„Човекът с баклавата“ и бизнесът без магазин, който завладя Ню Йорк

Джейкъб Комароу е 30-годишен предприемач, отпаднал от гимназията и бивш наркозависим. В Ню Йорк обаче мнозина го познават просто като „човека с баклавата“ – и самият той е убеден, че е открил своята версия на американската мечта именно в турския сладкиш, така популярен и в България.

Комароу стои зад Good Baklava – бизнес без постоянен магазин, който продава баклава по улиците, от бус, на временни щандове и онлайн. След пет години експерименти компанията изживява най-силния си период досега, подхранван от видеа в социалните мрежи, нестандартни продажби и неочакваната връзка с баскетбола.

През май и юни Комароу обикаля улиците около Madison Square Garden, където раздава безплатна баклава на фенове на New York Knicks по време на похода на отбора към титлата. Видеата му стават популярни в социалните мрежи, а последвала статия в The New York Times, по думите му, „подпалва истински пожар около баклавата“.

„Изведнъж започнаха да ни търсят брандове, които искаха да работят с нас“, разказва той. Следват партньорства с компании и ресторанти, а аудиторията на Good Baklava в Instagram нараства с 20% само за една нощ след публикацията в Times.

Най-накрая получихме признанието, което преследвахме през последните пет години, просто защото излязохме навън и празнувахме заедно с Ню Йорк. Не мисля, че тази компания щеше да оцелее където и да било другаде“, казва Комароу.

И бизнесът вече не просто оцелява. За период от девет месеца Good Baklava отчита средни месечни продажби от малко над 20 хил. долара от улична търговия, временни обекти, доставки за местни кафенета и магазини и онлайн поръчки, показват документи, прегледани от CNBC Make It.

Никога не е било предвидено да стигне толкова далеч“, признава Комароу. „Така че за мен това е американската мечта.“

От шега до бизнес

Всичко започва почти случайно. През септември 2021 г., на път за концерт на Phish в Калифорния, Комароу купува три тави готова баклава от близкоизточен магазин с идеята да ги препродаде на посетителите. Обзалага се с приятел, че ще успее, а в края на вечерта, по думите му, е утроил вложените пари.

По онова време той е трезвен от шест месеца и току-що е загубил „първата си истинска работа“ в онлайн маркетинга. Започва работа на свободна практика, а продажбата на баклава се превръща в допълнителен доход.

В продължение на близо три години продава на концерти на Phish, а след това започва да се появява и на други събития на открито.

През пролетта на 2022 г. попада на турска баклава с шамфъстък в Патерсън, Ню Джърси, която променя посоката на бизнеса му.

Направо ми избухна мозъкът“, казва той.

През 2024 г. успява да се свърже директно с производител в Турция. Днес неизпечената баклава пристига всеки месец оттам, а след това се изпича в професионална пекарна в Ню Джърси. Комароу превръща произхода на продукта в част от търговската си история. Той подчертава разликата между турската баклава с фино смлян шамфъстък и лек лимонов сироп и по-познатите варианти с орехи и мед.

Особено се гордее с 40-те слоя фино тесто.

Получава се цял спектър от текстури – от хрупкаво към меко. Усещаш ядките, а накрая идва сладостта.“

Ръст, но и непредвидими приходи

Най-силният месец за Good Baklava досега е декември 2025 г., когато приходите достигат близо 70 хил. долара благодарение на празничните поръчки и временен щанд на Union Square Holiday Market. Само месец по-късно продажбите падат под 10 хил. долара – показателен пример за непредвидимостта на бизнес модела.

Компанията няма постоянен магазин, но има разходи за доставки, опаковки, маркетинг, електронна търговия и служители. По думите на Комароу Good Baklava разчита на около 11 души на непълно работно време.

Уличните продажби носят и друг риск. Когато продава в паркове или от буса си, Комароу признава, че често работи без официално разрешително. Понякога полицията го кара да напусне дадено място, но досега, твърди той, не е бил нито арестуван, нито глобяван.

Сега целта е популярността да бъде превърната в по-предвидим бизнес. Комароу търси нови корпоративни партньорства, участия в събития и временни обекти. Обмисля и привличането на инвеститори за постоянен магазин, макар да не иска Good Baklava да загуби спонтанността, с която става известна.

След плейофите на Knicks и публикацията в The New York Times месечните приходи вече трайно са над 20 хил. долара, твърди той. Това му дава надежда до края на 2026 г. за първи път да започне да си плаща заплата от бизнеса – около 4000 долара месечно.

Дотогава Комароу се издържа основно с работа в маркетинга, но през юли я прекратява, за да се посвети изцяло на Good Baklava.

Апартаментът му в Бруклин междувременно служи и като неофициална база на компанията – там екипът опакова и складира баклавата.

За бъдещето Комароу няма твърд план.

Ако останем с един магазин – чудесно. Ако станат 300 – още по-добре. Няма крайна цел. Идеята е просто да стигнем по-далеч.“

Продажбата като представление

Независимо дали е в парк, на плажа или пред концерт, Комароу използва една и съща базова стратегия: приближава непознати с тава баклава и пита директно: „Здравейте! Може ли да опитам да ви продам малко баклава?“

За него продажбата прилича на стендъп комедия и импровизация.

Да спечелиш публиката означава да направиш продажбата“, казва той.

Следват шеги, разговори за времето и обяснения за тениските му с надпис „Good Baklava; No Drugs“ – „Добра баклава; без наркотици“. На музикални фестивали, признава той, въпросът дали сладкишът съдържа нещо забранено се задава сравнително често.

Комароу казва, че през последните пет години постоянно е тествал различни реплики, подходи и начини за начало на разговор.

Всичко е комбинация от слушане и адаптиране – да разбереш какви въпроси задават хората, как да им отговориш, как да бъдеш остроумен и в крайна сметка да направиш продажбата.“

Обикновено три парчета струват 10 долара, а седем – 20 долара. На музикални фестивали цената може да стигне 15 долара за три броя.

Бизнесът, започнал като шега, междувременно се е превърнал в основното занимание на Комароу.

Баклавата вече е целият ми живот“, казва той. „Това е най-добрият сладкиш на света.“