Чужденците харесват българските къщички на колела

Желанието да е далеч от тълпите и бетона на петзвездните морски курорти и да прекарва времето си някъде по-спокойно и по-близо до природата, провокира Християна Христова и съпруга ѝ да започнат да проектират малки дървени къщички, т. нар. „tiny houses”. Тяхната компания „Колелиба“ все още е малка, но продължава да се разраства на чуждестранния пазар.

В ерата на Covid

Откакто се появи пандемията има засилен интерес към каквото и да е извън градската среда, респективно и към нашия проект, разказва Христина Христова. Компанията им работи на 98% за износ  – към Франция, Германия и Австрия. В България има реализиран един проект, и то на австралийци.

„Нашите къщички често се използват за „уикенд домове“ и през останалото време се отдават през Airbnb. Все повече хора имат интерес към подобна комбинация, тъй като си възвръщат инвестицията постепенно и им се струва оправдано да инвестират в нещо такова“, споделя архитектът, допълвайки, че спецификата на къщичката - че е дървена - означава по-висока цена в Airbnb.

„За нас миналата година беше много силна и реализирахме повече приходи от стандартното. Имаше голямо търсене. Имаме клиенти, които ни търсят за втори път. Първоначално стартираха с по една къщичка и тази година с още“, разказва тя.

Според нея обаче Covid-19 не е причината за повечето поръчки, тъй като това са техни клиенти, с които комуникират отдавна. „Процесите не са от днес за утре. Общуваме с клиентите по няколко месеца, докато дойде моментът да направят реалната поръчка.“

Тя споделя, че сега имат заявки, които тепърва тази година ще се правят и това са проекти за по 7-8 бройки, което за „Колелиба“ е много.

Тази година Белгия ще е нов пазар за българската компания и Христова разказва, че проектът там е много интересен, тъй като къщичките ще се отдават под наем за по-дълъг период от време - за година-две. Идеята е, че докато някой си строи друга къща, тази да му служи за временно обитаване.

"Целите са ни да преминем от частни клиенти с индивидуални поръчки към корпоративни - такива, които искат да правят къмпинги, глемпинги и т.н."

Интерес от чужбина

Христова обяснява още, че интересът към подобни проекти зависи до голяма степен и от законодателството в дадена страна. Тя дава пример с Франция, където откакто е настъпила пандемията, правят всичко възможно да облекчат законодателството, за да могат да посрещнат хора, които искат да си сложат такива малки къщички. „Там, особено в малките селски общини и градчета, се стараят да намерят парцели, дори имаме една къщичка, сложена безвъзмездно на общинска земя“, каза Христова, обяснявайки, че местната власт дава земята на инвеститора, без той да заплаща за нея, а целта е да се раздвижи населеното място. „Там се стараят да дадат шанс на подобно битуване, което да привлече нови и млади хора“.

Когато в една държава има проактивна политика, както е и в Германия, Гърция, които имат специални парцели за такива неща, тогава има и пазар“, каза Христина Христова.

По думите ѝ в България никой не се интересува законодателно как стоят нещата и докато не се променят нормативните актове подобни проекти и идеи са стопирани. „Нашето законодателство въобще не е чуло, че съществуват такива къщички. За жалост дори няма наредба, която изцяло да касае тези проекти“, казва Христова. Тя споделя, че у нас има две трактовки, които са адекватни спрямо настоящата законодателна уредба. Според едната, ако си паркираш нещо на колела в двора, никой не може да каже нищо – това е случаят, в който вие притежавате имота и просто паркирате там, например каравана, като е хубаво да се спазват изискванията за отстояние от съседите. Другият вариант е трактовката да е преместваем обект, въпреки че те в България са много разтегливо понятие. Tiny houses могат да попаднат и в двете категории.

Тя споделя, че клиентите им в чужбина са с всякакви професии, тъй като заплатите им позволяват подобна инвестиция да не се смята за финансово предизвикателство, каквото е тук. Към такива къщички все повече се насочват бизнеси в сферата на туристическия бранш, например къмпингите, глемпингите и т.н.

„Има и интерес от български клиенти, но рядко стигаме до финала. А когато се стигне до сделка, в много случаи става въпрос за бизнес насоченост. Тоест хората могат да преглътнат нещо подобно, когато го използват за правене на бизнес, а не го правят за себе си“, казва Христова. Тя получава все повече запитвания от България за стартиращи къмпинги и казва, че коронакризата ще засили тази тенденция, защото тези индивидуални места за настаняване за по-безопасни.

Алтернатива на къщата

Гъвкава алтернатива на неподвижна ваканционна къща – така накратко могат да се опишат малките къщички, които проектират от „Колелиба“. Конструкцията е от дърво, с основа метално шаси. Отвътре къщичката е облечена с шперплат, подовите настилки са от естествен дървен материал. „Стараем се да работим с естествени материали и масла, и целим да сме по-близо до природата, да има по-малък отпечатък от материалите, които използваме“, разказва Христина Христова.

Тя казва, че често споделят проектите им със селските къщи в България. „Ние предлагаме продукта напълно завършен – изработили сме мебелите, монтирали сме матраците и сме ушили завесите - просто се нанасяш и нямаш повече какво да правиш. Често ни сравняват с жилищата, на които тепърва им предстои ремонт, оборудване, обзавеждане и т.н. Но се сравняват несравними категории“, смята архитектът.

Не можем да победим, ако се сравняваме с цените на къщи в някое малко българско село, защото в България можеш за същите пари да си купиш и къща, и земя. Това е и причината да нямаме много пазар тук“, коментира още тя.

Стандартният модел започва от 9 кв. м, което всъщност е най-малкият размер. Най-големите къщички са около 30 кв. м. Най-малките къщички се предлагат и само като спалня, което е подходящо за за къмпинги и др. Може и като tiny house, което вече е с кухня, бокс, спалня и др. Цените варират между 15 и 40 хил. евро.

Основната цел на проекта е да стимулира хората да прекарват повече време навън и да компенсират мътните, дъждовни, зимни дни в офиса, така че екстериорът е направен като естествено продължение на интериора.

Времето за реализация на проекта също е много различно, тъй като зависи от това дали ще се избере някой от вече разработените модели, или ще се прави нов. „Ако се избере някой от вече готовите, може да изработим къщичката за 2-3 месеца“, казва архитектът. При разработването на нов модел обаче самото проектиране отнема поне още месец и половина.

Снимки на къщичките на колела на "Колелиба" може да разгледате в галерията.