Две индустрии, един сигнал: бизнесът срещу нови забрани и прекомерен държавен контрол
От създаване на мерки за прилагане на реален контрол и спазване на законите се върви към забрани и натиск от държавата
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Два различни сектора с бързооборотни стоки – за безалкохолните напитки и води и тютюневата индустрия – излизат с реакция срещу законодателни инициативи, внесени от депутати от БСП. На пръв поглед темите нямат общо: едната е свързана със забрана на категорията на никотиновите продукти, другата – с управлението на отпадъци от опаковки. Общият знаменател обаче е начинът, по който се прави политика и регулация у нас – резки, изненадващи и спонтанни законови предложения без обсъждане, диалог и оценка на последиците. От създаване на мерки за прилагане на реален контрол и спазване на законите се върви към забрани и натиск от държавата.
В първия случай става дума за проектопромени в Закона за тютюневите и свързаните с тях изделия, които предвиждат забрана на изделия, съдържащи никотин, а именно никотиновите паучове. Международни компании от сектора посочват в своя позиция, че тези продукти вече са обект на строга регулация в България и ЕС – налице е забрана за продажба на лица под 18 години, забрана за онлайн продажби и лимити за съдържание на никотин. Според тях проблемът не е липса на правила, а прилагането им. Опасението е, че пълната забрана няма да премахне търсенето, а ще изтласка пазара към нелегален внос на продукти с неясен произход и без възрастов контрол и още по-засилени онлайн продажби.
Намираме тази мярка за драстична и непропорционална, тъй като тези продукти и в момента са забранени за продажба и употреба на и от лица под 18 г. Също така, за тези продукти от 2025 г. беше въведено и максимално съдържание на никотин, като допълнителна мярка срещу високорискови продукти. В тази връзка, фокусът следва да бъде в прилагането на законодателството и контрола на пазара с цел ограничаване на нелегално предлагане на подобни продукти (например онлайн), на продажбата им на непълнолетни от недобросъвестни оператори, и стриктен контрол на продуктите, които не отговарят на максималното съдържание на никотин. Въвеждане на поредната и цялостна забрана на законни продукти не би имала ефект, а напротив, ще доведе до напълно неконтролируем нелегален пазар с продукти с неясен произход и съдържание", се казва в писмото от водещите международни тютюневи компании.
В другия случай Съюзът на пивоварите в България (СПБ), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) и Сдружението за модерна търговия (СМТ) оспорват предложение за въвеждане на държавна депозитна система за опаковки от напитки чрез промени в Закона за управление на отпадъците. Според тях моделът предвижда държавата да стане оператор на системата, което противоречи на утвърдената в ЕС практика индустрията да изгражда и управлява системата под държавен надзор. Бизнесът твърди, че липсват оценка на въздействието и консултации, а централизирането на финансовите и материалните потоци създава риск от неефективност и пазарни изкривявания.
Недопустимо е национално значим и мащабен проект, който засяга хиляди бизнес оператори и всички потребители, да се прокарва в условията на политическа криза – правителство в оставка, предстоящи предсрочни парламентарни избори, Народно събрание с къс хоризонт на работа – както и без абсолютна никаква обоснованост, диалог със задължената индустрия, заинтересованите страни и широката общественост. Самият факт, че подобно скандално предложение се подава в последния момент, без прозрачност, без оценка на въздействие и без публични консултации, поражда основателни съмнения за нелоялни и корупционни практики", посочват от браншовите организации.
И в двата случая бизнесът не оспорва регулацията, а начина, по който се пристъпва към законотворчеството. Според тях промени се предлагат в условия на кратък политически хоризонт, без достатъчен диалог и анализ, което поставя под въпрос предвидимостта на бизнес средата. Така спорът излиза извън конкретните нови предложения за регулации и стига до по-съществения въпрос: кога държавата действа като регулатор, кога започва да променя цялата структура на пазара чрез забрани или поемане на оперативна роля. И задават ли си политиците въпроса: докога с поведението си ще отблъскват потенциалните инвеститори?