Индустриалният парк в Свищов е първият локален газов оператор
Общинското дружество получи 35-годишен лиценз за директна доставка на енергия до инвеститорите, гарантирайки по-ниски разходи
© ECONOMIC.BG / Община Свищов
„Индустриален технологичен парк – Свищов“ (ДИТП) е първата индустриална зона в България, която разполага с правото сама да разпределя природен газ на своята територия. По информация на Община Свищов, дружеството е получило лиценз под номер Л-893-8A от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Този исторически за страната ход позволява на парка да оперира затворена газоразпределителна мрежа и да доставя енергия директно до крайните клиенти в рамките на своята територия за срок от 35 годни.
С това той стана първият индустриален парк с такъв лиценз в България“, посочва общината.
За потенциалните инвеститори тази новина означава край на тромавите процедури за свързване към външни доставчици. С придобиването на лицензията ДИТП „създава подходяща среда за разработване на продукти с по-висока добавена стойност“ и осигурява възможност за „независимо захранване на потребителите с природен газ“, посочват от общината.
Лицензията е със срок 35 години, а чрез дейността на газоразпределителна мрежа (ГРМ) в индустриалния парк ще може да се извършва транспортиране и доставяне на природен газ до крайните клиенти, които ще го употребяват като енергоизточник за производствени и/или комунално битови нужди на територията на парка.“
Чрез собствената мрежа индустриалният парк ще може да договаря по-добри цени на синьото гориво за своите наематели, което може да се разглежда като предпоставка за стабилно развитие и растеж на икономиката в региона. Ефектите ще бъдат усетени директно чрез намаляване на разходите за енергия и повишаване на производствената ефективност, посочват от общината.
Припомняме, че индустриалният парк, чието строителство започва през май 2024 г., е общинска собственост, но неговата реализация е резултат от обединение на държавните институции. Проектът е на обща стойност близо 13 млн. евро осигурени по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) чрез Министерството на иновациите и растежа. За да се гарантира бързината на строежа, Българската банка за развитие (ББР) предостави мостово финансиране а допълнителен ресурс бе осигурен и от Фонд ФЛАГ.