Държавата трябва да въведе данъчни облекчения за стартиращите предприятия

Г-н Колев, Вие сте сериен предприемач и инвеститор. Има ли условия за серийно предприемачество в България?

Като цяло условия за предприемачество в много сфери почти няма, защото няма пазарна конкуренция. Но в сферата на технологиите, иновациите, изкуството, културата, образованието и доста от услугите е супер. У нас има много недоразвити ниши. Според мен серийното предприемачество е повече за хора, които, като мен, не са добри мениджъри и нямат търпение и дисциплина. Когато един бизнес се развие достатъчно и трябва сериозно управление, аз гледам да изляза оперативно, за да не преча, и да се захвана със следващия.

Колко фирми сте стартирали? С кои от стартъпите си се гордеете най-много?

Когато стартирах като 18-годишен, думата „стартъп“ не беше позната – казвахме им „компании“. Общо са около 8 компании.

Във времето, в което аз стартирах, „предприемачество“ беше мръсна дума и се свързваше най-вече с мутренските структури и строителните измами. Най-трудно беше, когато бяхме прекалено млади, за да ни се доверят по-големите компании, а мениджърите не ни приемаха на сериозно. Тогава се борехме не само с конкуренцията и пазара, но и с остарелите стереотипи на подценяване на младите.

Най-много се гордея със социалните проекти, които правим или подкрепяме - мобилната платформа „Дари Кръв“, мрежата за корпоративна социална отговорност „CSR Bulgaria” , мобилното приложение „Правата ми“.

В България вече премина първата стартъп вълна. Какво се е променило най-много от началото на първите по-значителни инвестиции в този нов тип предприемаческа дейност? Кой оцеля и защо?

Доста неща се промениха. Като начало, много хора разбраха, че не е толкова лесно. Дори и още от самото начало да получиш инвестиция - пак не е лесно. Изсипаха се доста пари в екосистемата и най-хубавото е, че се повишава общественото внимание, уважението към предприемачите. В момента огромен брой млади хора обмислят създаване на собствени компании и продукти. Има и млади предприемачи, които си научиха урока. Провалиха по няколко компании и вече знаят кое, как и защо работи и защо не се получава.

Това, което се забелязва при „втората вълна“ е, че рисковото финансиране се получава малко по-трудно. Стартъпите вече трябва да са достатъчно напреднали и да са доказали, че стратегията им дава резултат и екипът им е мотивиран.

През следващите години ще се случат много успешни български истории в световен план, въпрос на време е. Големите инвеститори вече дебнат за добри идеи и компании у нас. В технологичната сфера има огромен потенциал. Но трябва да се поработи върху образа на страната – само тогава нашите компании ще започнат да получават повече доверие и повече външни инвестиции за растеж.

Усещате ли подкрепата на държавата? Как оценявате навлизането на нови финансови инструменти и програми в подкрепа на предприемачеството?

Почти е невъзможно да получиш подкрепа от държавата, дори тя е най-лошият платец. Най-често не можеш да разчиташ дори на справедливост или получаваш натиск. Надявам се, че нещата се променят и виждам леки промени в тази посока.

Относно финансовите инструменти – все още са неадекватни за стартиращи предприемачи. Повечето инструменти са пригодени за големи и развити бизнеси.

Оперативна програма Конкурентоспособност за стартиращи предприятия е така направена, че ако спечелиш финансиране, трябва да намериш пари, да ги изхарчиш, след това да ги отчетеш и евентуално след 3-6 месеца държавата ще ти ги възстанови. Кой ще кредитира едно стартиращо предприятие?  Единствените, които се възползват от тази програма, са дъщерни фирми на големи предприятия, или бизнесмени, които могат да си позволят да чакат възстановяване, без забавянето да им повлияе.

Според мен дори е противопоказно държавата да финансира стартиращи предприятия – най-добре да създаде малки данъчни облекчения през първите месеци, когато положението е най-трудно.

За повечето хора новият тип предприемач в България се концентрира повече в ИТ сферата и иновациите, но по-рядко влиза в традиционните производства. Според Вас какъв е съвременният предприемач?

Донякъде това е вярно. Има много много стартиращи компании в земеделието, преработката, производството, конфекцията, но не получават достатъчно медийно внимание. При технологичните иновации има най-голям шанс за много бърз растеж . Но пак там рисковото инвестиране е точно като залагането на спортни игри.

Измислянето на нови концепции и модели и добавянето на стойност за всички по веригата излиза на първо място като формула за успех, според мен. Комисионерското предприемачество бавно умира, бизнесът на бързите сделки и тези, в които продаваш нещо скъпо, а го купуваш евтино, също е на изчезване.

Вие сте подпомогнал не един стартиращ бизнес. Как преценявате възможностите му, за да инвестирате в него?

По хората – опитвам се да преценя колко са мотивирани, колко вярват в идеята, колко са готови да рискуват за нея. Ако очакват да поработят 1-2 години и след това да се „пенсионират“ с печалбата – това не са моите хора. Ако очакват бързи пари - също. Аз подкрепям екипи и бизнеси, чиято по-висша цел е да променят нещата и между другото да правят и пари чрез тази дейност, които да се влагат за още по-голяма промяна.