България е готова да се присъедини към ОИСР в сферата на образованието

България е готова да се присъедини към образователната рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), стана ясно по време на конференция във вторник. 

На нея бе представен публикуваният днес доклад на Комитета по образователна политика към ОИСР, в който заключението е, че има положително решение за завършване на техническия преглед на нашата страна.

Това е стратегически ход в процеса по пълноправното членство на страната в ОИСР, но също така и сигнал за ангажимент към дългосрочна реформа в образованието.

Надеждни, но неприложими знания

Докладът, посветен на България, беше представен в София от директора по образование към ОИСР Андреас Шлайхер. В документа се подчертават ключовите силни страни и предизвикателства пред българската образователна система.

Силните страни на България се състоят в онова, което тя е направила, за да въоръжи младите хора с надеждни знания. Онова, което е нейна слабост, е, че младите хора все още не са достатъчно добри в прилагането на тези знания“, заяви Шлайхер.

Според експертите на организацията, България разполага с ясна система за успеваемост и стабилна рамка за предоставяне на съдържание, но се нуждае от промяна в посока развитие на умения – особено умения за прилагане на наученото.

Професионалното образование трябва да е топ избор

Една от основните препоръки на ОИСР е засилване на ролята на професионалното образование. В момента то е последна опция за много млади хора, докато в добре функциониращите системи по света то често е предпочитан избор, благодарение на връзката си с реалната икономика.

Оценяването също се очертава като критична точка.

Оценяването не трябва да е нещо, за което се сещаме доста по-късно в процеса на обучение. То трябва да се превърне в ежедневна практика“, посочи Шлайхер.

Според него най-добрите училища не са тези, в които учениците имат най-високи оценки, а тези, които осигуряват най-голям напредък.

Промяна в ролята на учителите

ОИСР препоръчва измерването на качеството на образованието да бъде свързано не толкова със запаметяването на учебно съдържание, колкото с изграждането на умения – критическо мислене, креативност, способност за решаване на проблеми.

Това изисква промяна не само в програмите, но и в ролята на учителите – от „предаващи знание“ към обучители, които подкрепят учениците да учат самостоятелно и осъзнато.

Необходимо е да се постави под въпрос всичко в учебните програми, за да се види дали то отговаря на бъдещите потребности“, се казва в доклада.