Да забавим часовника

Ако създаването на симбиоза между науката и технологиите стане мисия на живота на повече хора, то тази задача ще е напълно осъществима. Тогава България ще е разпознаваема на световната карта за наука и иновации, твърди Иван Ценов. Той е не просто оптимист, а е по-скоро реалист, избрал да прави световна кариера от България.

Иван Ценов започнал усилено да се занимава с математика, след като една двойка в училище му отворила очите, че това е неговият предмет. „Математиката е фундаментална наука, тя е езикът на света, а изкуственият интелект (ИИ) ни помага да решим задачи, на които досега не сме намирали отговор. Математиката и машинното самообучение са основата на ИИ, който по същество е статистически модел, работещ с данни. При разработването му се използват фундаменти в математиката, линейната алгебра, статистиката“, обяснява Иван Ценов. Той потърсил динамична сфера, в която да прилага натрупаните си знания в математиката, и така навлязъл в перспективното приложение на ИИ. Развитието на тази технология напредва с огромна скорост и всичко, свързано с нея, напълно се преобразява за месеци. Затова според него всеки в тази област трябва да има способността да учи бързо.

Снимка Личен архив

Път и цел

Иван Ценов е математик и предприемач в областта на изкуствения интелект. Завършил е Tufts University в Бостън, където печели наградата „Мартин Гутерман“ за най-добър математик от университета. Връща се в България през 2019 г., след като многократно му казват, че може да е успешен навсякъде по света, и той решава да провери дали наистина ще е така. Става съосновател и технически директор на EPIX.AI - LifeTech компания, която използва епигенетика и ИИ, за да подпомогне здравословното стареене. Разработват алгоритми за прогнозиране на рисковете от болести, сред тях са диабет, сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Епигенетиката и ИИ напредват с изключителна скорост и намират пресечната си точка в EPIX.AI. Важна част от екипа е проф. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология при БАН, тя е научният и академичен „гръбнак“ на компанията. Отборът цели да изгради продукт на световно ниво. „Стараем се да сме една стъпка пред това, което правят на Запад. Светът е глобален и вече няма значение в коя локация се развиваш, а каква иновация правиш“, споделя Иван Ценов. Той е директор „Изкуствен интелект“ в българския стартъп Anthill, където управлява отбор за създаване на бизнес решения чрез ИИ. Имат клиенти в САЩ и Германия, работят в направлението интернет на нещата и постигат добавена стойност в множество индустрии – например в медицината, електромобилите, застраховането, медиите.

Приложение

Когато го попитаме за какво може да служат математиката и физиката, той отвръща, че те са базово знание в инженерството, компютърните науки и в много други области. Науката е трамплин за развитието на всички бизнес начинания, в които иновациите са решаващи. Фундамент в това е работната ръка, която разбира от наука. Науката пък се нуждае от инвестиции, които обществото трябва усилено да прави, а не да пренебрегва. За Иван Ценов всичко това е очевидно и за него е обнадеждаваща появата на Института INSAIT, който Мартин Вечев създаде в България. Подобни организации са отлична възможност за амбициозните млади хора да учат и да се развиват в България. Наличието на такива кадри ще даде ускорение на бизнеса с висока добавена стойност.

Стремежи

Иван Ценов и неговите два екипа работят с отдаденост по всеки свой проект. „ИИ е рисково начинание, наясно сме с това, но винаги работим по начин, по който да постигнем набелязаната цел“. При разработките, свързани с епигенетиката, са отделили много време, за да направят алгоритми, които да са научно и технологично прецизирани, държат на високото качество на данните. Стремежът на отбора на Anthill е да създава висока бизнес стойност и да не е само едно академично начинание за направата на ИИ, а да работи в реални условия.

Възможности

Човешкото тяло е сложна биологична система. Учените ежедневно трупат огромни масиви биологични данни: генетични, епигенетични, биохимични, от образна диагностика. Но тези масиви от данни и връзките между тях не може да бъдат напълно разбрани от човека. Затова със способите на ИИ и машинно обучение се търсят начини как те не само да се обработват с цел превенция и диагностика на заболявания, прецизни терапии, но и се намират решения за оптимизация на човешкото здраве. ИИ е задължителен инструмент в извличането и обработката на тези данни. Тегло, брой крачки всеки ден, телесни параметри, продължителност на съня, диета, местоживеене, вода и въздух, стрес и травми оказват влияние върху нашата епигенетика. Събраната информация се използва за анализи и създаване на модели, които чрез мобилна апликация, разработена от EPIX.AI, може в реално време да ни дават препоръки как позитивно да повлияваме на нашето здраве и жизненост. С тази разработка биологичният часовник може да бъде рестартиран и процесите на стареене и свързаните с него заболявания да бъдат значително забавени.

Новата вълна на знаещите

Има много инвеститори, готови да заложат на научния и технологичния потенциал в България и да направят нещо специфично в страната. Примерът на INSAIT може да бъде последван. Намирането на подходящите кадри навярно ще става все по-лесно, тъй като ще расте броят на хората с нужната основа на знания и умения. „Сред моето поколение мнозина завършиха на Запад, голяма част от тях са готови да се върнат, но само ако това не е стъпка назад в тяхното развитие. Заплащането е важно, но то не е краят на дискусията. Те трябва да усещат, че правят нещо ново и важно, което е на световно ниво. Условията за работа не са статични, те се променят от хора с визия. Голям е ресурсът на високообразовани българи, които са в чужбина. И е нужно да се реши как да се инвестира по правилен начин, за да има организации, които светът да забелязва в онова, което те създават. Ако технологичната екосистема се развие, тя ще стане магнит и за българите зад граница, но и за чужденци с висок професионализъм. В един момент ще настъпи прелом и ще дойде новата вълна, с която те сами ще започнат да идват.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.