Доц. д-р Емилия Занкина: България може да стане силен образователен център

Доц. Занкина, казвате, че в Американския университет в България (AUBG) подготвяте студентите за професии на бъдещето. Как успявате при завършването им те да имат добри професии на настоящето?

Задачата не е лека и е важно как през годините се променя подходът към образованието. Тръгваме от идеите още на Древна Гърция за здрав дух в здраво тяло и за широкоспектърно образование. Преминаваме през тясно специализираното образование, което се наложи в Европа през втората половина на XX век, и се завръщаме към широкоспектърното образование. Сега в Европа все повече се прилага добре утвърдената в САЩ система “Liberal Arts”. Тя дава възможност обучението да обхваща по-широк хоризонт от знания и помага хората да са по-адаптивни. Младите трябва да имат критично мислене, приспособимост към непознат контекст, да нямат страх от новостите и промените, да калят предприемачески дух без страх от провала. Ние трябва да им дадем обширни знания, но и конкретни умения – комуникативни, компютърни, организационни. Етиката и моралът са също важна част от образованието. Помагаме им да изградят определени черти от характера, за да са устойчиви в бързо променящата се среда, но и да са добри и стойности хора, които допринасят към обществото. Не искаме да създаваме амбициозни машини, устремени към бъдещето, които да тъпчат всичко по пътя си.

Към какви знания и умения се насочват студентите?

Те все повече се интересуват от практически умения и все по-малко искат да усвояват теоретични знания, а те също са важни. Икономиката се дигитализира. Появяват се много нови професии и ние трябва да образоваме младите хора, без да знаем за какво точно ги готвим. Стига се обаче и до парадокса, че няма работа за хората, но няма и хора за работата. Бизнесът не бива да разчита само на готови кадри, а трябва и сам да се грижи за кариерното развитие на своите служители. Затова е важно бизнесът и образованието да станат добри партньори.

Днешното образование е изправено пред сериозното предизвикателство, наречено информация на един клик разстояние. При това положение какви знания трябва да се дават?

Като спре токът, няма информация на един клик разстояние. Знанието не е инструмент, който ни дава възможност просто да си намерим работа. Образованието и знанието формират когнитивно нашите умения и способности. Таблицата за умножение е като фитнес за мозъка ни. Образованието води до личностно израстване, то създава по-добри хора с по-смели мечти и с повече идеи.

Пред какви други промени се изправяте като институция заради бързата технологична промяна?

Днешните студенти са много по-различни като нагласа. Те имат по-фрагментарни знания, проявяват по-малко търпение, вниманието им не се задържа дълго и това налага да променяме не само съдържанието, но и методиката, по която преподаваме. Трудно е да мотивираш студент да прочете статия и да й направи резюме, за „Война и мир” да не говорим. Принудени сме да прилагаме креативни начини, за да ги ангажираме в учебния процес. Въвеждаме повече мултимейдийно присъствие в учебния процес, играта също става част от обучението. Светът не е статичен и фактът, че младите хора са различни, ни предизвиква да променяме системата, но и ние самите да се променяме. Студентите са активно включени в развитието на новите ни програми. Всеки преподавател бива оценяван от тях и така запазваме връзката с младите хора и техните нужди и очаквания.

Много се говори за необходимостта от добра връзка между бизнеса и образованието. Каква е практиката на AUBG?

Бизнесът трябва да сътрудничи с образователните институции в няколко аспекта. Първо, при развиването на програми, тъй като компаниите обикновено знаят какви са конкретните им нужди. Само с финансиране през данъците няма как да имаме образование на световно ниво и затова бизнесът трябва да инвестира в образованието. Той трябва да участва във формирането на съдържанието на практическото обучение. Само стажовете не са достатъчни. Трябва и хора от практиката да влизат в класната стая. Технологиите постоянно се променят и работодателите също трябва да имат грижа за обучението на своите служители и за професионалното им развитие. Университетите може да им помагат. Вече е лукс след дипломата за висше образование да нямаме друго обучение в живота си.

С какво Американският университет в България е по-различен от останалите висши училища в страната?

С нашата система ‘Liberal Art”, с алумни мрежата и добрата ни връзка с бизнеса. Когато развиваме програми, ние осъществяваме контакти с бизнес лидери, често това са бивши наши студенти, и искаме коментари и съдействие от тях. Каним представители на бизнеса като гост-лектори. Те предоставят практическо знание и така правят образованието по-интересно и приложимо и те са модели за подражание. Сътрудничим си с бизнеса за различни прояви, например за кариерните панаири. Компаниите трайно се интересуват от нашите възпитаници. Друго уникално е, че системата “Liberal Arts” позволява на студентите да имат по две специалности и да получават широк спектър от знания и умения в други дисциплини. Моя студентка, която завършва история и европеистика, е наета от Microsoft. Обяснили й, че те ще й предадат нужните технически познания, но за тях най-ценни са нейните комуникативни и организационни умения. Така доброто образование, което те е развило, те прави привлекателен за работодателите. Поддържаме връзка с хората, завършили нашия университет. Те са нашите „посланици”, те правят най-добрата ни реклама, но те ни оказват и неоценима помощ в много направления. Тази алумни мрежа е неизменна част от живия организъм, наречен университет.

Какво правите за професионалната реализация на вашите студенти?

Имаме кариерен център и той не само търси възможности за конкретни стажове, но и активно развива мрежа от контакти с бизнеса. Също така се правят и индивидуални сесии с всеки студент, за да се разбере какви са неговите интереси, в какво иска да се развива. Преподавателите работят със студентите и за тяхното кариерно ориентиране. Активно ги готвим за момента, в който те ще търсят работа. AUBG е символ на качество без компромис и затова нашите студенти може да намерят реализация в целия свят, не само в България.

Какво е вашето послание към образователната общност в България, от която вие сте само брънка?

Да е общност. Ние сме брънка, но брънка от българската образователна система, ние сме част от мрежата университети в страната, а също в региона и в Европа. Не може никой от нас самостоятелно да успее и затова трябва да сме общност. Заедно трябва да създадем добра образователна екосистема и страната да се превърне в силен образователен център. Собствената ни промяна е задължително условие в този бързо променящ се свят. Ако всички сме в крак с промяната, всички ще спечелим от това.

Постижимо ли е България да се превърне в привлекателен образователен център за чуждестранни студенти?

Напълно постижимо е. И в момента идват доста студенти, най-вече от съседните държави. Образованието  на Запад става все по-скъпо, а тук цените са ниски, имаме добри традиции в обучението. Средата е подходяща, икономиката се развива, налице е подходяща екосистема от иновации, стартъпи, предприемаческа култура. Ставаме все по-привлекателна дестинация, но бизнесът и образованието трябва да се кооперират с държавата, за да се промотира този потенциал. Трябва да направим успешна ПР кампания в световен мащаб, която да покаже колко добро място е България за образование, за инвестиции и за започване на бизнес. Състезанието вече не е национално, а е глобално.

Какво не ни достига, за да имаме притегателната сила?

Кооперирането не ни достига. Но и това се променя. Все повече хората осъзнават, че сами не може да успеят.