Държавата е абдикирала от ангажимента си към висшето образование

Въпреки че служебният кабинет осигури близо 80 млн. лв. за възнагражденията в държавните висши училища, на 20 май 44 университета затвориха врати в знак на протест. 39 млн. лв. от средствата са заложени в бюджета и бяха гласувани от Министерския съвет преди седмица, а в понеделник бяха отпуснати и извънредните 40.7 млн. лв., осигурени за сметка на преструктуриране на други разходи.

Увеличението обхваща 33 държавни висши училища с 2086 асистенти и всички останали преподаватели, заемащи академични длъжности в тях. Мярката обаче закъсня с почти половин година, а българската академична общност се почувства обидена и излъгана от управляващите в кабинета „Денков-Габриел“.

Недоволството на Съвета на ректорите и синдикатите във висшето образование е породено не само от липсата на гаранции, че секторът ще получи извънредните 184 млн. лв., одобрени с промени в Закона за висше образование (ЗВО), които трябваше да се разпределят от 1 април 2024 г., а и от самото отношение на държавата към университетите. Новите текстове обвързват университетските заплати със средната брутна работна заплата за страната. Тези промени обаче не бяха приети след гласуването на Закона за държавния бюджет, а необходимите средства не са заложени в него. Но още при гласуването на текстовете бе известно, че следва да се подсигурят допълнително със средства.

В ефира на bTV служебният просветен министър проф. Галин Цоков потвърди, че при разговор със служебния финансов министър Людмила Петкова е станало ясно, че необходимите около 168 млн. лв. за увеличение на университетските заплати липсват в бюджета. Оказва се, че това предложение на ГЕРБ и ДПС не е било обезпечено финансово. По думите на проф. Цоков, за да бъдат осигурени парите, спешно е необходима актуализация на държавния бюджет.

Години наред държавата не дофинансира висшето образование и го пренебрегва като система. Чували сме и неособено приятни нарицателни за академичния състав на висшите училища в страната, но това, което реално доведе до затварянето на университетите на 20 май, е тази системност в действията на държавата“, заяви пред Economic.bg проф. Миглена Темелкова, ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите.

По думите ѝ държавата не е трябвало да чака до месец май, за да преведе въпросните 39 млн. лв. и впоследствие още 40.7 млн. лв., които отпусна служебният кабинет за повишение на университетските заплати.

„Трябваше ли системата на висшето образование да реагира, за да получи нещо, което е трябвало да получи още януари месец тази година? Тук ние говорим за спазването на законите, които са над всичко – те регулират нашето поведение и са вид норми, съобразени с обществените, правовите и моралните порядки. Въпреки че ЗВО визира средни размери на възнагражденията в сектора на висшето образование от 180% от средната работна заплата за страната, тези норми не са спазени от страна на държавата“, допълни тя.

Проф. Темелкова даде и друг пример, с който обясни как държавата ощетява системата на висшето образование, а именно, че в чл. 91, ал. 9 е записано, че субсидията за научноизследователска и художествено-творческа дейност на университетите трябва да бъде 10% от техните бюджети. В момента обаче за цялата система процентът, който получават висшите училища – без БАН и военните университети – е 1.5%.

Ако направим една груба сметка, по тази линия системата на висшето образование трябва да получи около 98 млн. лв., а всъщност тя получава под 15 млн. лв. В същото време се оказва, че системата е недофинансирана с близо 8.5%“, каза още председателят на Съвета на ректорите.

В същото време, по данни на Рейтинговата система на висшите училища в България, публикационната активност и цитируемостта на българските учени в света се увеличават няколко пъти в световноизвестните и реферираните международни бази данни.

„Това означава, че въпреки всичко академичната общност продължава „на мускули“ да върши дейността, за която е призвана, а държавниците продължават да нехаят, като говорят, че няма качество в университетите. Затова е важно как тази академична общност ще се развива и финансира, за да се получи качество. Големите компании в бизнеса инвестират в конкурентоспособност с качествена продукция – те инвестират, а държавата – не. През последните години тя е абдикирала“, допълни проф. Миглена Темелкова.

Тя обясни, че администрацията в университетите работи за заплати, които са близки до минималната работна заплата и могат да се определят като унизителни. Според проф. Темелкова не е нормално касиер в голям хипермаркет да взима повече, отколкото един административен университетски служител, който е образователно - квалификационна степен „Магистър“, а някои дори с „Доктор“.

Безплатното висше образование

Междувременно законопроектът за новите заплати на университетските преподаватели мина на фона на обявеното намерение от кабинета „Денков-Габриел“ за премахване на студентските такси за висше образование. И тази скъпа мярка обаче не бе заложена в бюджета и в крайна сметка не стигна до одобрение преди излизането на парламента във великденска ваканция поради липса на кворум.

За липсващите 150 млн. лв., необходими за мярката безплатно висше образование, потвърди и просветния министър в ефира на bTV. По думите на проф. Галин Цоков, от МОН са подготвили нормативните изменения и са получили финансова обосновка от редовното правителство, че ще има средства в бюджета, но при служебния кабинет се оказва, че пари няма.

Абсурдно е защо законодателната власт приема някакъв акт и го превръща в закон, когато няма финансова обезпеченост той да се превърне в реалност. Държавата достигна до ситуация, за която Съветът на ректорите предупреждаваше още миналата есен – че фиксирането на средните възнаграждения в сектора де факто ще доведе до фалити на много университети“, подчерта проф. Темелкова.

„През 2021 г. ние знаехме много добре, че трябва да повишаваме качеството на обучението и заради това се наложи да вдигнем и таксите на студентите, защото един качествен продукт струва по-скъпо. Колкото повече повишаваш качеството, толкова повече повишаваш стойността на продукта. Същото е и с образователната услуга. Три години по-късно стигнахме до абсурдната ситуация, в която се предоставя качествен продукт срещу 0 лв. такса“, допълни председателят на Съвета на ректорите.

Необмислените реформи

„Образованието е ценност и тази ценност безспорно трябва да бъде обгрижвана, защото когато притежаваш нещо ценно, трябва да се страхуваш, че можеш да го изгубиш. Ние искаме да се сравняваме със западноевропейските университети не само по възнаграждения, а и по материална база, и по опция за сътрудничество с бизнеса, да развиваме образователни и практико-приложни тинк-танкове в нашите висши училища“, категорична е проф. Темелкова.

Според нея това може да бъде постигнато с целенасочена и планирана в дългосрочен аспект политика, както и с приемственост между различните министерски екипи. По думите ѝ трябва да бъде разработена визия за висшето образование, съвместно с академичната общност, както и път, по който тя да бъде постигната.

Проф. Миглена Темелкова обясни как в последните три години се правят реформи и се предлагат законопроекти, които не са комуникирани с академичната общност. Затова тя отправя апел към управляващите да инициират диалог, чрез който да се начертае визията за българското висше образование.

Липсват политики за привличането на чуждестранни студенти в България, за превръщането на страната ни в привлекателна образователна дестинация, за релацията в образованието, за практико-приложното обучение“, смята проф. Миглена Темелкова.

Тя заяви, че от три години насам има подготвена Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г., която предвижда три вида висши училища – образователни, практически и научноизследователски. Но за този период от време властимащите не са намерили опция да регламентират в ЗВО кое висше училище каква дефиниция следва да има.

Темата е уморена и тревожна. Години наред ни бомбардират с реформи, които противоречат на консервативността и на системността, в която работи системата на висшето образование. Няма нужда от необмислени и недостатъчно обосновани реформи, а от разговор между управляващите и академичната общност. Ако видим, че няма шансове това да се случи след 9 юни ще обмислим действията си, а в Съвета на ректорите сме обсъждали и опцията за бламиране на новата учебна година“, заключи проф. Темелкова.