Депутати искат узаконяване на провокацията към подкуп

Нов проект за промени в Наказателния кодекс внесоха четирима депутати от Реформаторския блок. Предложените промени внесени в деловодството на Народното събрание са в три основни групи. Вносители на проекта са Найден Зеленогорски, Димитър Делчев, Димитър Шишков и Димитър Танев - депутати от РБ /Движение България на гражданите/. Те предлагат провокацията към подкуп да бъде декриминализирана, с цел премахването на една от пречките за борба с корупцията.

Това всъщност означава, че подкупът ще може да се ползва като законно средство за разкриване на корупция. „В редица държави като например САЩ именно използването на провокацията към подкуп свали драстично корупцията. А нивата на корупция в България са по-високи от тези в САЩ по времето, когато там корупцията е била най- висока”, пишат в мотивите депутатите.

Когато България свали корупцията до равнището на някои от решилите този проблем развити западни държави, тогава според тях може да се мисли за положение, при което провокацията към подкуп да е противоправна. При настоящата обществена обстановка, налагаща ефективни мерки за борба с корупцията, декриминализирането на инсценирането на подкуп с цел да се изобличи престъпник, е наложително, коментират още четиримата вносители.

Те отчитат, че  инсценировката е обстоятелство, което налага различно третиране на поддалите се на изкушението. И предлагат когато престъплението  е извършено при условията на провокация към подкуп, наказанията да са в половин размер от основните наказания.

Друга от внесените промени е завишаването на наказанията за покупка и продажба на гласове. Предложението е да се повишат наказанията и да се предвидят поощрения за лица, които разкрият всичко, което знаят за организацията и финансирането на покупко-продажба на гласове.

Настоящият размер на глобата е от 2 хил. лв. до 10 хил. лв. и ще се увеличи от 10 хил. лв. на 20 хил. лв. А ефективният затвор ще се промени значително – “от 1 до 6 години” става “от 6 до 20 години”.

Третото предложение е да се криминализират деяния, свързани с нерегламентирани контакти между органите на изпълнителната власт и магистрати или служители на спецслужбите или на регулаторните органи.

В мотивите си депутатите пишат, че в последните две десетилетия нерегламентираните контакти между длъжностни лица от различните власти и най-вече между членове на правителството и магистрати или управленския състав на специализирани регулатори, уронват престижа на властите и на държавните институции, подкопават общественото доверие и създават съмнения за корупция и ерозия на държавността.

Ето защо се налага инкриминирането на непубличните и нерегламентирани контакти в случаите, ако не представляват по-тежко престъпление. В наказателно отговорните лица се включват и  политическите кабинети, добавят още депутатите.