Dronamics иска да завладее доставките с дрон

Стартъпът Dronamics разработва товарен дрон, който да пренася стоки от електронната търговия по цял свят. Проектът е е спечелил едно от престижните стартъп състезания Pioneers Festival Challenge 2015. Автори на идеята са Свилен и Константин Рангелови, разговаряхме със Свилен, който ни разказа повече за техния “Черен лебед“ и плановете на младата компания.

-Разкажете ни повече за стартъпа Dronamics?

- С брат ми Константин започнахме Dronamics преди 3 години и половина с идеята да направим безпилотен товарен самолет. Той е изцяло по наш дизайн, тъй като при товарните самолети най-важна е ефикасността при полет и съществуващите системи са винаги правени с пилоти. За да оптимизираме аеродинамиката и структурите, се наложи да започнем тотално от нулата и затова сега дизайнът, който виждате е 1:4 прототип на нашия дрон „Черен лебед” (The Black Swan).

Името идва от история от Средновековието за черните лебеди, когато хората са ги смятали за нещо, което не съществува, но след това откриват такива и това става нарицателно за нещо, което всички мислят, че не може да съществува, но то всъщност може. По същия начин много хора мислят, че не може да се направи самолет, който да е значително по-евтин за производство и за употреба, но всъщност може и това е той.

- За какво ще се използва „Черният лебед” на Dronamics?

- Целта му е да пренася товари на по-големи разстояния. Капацитетът му за товар е 350 кг., които може да пренесе на 2500 км. Тоест, това, което се побира в един миниван, да се пренесе през разстоянието от тук до Англия в същия ден.

Проектът е все още на етап разработка и това засега е прототип, но догодина предстои да направим такъв и в пълен размер. Дронът ще прави доставки между летищата или между летателни площадки и финалната доставка винаги ще трябва да се прави по земя.

- Какви са регулациите върху тези летателни апарати?

- Все още няма конкретни регулации по света и всяка държава може сама да решава как да третира безпилотните летателни апарати. Това означава, че островните държави и такива с предизвикателна инфраструктура може да позволят движението на такива апарати, без да чакат глобални решения и правила.

В България все още се работи върху регулациите за безпилотни летателни апарати. Но страната ни като член на ЕС ще бъде подвластна на общите решения на Европейския съюз, каквито все още няма.

- Към кои пазари сте насочили проекта си?

- За нас България не е пазар, защото колкото и да не обичаме нашите пътища, поне ги има, и доставките се случват доста евтино и бързо. Нашето решение е насочено за пазари извън Европа – Азия, Африка, Латинска Америка.

- Какви товари ще пренася дронът?

Ние сме го оптимизирали повече за електронната търговия, тоест - не толкова тежки товари. При електронната търговия плътността на товарите е 80-120 кг на кубик, докато нормалното карго е двойно по-тежко на кубик. Нашият самолет е за бързи доставки на големи количества на пакети от електронни търговци.

- Водите ли вече разговори с търговци, с които евентуално ще работите?

- Разговаряли сме с много електронни търговци по цял свят и никой от тях не отказва възможността да пренася стоката си по-евтино. Затова и има голям пазар за това, което правим. Не възнамеряваме да продаваме машините, ние ще ги произвеждаме и ще оперираме с тях в съответните държави. Ние ще предоставяме свързаност, като кажем, че между тези 40 летища по света ние имаме всекидневни полети, които ще може да се активират и по желание на клиента.

- Колко струва производството на един такъв дрон?

- Целта е той да излиза под 100 хил. евро, иначе няма да е рентабилно.

- Имате ли вече финансиране?

- Финансирането ни досега сме вложили в разработката и предстои да намерим такова и за серийното производство. Преди това обаче трябва да направим големия прототип, да тестваме и него, и после да пристъпим нататък.

- Как си представяте Dronamics след няколко години?

- Плановете ни са до 3 години да имаме серийно производство и се надяваме да е в България. Целта ни е да произвеждаме стотици машини годишно, ако не е и хиляди, и да работим с две държави.

- Как ще се управляват тези машини?

- Ако се върнем на сценария, в който имаме 40 дестинации в дадени държави, то ще има определен брой маршрути между тях. На съответната машина ще може да й зададеш маршрут за летене. Тези маршрути ще са предварително определени от регулатори, но е важно в първите години безпилотните технологии да бъдат в отделни коридори от пътническите превози.

- На каква височина лети дронът?

- На около 5000 м, като така е над малките самолети и под големите.

- Животът на повечето стартъпи не продължава дълго и те не успяват да реализират целите си. Притеснявате ли се, че това може да се случи и с Dronamics?

- Като влезете в едно училище за пиано, колко от учениците там мислите, че ще станат пианисти на световно ниво? Това е стандартна пирамида на успеха във всяка една сфера от живота. За малките бизнеси статистиката показва, че 95% от тях затварят в рамките на 1 година, а 99% затварят в рамките на 5 години. Разполагайки с един живот от определен брой години, човек трябва да се замисли дали да ги вложи в нещо по-вълнуващо, или в нещо по-сигурно. Различните хора си избират различни неща.

Нормално е да няма финансиране на всички стартъпи, не е комунизъм и не всеки заслужава. На нас не ни беше никак лесно заради това, че сме в България, която 70 години не е имала авиопроизводство. Не виждам нищо нередно в това да има пирамида на успеха. Не може да имаш 1000 златни медалиста, трябва да е само един.

- Смятате ли, че Dronamics ще е от този 1% стартъпи, които ще успеят и ще тръгнат напред?

- Естествено, че смятам. Ние нямаше да правим това, ако не вярвахме, че имаме шанс да го постигнем.