COVID попари свръхтуризма, но цената може да е твърде висока
Години наред местните жители на някои от най-популярните дестинации се бореха срещу наплива на чужденци
Свръхтуризмът през 2019 г. принуди местното население в редица градове да поведе битка с „нашествениците“ в опит да съхрани културните си забележителности. За голяма част от тях пандемията от коронавирус дойде като глътка въздух, оставяйки някой от най-популярните туристически дестинации безлюдни. Въпросът е на каква цена?
Проучване на CNN Travel представя мерките, взети от кметовете на някой от най-атрактивните локации в света, чрез които са се опитали да овладеят свръхтуризма.
Дубровник, Хърватия
Като едно море от теракотени червени покриви Старият град на Дубровник се превърна в топ дестинация за туристите, след като се превърна в снимачна площадка на сериала „Игра на тронове”. С красивите си плажни ивици, старите сгради и богатата история, градът се възроди от пепелта и се превърна в притегателен център за многобройни круизни кораби.
През последните няколко години кметът Мато Франкович и градските власти в околността дадоха обещание да овладеят ситуацията със свръхтуризма в района. През 2019 г. например влязоха в сила нови разпоредби, които налагат ограничение на броя круизни кораби, които могат да акостират там, до два наведнъж.
Освен тази мярка е предложена и забрана за отваряне на нови ресторанти на открито в града.
Предприетите мерки останаха неприложими, след като коронавирусът затвори всичко след себе си. Дубровник остана посещаван предимно от хървати, които обаче не могат да генерират същите приходи като британците например, коментират местните власти пред CNN.
Едва след като започна поетапното възобновяване на международните полети, страната се съжививи, споделя местен екскурзовод, който добавя, че „атмосферата това лято беше като през 90-те, когато течеше войната, само че гранатите не летяха над главите ни”.
Градът се е превърнал в процъфтяваща туристическа дестинация – може би твърде процъфтяваща в очите на много местни жители. Но сега въпросът е дали може да използва COVDI-катастрофата като шанс за нулиране и намаляване на броя туристи.
Заместник-кметът на Дубровник Елка Тепшич заявява, че круизните правила и другите ограничения в Дубровник няма да бъдат облекчени, когато международните полети се възобновят отново. Към днешна дата целта на местната управа е да върне отново туристите, но и едновременно с това да опази града от тях.
Барселона, Испания
Каталунският град Барселона с извисяващите се кули на Гауди, пясъчен плаж и барове на открито се превърна в гореща туристическа точка още от състезанието по гмуркане през 1992 г., което представи красотата на града пред международната публика.
Днес туризмът генерира между 12 и 14% от БВП на Барселона и 9% от общата заетост, казва Ксавие Марсе, член на градския съвет. Но през последните години властите и местните жители са изморени от свръхтуризма и усещат как губят града си.
Преди Covid-19 Барселона беше въвела поредица от мерки, за да се пребори с наплива от туристи. Градът ограничи наемането на ваканционни жилища в старата част, която е най-гъсто населената, въведе туристическа такса и призова пристигащите да се насочат към периферните квартали.
Марсе казва пред CNN, че Барселона ще „запази твърдост, що се отнася до тези управленски стратегии”.
След края на блокадата градът имаше твърде кратък прозорец, в който международните пътници можеха лесно да го посетят. И това даде своето отражение – към септември международният туризъм там се е сринал със 77%. Марсе категорично заявява, че не се притеснява от възможността туризмът да не се възстанови в бъдеще, но е важно да се овладеят предишните свръх стойности.
Мачу Пикчу, Перу
Мачу Пикчу е на върха на хиляди туристически списъци като топ дестинация. Но за съжаление през по-голямата част от 2020 г. най-известната забележителност на Перу беше затворена за посещения.
Южноамериканската държава влезе в строго блокиране на 15 март, което продължи до юни. През лятото беше обявено, че Мачу Пикчу ще се отвори за вътрешен туризъм, но това не успя да се осъществи, тъй като случаите на Covid в страната нараснаха.
Поради желанието на хиляди да посетят местността през януари 2019 г. в Мачу Пикчу беше въведена строга политика на контрол за достъп към цитаделата. Оттогава туристите трябва предварително да резервират билетите си, които са валидни в рамките на четири часа. Чрез тази система само 5000 души дневно могат да направят прехода.
Когато Мачу Пикчу се отвори отново след сегашната блокада, този брой ще бъде намален допълнително, за да се осигури социално дистанциране.
„Новото правило е, че в Мачу Пикчу ще бъдат допускани само 75 души едновременно. Размерът на групата ще бъде максимум седем души, плюс гид. Така ще преминем от над 5000 до само 675 души на ден", казват от местната управа.
Венеция, Италия
Венеция е може би дестинацията, която най-често се свързва с понятието за свръхтуризъм. Италианският град отдавна се е наредил като топ идея за градска почивка, но тъй като броят на посетителите нараства през последното десетилетие, местните жители все повече отвръщат с протести срещу круизните кораби в лагуната.
През годините бяха въведени различни разпоредби и нови правила, предназначени да овладеят притока на посетители. Забрани се например отварянето на нови хотели и места за бързо хранене в центъралните части.
Към днешна дата Италия е сред най-засегнатите в световен мащаб от коронавирусната кризата и след продължителната блокада се отвори за туристи през лятото, но отчете рекордно нисък брой такива.
Местните споделят, че „ежедневието е много по-приятно без задръстванията, създадени от тълпите, които идват на големи групи“. Но това спокойствие е на голяма цена, споделят други жители, които работят в заведенията или са в развлекателния бизнес.
Надеждата на местните е туризмът скоро да се възстанови, но умерено – „красотата на града, неговата архитектура, вода и гледки най-накрая са забележими”.
Туризмът ще се върне в предишния си ритъм
И макар свръхтуризмът да е причинил хаос в много дестинациите, феноменът вероятно ще се възроди.
„Със сигурност хората ще искат да посетят градовете, които са набелязали преди кризата, веднага щом имат възможност“, споделя Тони Джонсън, ръководител на туризма в Технологичния институт Althone в Ирландия.
Според него връщането към нормалното или по-точно към свръхтуризма ще отнеме време, но е необратим процес, защото дестинациите имат нужда от посетителите си обратно.