Данъчната тежест у нас е с 40% по-висока от тази в САЩ

Демографската картина в ЕС е по-лоша от тази зад океана, бизнесът плаща 2,5 пъти по-скъпа енергия

Данъчната тежест у нас е с 40% по-висока от тази в САЩ

Общата данъчна тежест в ЕС е с над 50% по-висока, отколкото в САЩ, и това е една от основните причини за изоставането на европейската икономика. Специално в България данъчното бреме е малко под средното за ЕС, но в сравнение със САЩ е с 40% по-тежко. Това разкрива „Барометър за реформи“, новото проучване на Конфедерацията на европейския бизнес BUSINESSEUROPE.

Основният извод в него е, че страните от ЕС трябва да правят реформи и да се откажат от неразумното харчене, вместо да се опитват да запълват бюджетните пробойни с вдигане на данъци.

България страда от типичните за Стария континент проблеми, заради които ЕС губи състезанието с другите големи икономики и най-вече със САЩ. Това са значително по-високите данъци и осигуровки, огромните и растящи социални разходи и застаряването на населението, става ясно от доклада.

Той откроява още един фактор, който дърпа назад европейския бизнес – скъпата енергия. Цените на тока, които плащат предприятията в ЕС, са над 2.5 пъти по-високи спрямо тарифите за американските компании.

Данните от проучването разкриват, че България е на път да загуби едно от малкото си предимства пред другите страни от ЕС – ниските данъци. През последните години разликата между нас и ЕС се топи. През 2009 г. общото данъчно-осигурително бреме за ЕС е било 50.3%, а в България – само 39.5 на сто.

През 2014 г. вече има значително сближаване, като средно за ЕС данъчната тежест е спаднала до 48.2%, а у нас се е покачила до 42.1 на сто, което се дължи основно на непрекъснатото вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове, но и на въвеждането на нови налози като данъка върху лихвите от депозити, пише в. „Сега“.

Специална глава в анализа е посветена на застаряването на населението – процес, който се очаква да бъде много по-драматичен в ЕС, отколкото в САЩ. Влошаването на демографската картина – все повече пенсионери, все по-малко работещи – има сериозни финансови последици. 

Свиването на активното население означава, че ще се плащат все по-малко данъци и осигуровки, а ще растат разходите, свързани с пенсии и социални помощи, от каквито най-често се нуждаят възрастните хора. Тъкмо за това са необходими спешни мерки, свързани с пазара на труда, ученето през целия живот и пенсионните системи.

В САЩ близо 60% от хората на възраст над 25 години продължават да се образоват и квалифицират, докато в ЕС едва 45% участват в някакъв вид обучение. А у нас „Ученето цял живот“ си остава повече лозунг без особено покритие – процентът на учещите в следстудентска възраст е много нисък.

Препоръката е ясна – правителствата трябва да наблегнат на образованието на хората от всички възрасти, вместо да раздават помощи за безработни.

Коментари: 0