„Добродетелта и затягането на коланите убиват световната икономика“

„Добродетелта е идея, че опрощаването на дълга под всякакъв вид ще поощрява лошото поведение“. Това пише икономистът, публицист и лауреат на Нобеловата награда Пол Кругман в анализа си за авторитетния американски всекидневник The New York Times.

Според него правителствата настъпват на едни и същи мотики, като „всичко е в прекалената добродетел“. „Фундаменталният ни икономически проблем е, че в годините преди Великата рецесия от 2009 г. светът преживя взрив в кредитирането, предимно в частния сектор“, пише икономистът.

Той е на мнение, че „някогашните представи за благоразумие бяха отхвърлени, а нивата на дългове, които преди изглеждаха болезнени, се превърнаха в норма“. „След това музиката спря, паричните потоци изсякоха и всички започнаха да търсят начин да намалят нивата си на дълг, което е разумно от гледна точка на всеки човек. Но харчове на единия са доходи за другия, затова когато всички се опитват да погасят задълженията по едно и също време, това потиска икономиката“, обяснява още световноизвестният икономист.

Също така според лауреата на Нобел, ако „доскоро изглеждаше, че световната икономика започна да се оправя след финансовата криза от 2008 г., то сега перспективите отново изглеждат не много весело. „А в това време Международният валутен фонд (МВФ) бавничко сваля надолу прогнозата си за ръста на глобалното БВП“, иронизира още Кругман.

По думите му в Стария свят се води неразумна политика за затягане на коланите. „Най-лошите новини идват от Европа, но същевременно се забавят развиващите се пазари, а и за САЩ се налага да се притесняваме. Защо се случва това? Стоящият на повърхността отговор е в повтарящите се грешки на правителства – режима на икономии, когато на икономиките им трябва стимул, параноидално притеснение за инфлацията, когато заплахата от дефлация е много по-реална“, категоричен е нобелистът.

Той смята, че в Европа политиката за икономии стана следствие не толкова на анализа на ситуацията, колкото на възмущението на Германия от това, че безотговорни длъжници могат да не осъзнаят докрай последиците от действията си: „Какво ни говори историята за тази стратегия? Че тя не работи“.

Според него по този начин въпреки свиването на частните и правителствените разходи, нивото на дълговете продължава да нараства. „И ние, възможно, се намираме не по-далеч от дълговата клопка, отколкото преди пет години. Понякога да се отървем от дълговото бреме е в общ интерес, но вместо да го разберат това, правителствата продължават с „бичуването“, надявайки се да повишат моралните ориентири“, обобщи позицията си Пол Кругман.