Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тема

Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тема. С тези думи Нено Ненов, икономически съветник в Представителството на Европейската комисия в България, постави фокус върху същината на прехода в регионите, засегнати от затварянето на въглищни мощности. По време на Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“ той очерта реалните механизми и отговорности, които стоят зад процеса, който е изключително динамичен.

Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се организира от „Бранд Медия България“ в партньорство с Община Кюстендил, „Електрохолд България“ и ТЕЦ „Бобов дол“.

Според Ненов трансформацията на енергийните модели изисква прагматичен подход, при който инвестициите, технологиите и бизнес логиката излизат на преден план. Според експертните оценки, технологиите за съхранение на енергия са поевтинели над три пъти само за няколко години, което прави бизнес логиката зад прехода все по-силна.

Министерството на енергетиката вече класира проекти за изграждане на батерии по Плана за възстановяване и устойчивост за над 1.1 млрд. лева. Първоначално се предвиждаха около 3 гигавата, но според министерството потенциалът е за 10 гигаватчаса – технологията за съхранение на енергия е поевтиняла трикратно“, обясни той.

Един от най-важните изводи, които Ненов направи, е свързан със съотношението между производството и заетостта. „През последните 10 години производството на електроенергия от въглища се е увеличило, но заетостта в сектора е намаляла с 30%. Това показва, че технологиите не означават автоматично повече работни места – нужна е подготовка“, каза той.

Като конкретен пример за успешен преход той посочи румънския град Петрила, където шведска компания е инвестирала 10 млн. евро в завод за технологии във възобновяемата енергия, като 7 млн. от тях идват от Фонда за справедлив преход.

Без Фонда тази инвестиция вероятно нямаше да се случи“, допълни Ненов.

Първоначално са назначени 60 души, като плановете предвиждат разширение до 150 служители.

Според него същият потенциал има и Кюстендил. Областта разполага със 122 млн. евро по Фонда за справедлив преход, а някои от проектите вече са в ход.

Бяхме хвърлени в дълбокото без спасителен пояс“, припомни кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, визирайки внезапното затваряне на мините в региона преди близо десетилетие.

По думите му този ранен сблъсък с реалността обаче дава на Кюстендил и предимство – опит, който сега може да бъде използван разумно.

Темата за „спасителния пояс“ бе подета и от Нено Ненов. Според него днес, за разлика от миналото, има много повече възможности и подкрепящи механизми:

Вече сме част от Европейския съюз и имаме значително повече спасителни пояси.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.