До 10 млн. лв. може да стигне глобата за пране на пари
В момента тя може да е максимум 20 хил. лв.
~ 2 мин.
Цветан Петров
До 10 млн. лв. да достигне глобата при извършване или допускане да се извърши пране на пари, предвижда нов законопроект за изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Това каза адв. Светлин Адриянов, председател на специализираната комисия Compliance на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), предаде репортер на Economic.bg.
Той каза това по време на организираната от ГБИТК във вторник конференция Compliance, посветена на устойчивостта на веригата за доставки, отговорността на управителите, мерките срещу прането на пари и др.
Адриянов описа различните случаи, в които управителите на компаниите могат да носят имуществена, административна или наказателна отговорност.
„Управителите могат да носят отговорност за вреди, причинени от сделки, които са извън обичайната дейност на дружествата, или които са осъществени при непазарни условия“, каза адвокатът и обясни: „Това означава, че ако дадено дружество е производител на електроматериали, но изпълнителният директор вместо да се концентрира върху производството и продажбата на електроматериали и увеличението на приходите и печалбите отдаде особено внимание и ресурс на финансирането на местния футболен отбор и накрая се окаже, че дружеството е на загуба, това би било основание да му се търси отговорност и има такива случаи в съдебната практика“.
Адвокат Нора Кючукова посочи, че след законови изменения от тази година отговорност вече могат да носят и пълномощниците на дадено дружество, включително за укриване на факти и данни от приходните органи. „Вече се приема, че всяко лице, действащо като пълномощник, носят отговорност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Все още няма произнасяне по тази тема от Върховния административен съд, ще видим той как ще го тълкува“, коментира Кючукова.
За устойчивостта на веригата за доставки говори Бьорн Ракенес, директор „Снабдяване и логистика“ в „Теленор България“. Той реши да наблегне на конкретика, припомняйки един голям скандал с „Теленор“ в Бангладеш от 2008 г. Тогава журналисти установяват, че подизпълнителите, които изграждат мрежата на мобилния оператор в страната, са наели 13-годишни деца да работят. „Тогава осъзнахме, че носим отговорност за цялата верига за доставки, тъй като ние сме крайният потребител. Казахме на доставчиците и подизпълнителите ни, че искаме те да се съобразяват с нашите правила, като и техните подизпълнители“, каза Ракенес.
Той каза това по време на организираната от ГБИТК във вторник конференция Compliance, посветена на устойчивостта на веригата за доставки, отговорността на управителите, мерките срещу прането на пари и др.
Адриянов описа различните случаи, в които управителите на компаниите могат да носят имуществена, административна или наказателна отговорност.
„Управителите могат да носят отговорност за вреди, причинени от сделки, които са извън обичайната дейност на дружествата, или които са осъществени при непазарни условия“, каза адвокатът и обясни: „Това означава, че ако дадено дружество е производител на електроматериали, но изпълнителният директор вместо да се концентрира върху производството и продажбата на електроматериали и увеличението на приходите и печалбите отдаде особено внимание и ресурс на финансирането на местния футболен отбор и накрая се окаже, че дружеството е на загуба, това би било основание да му се търси отговорност и има такива случаи в съдебната практика“.
Адвокат Нора Кючукова посочи, че след законови изменения от тази година отговорност вече могат да носят и пълномощниците на дадено дружество, включително за укриване на факти и данни от приходните органи. „Вече се приема, че всяко лице, действащо като пълномощник, носят отговорност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Все още няма произнасяне по тази тема от Върховния административен съд, ще видим той как ще го тълкува“, коментира Кючукова.
За устойчивостта на веригата за доставки говори Бьорн Ракенес, директор „Снабдяване и логистика“ в „Теленор България“. Той реши да наблегне на конкретика, припомняйки един голям скандал с „Теленор“ в Бангладеш от 2008 г. Тогава журналисти установяват, че подизпълнителите, които изграждат мрежата на мобилния оператор в страната, са наели 13-годишни деца да работят. „Тогава осъзнахме, че носим отговорност за цялата верига за доставки, тъй като ние сме крайният потребител. Казахме на доставчиците и подизпълнителите ни, че искаме те да се съобразяват с нашите правила, като и техните подизпълнители“, каза Ракенес.
