Депутатите одобриха бюджета за пенсии, но с едно наум

Депутатите от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ одобриха на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване с едно наум за нуждата от реформа на пенсионния модел. Бюджетът на ДОО, който се управлява от Националния осигурителен институт, за 2023 г. е в размер на близо 22 млрд. лв., като по-голямата част са по линия на пенсиите. Разходите за тях тази година възлизат на 19.2 млрд. лв.

Ръстът за година е внушителен, в размер на 3.7 млрд. лв. или близо 24%. Именно там се корени и проблемът. Според бюджета тази година дефицитът на фонд „Пенсии“ достига 10 млрд. лв., което означава, че вече близо половината от разходите за пенсии се дотират от бюджета, т.е. от данъци, тъй като пенсионната система далеч не може да се издържа сама. Според разчетите приходите от осигурителни вноски са едва 11.1 млрд. лв.

Така на практика пенсиите тежат все повече на държавния бюджет заради рязкото им повишаване в последните три години, когато политиците се надпреварваха да увеличават административно доходите в опит да печелят непрестанно задаващите се избори.

Според управителя на НОИ все пак бюджетът е „реалистична рамка без да внася допълнителни рискове за системата на осигуряването“.

Именно дефицитът на фонд „Пенсии“, който за няколко години набъбна до 10 млрд. лв., бе големият проблем по време на разглеждането на бюджета.

Притеснение от това изразиха и от ГЕРБ. Бившият социален министър Деница Сачева подчерта, че пенсионната система придобива данъчен характер.

Системата отново се връща към зависимост от данъци“, коментира тя.

Според бившия образователен министър Красимир Вълчев финансирането на пенсионната система идва за сметка на разходите за развитие, а ситуацията представя „лошото съотношение между пенсионери и работещи“.

От „Продължаваме промяната“ дадоха заявка всички плащания, които не са свързани с трудова дейност, да бъдат извадени от НОИ и да отидат в Агенцията за социално подпомагане. Става въпрос например за пенсии за старост и инвалидност и други. Това обаче може да се случи най-рано с Бюджет 2024.

Така една част от дефицита на фонд „Пенсии“ ще намалее“, коментира депутатът Искрен Арабаджиев.

Извън пенсиите

Депутатът от „Продължаваме промяната“ даде заявка и за създаването на механизъм за нивото на максималния осигурителен доход. За такъв се говореше и по време на кабинета „Петков“, но варианти така и не бяха предложени публично.

От ГЕРБ пък дадоха заявка, че ще предложат между двете четения увеличение на разходите за персонал на НОИ за втората половина от годината.

Те също така подчертаха, че са против обвързването на показатели с минималната работна заплата, както на практика се случва с обезщетението за майчинство. Според Сачева

така тя (бел. р. - МРЗ) няма да расте с темповете, с които трябва“.

От БСП и ДПС също смятат да внесат промени между двете четения на проектобюджета.

Какво (не) се променя

• Пенсиите се вдигат по швейцарското правило с 12% от 1 юли – минималната пенсия става 523 лв.
• Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 на 780 лв. със задна дата от 1 януари
• Запазва се таванът на пенсиите от 3400 лв.
• Запазва се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица – съответно 18 и 85.71 лв.
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани и тютюнопроизводители се вдига на 780 лв. от 1 август
• Размерите на осигурителните вноски се запазват
• Максималният осигурителен доход се запазва на 3400 лв.