Това е най-високия дял на месечните разходи от рекордната 2008 г., когато достига близо 19%, а в периода 2010-2014 г. той е около 12%. Интересно е да се отбележи, че високите разходи през 2015 г. се дължат на приключването на разплащателния период за европейски проекти от предходния програмен период, докато през 2017 г. такива „извънредни” разходи липсват. Въпреки това разходите през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., докато през 2017 г. са с едва 300 млн. лв. по-малко.
Това ударно харчене в края на годината се дължи на решения на Министерски съвет в последния момент, с които са гласувани допълнителни разходи в размер на близо 1,3 млрд. лв., което е над ¼ от публичните разходи през декември. Близо 1 млрд. лв. от тези разходи са отпуснати чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет, което означава, че не са предвидени в приетия от Народното събрание бюджет за годината.
За поредна година ставаме свидетели на постигнато по-добро от очакваното бюджетно салдо на фона на слабо изпълнение на публичните разходи. Наблюдава се трайна и задълбочаваща се тенденция на неизпълнение на капиталови разходи и такива за издръжка за сметка на огромно преизпълнение на разходите за заплати в размер на близо 17%. Това се случва на фона на увеличение на средните заплати в частния сектор за първите три четвърти на годината с около 10%.
Това повдига въпроса доколко настоящата фискална политика може да се нарече разумна въпреки постигнатите бюджетни излишъци, предвид очакванията капиталовите разходи да започнат да се възстановяват с напредване на настоящия програмен период. Нещо повече – стремежът към реформи и оптимизиране на публичните разходи изглежда изчезва още през 2012 г., след което се наблюдават няколко години на „разпускане” на фискалната политика в резултат на политическата криза през 2013-2014 г. и последвалите години на висок икономически растеж, които водят и до по-добра от планираната събираемост на данъците. По време на кризата политиците се оправдаваха, че няма пари за реформи. Сега пари има и негласното оправдание е, че няма необходимост от реформи. Всъщност проблемите остават под повърхността и само са замаскирани от добрата икономическа обстановка, каквато е ситуацията до 2008 г., но решаването им не може да бъде отлагано вечно по две причини: 1) проблемите се трупат и решаването им става все по-трудно и скъпо и 2) икономическият растеж не продължава вечно и е по-добре реформи да се правят в добри години, отколкото по време на криза.
