Дългът на ЕС може да достигне 1 трилион евро до 2027 г.

Финансовият надзорен орган на Европейския съюз предупреди за нарастващия дълг и увеличаващия се дял на грешките при разходването на средства в последния си доклад, публикуван в четвъртък.

Той призова политиците, които преговарят за бюджета за периода 2028 – 2034 г., да избегнат слабостите на програмата за икономическо възстановяване от пандемията, чийто модел до голяма степен е залегнал и в предложението за следващия бюджет. Европейската комисия обаче настоява, че строгите проверки гарантират сигурността на европейските средства.

Европейската сметна палата (ЕСП), която е независимият външен одитор на ЕС, изчислява, че 3.8% от разходите по бюджета на Съюза през миналата година, без да се включва Фондът за възстановяване и устойчивост, са били извършени в нарушение на европейските или националните правила за финансиране. Това представлява увеличение спрямо 3.6% през 2024 г. и значително надхвърля прага от 2%, над който грешките се считат за съществени.

Този показател не измерва измамите, въпреки че одиторите са докладвали отделно на европейските власти за 17 случая на предполагаеми измами.

Въпреки че финансовите отчети отново са получили положително одиторско становище, разходите по бюджета на ЕС са получили отрицателна оценка за седма поредна година. Това означава, че установените грешки са съществени и широко разпространени.

Най-високи са нивата на грешки при финансирането по политиката на сближаване, насочено към заетостта, икономическия растеж и регионалното развитие, където делът им се е увеличил от 5.7 до 6.6%. В секторите на селското стопанство и околната среда той е нараснал от 2.6 до 3.9%.

Европейската комисия, която отговаря за управлението на бюджета на ЕС, оценява дела на грешките при средствата за сближаване на 2.3%, но според одиторите нейните оценки „вероятно са занижени“.

В четвъртък Комисията заяви, че делът на грешките е „съпоставим“ с този от предходната година и е „значително по-нисък“ в сравнение с 2023 и 2022 г., когато според одиторите той е бил съответно 5.6 и 4.2%.

От институцията допълниха, че нейните оценки и тези на одиторите „не са пряко съпоставими поради различните им правомощия“. Комисията посочи, че през миналата година са били приложени превантивни и коригиращи мерки на стойност 9 млрд. евро, а прогнозният окончателен дял на грешките при програмите, основани на възстановяване на разходи, е под 2% след извършените корекции.

Дългът се приближава 1 трилион евро

Непогасеният дълг на ЕС от привлечени заемни средства е нараснал с над 20% до 738.9 млрд. евро през миналата година и може да достигне 1 трлн. евро до 2027 г., предупреждават одиторите. Това се дължи до голяма степен на пакета за възстановяване NextGenerationEU (NGEU).

Задълженията по NGEU трябва да бъдат погасени между 2028 и 2058 г.

За Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028 – 2034 г., която представлява следващия дългосрочен бюджет на ЕС, Европейската комисия предлага да бъдат отделяни фиксирани 24 млрд. евро годишно за погасяване на дълга, поет за финансиране на безвъзмездната помощ по NGEU, като първо се изплащат лихвите.

Само разходите за лихви обаче могат да достигнат около 93 млрд. евро за седем години, което е повече от половината от общо предвидените 168 млрд. евро.

Очакваните разходи по заемите за NGEU през настоящата МФР остават два пъти по-високи от първоначалните прогнози“, посочват одиторите, като отбелязват, че „Комисията все още не е публикувала цялостна стратегия за погасяване на задълженията по NGEU до 2058 г.“.

Задълженията, гарантирани от бюджета на ЕС – предимно заеми, включително предоставените на Украйна – могат да достигнат 664 млрд. евро до 2027 г.

Ако кредитополучателите не успеят да изплатят задълженията си, Европейската комисия може да поиска допълнителни средства от държавите членки.

Поуките от Фонда за възстановяване

Предложението на Европейската комисия за следващата МФР, възлизащо на близо 2 трлн. евро, предвижда голяма част от средствата да бъдат разпределяни чрез национални и регионални планове, изградени до голяма степен по модела на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Този механизъм е основният инструмент на NGEU и предвижда изплащане на средства при изпълнение на предварително договорени етапи и цели от правителствата, вместо възстановяване на направените разходи.

Девет от общо 37 плащания на безвъзмездни средства по МВУ, извършени през миналата година, обаче са нарушили установените правила и условия, включително изискванията за изпълнение на етапите и целите, обществените поръчки и държавната помощ.

Въпреки това Комисията е извършила съответните плащания“, се посочва в доклада.

В отговора си Европейската комисия заяви, че разходването на средства по МВУ „носи ниско равнище на риск“, тъй като институцията проверява изпълнението на заложените етапи преди извършването на плащанията и „не изплаща цялата финансова вноска или част от нея“, ако установи, че условията не са изпълнени.

Одиторите са установили също, че на някои правителства е било позволено да смекчат първоначално поетите ангажименти.

От 32 проверени промени 29 не са били подкрепени с достатъчно доказателства, а 13 от общо 20 етапа и цели са били променени след подаването на искане за плащане.

Това създава риск държавите да получават европейски средства, въпреки че са изпълнили по-малко от първоначално обещаното“, предупреждава Европейската сметна палата.

Над 122 млрд. евро, или повече от една трета от безвъзмездните средства по МВУ, остават неизплатени в началото на последната година от действието на механизма.

Единствено Франция, Австрия и Хърватия са получили 80% или повече от предвидените за тях безвъзмездни средства.

Амбициозните бюджети изискват също толкова амбициозни механизми за защита“, заяви председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи.

Той призова ЕС „да се поучи от опита“, ако премине към модел на финансиране, при който плащанията зависят от изпълнението на определени етапи, а не от направените разходи.

Натиск върху националните бюджети

Новите заеми, предвидени в плановете на Европейската комисия, също могат да окажат натиск върху националните бюджети.

Подобно планирано заемане на средства може да наложи държавите членки да увеличат националните си вноски за обслужване на дълга в условията на вече сериозно натоварени бюджети“, пише Мърфи.

Миналата седмица разходите по 10-годишните държавни заеми на Франция достигнаха най-високото си равнище от 2002 г. В сряда ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ), Кристалина Георгиева, призова развитите икономики с високи равнища на задлъжнялост да приемат надеждни планове за намаляване на бюджетните дефицити.

Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват настоящото предложение на Комисията да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро. Те подновиха това искане миналия месец.

Други 17 държави, сред които Испания и Италия, настояват за по-амбициозен бюджет, който да защити финансирането за селското стопанство и регионалното развитие.

В момент, когато на практика всички държави членки предприемат болезнени мерки за фискална консолидация, бюджетът на ЕС не може да бъде изключение“, заявиха през август лидерите на шестте държави, известни с настояването си за бюджетни ограничения.

Във вторник обаче председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се противопостави на тази позиция.

Пред Европейския парламент тя заяви, че е наясно с „трудната бюджетна ситуация в държавите членки“, но предупреди:

Бих искала да предупредя срещу големи съкращения. Това би създало риск от сериозно орязване на финансирането за ключови приоритети, за които всички сме постигнали съгласие.“

Тя призова също за нови източници на приходи за ЕС, като заяви, че „трябва да свършим трудната работа по отношение на приходната част“.

Повечето правителства искат споразумение да бъде постигнато още тази година, преди изборите през 2027 г., включително първия тур на президентските избори във Франция на 18 април. Дипломати от ЕС определят предстоящата политическа ситуация като „политическо минно поле“.

Лидерите ще обсъдят финансирането на бюджета по време на срещата на върха в Брюксел на 15 и 16 октомври.

При липса на нови източници на приходи бюджетът на ЕС може да се окаже със значителен недостиг на средства, предупреждават одиторите. Това би принудило държавите членки или да увеличат вноските си, или да ограничат амбициите, заложени в бюджета.