Суецкият и Панамският канали събират такси: Защо Ормузкият проток не може?
DW разглежда защо Египет може да събира такси за Суецкия канал, а Панама – за своя воден път, докато Иран не може
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Иранският режим е обвиняван в изнудване и заплахи за глобалната енергийна сигурност, след като се появиха съобщения, че Техеран е започнал да налага такси до 2 млн. долара на кораб за „безопасно преминаване“ през Ормузкия проток, пише DW.
Протокът е най-важният енергиен коридор в света и се намира между Иран и Оман. Преди войната с Иран през него преминаваше една пета от целия петрол и природен газ, потребявани в света.
Иранското правителство оправдава таксите като военни репарации за щетите, понесени по време на американско-израелските удари срещу страната, както и като плащане за „навигационни услуги“, опазване на околната среда и засилена сигурност.
Властите обявиха, че подготвят съвместен протокол с Оман, който ще изисква корабите да получават разрешителни, преди да преминат през протока.
Докато някои азиатски корабни компании и по-малки оператори тихомълком са платили, големите международни играчи отказват. Междувременно мозъчният тръст Institute for the Study of War (ISW) определи таксите като морски „рекет за закрила“.
По-рано този месец Съединените щати и Китай изразиха общо несъгласие с налога, съобщи агенция Reuters, позовавайки се на представител на Държавния департамент на САЩ. Страните от Персийския залив също отхвърлиха мярката.
Според морски експерти има сериозни причини Иран да не може да събира такси в Ормузкия проток, въпреки че други стратегически точки – като Суецкия и Панамския канал – правят именно това.
Какви са правилата за международните проливи?
Съгласно международното морско право естествените проливи, използвани за международно корабоплаване, се подчиняват на специален режим, създаден да защитава световната търговия и свободата на корабоплаването.
Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) предоставя на корабите и въздухоплавателните средства от всички държави право на т.нар. транзитно преминаване през международни проливи, които свързват две части на открито море.
За да се ползва от това право, плавателният съд трябва да премине през протока без неоправдано забавяне и без да хвърля котва, освен при извънредни обстоятелства.
Съгласно правилата на UNCLOS крайбрежните държави не могат да възпрепятстват това преминаване. Те могат да събират единствено ограничени такси за конкретни услуги, като пилотиране и теглене на кораби.
Защо операторите на канали могат да събират такси?
Канали като Суецкия и Панамския са изкуствено изградени водни пътища, построени, притежавани и поддържани от суверенни държави на огромна цена.
Египет генерира годишни приходи от около 4 млрд. долара от таксите за корабите, преминаващи през 193-километровия Суецки канал.
Константинополската конвенция от 1888 г., подписана от великите сили по онова време, изрично позволява на египетското правителство да събира такси за покриване на разходите по поддръжка, експлоатация и модернизация.
Панамският канал, който се управлява от Панамския канален орган от името на държавата Панама, също има право да събира такси по силата на отделни международни договори.
Завършен през 1914 г., за да свърже Тихия и Атлантическия океан, Панамският канал изисква огромни постоянни инвестиции за поддръжка, включително непрекъснато драгиране за борба със затлачването и свлачищата.
И двата канала обикновено събират такси, които са по-малко от половината от сумите, които според информацията Иран изисква.
Има ли изключения?
Съществуват и сиви зони, при които могат да бъдат събирани такси за преминаване през проливи или дори морски пространства.
Русия например събира такси за ледоразбивачен ескорт, пилотиране и други услуги по Северния морски път (NSR), който минава покрай северното крайбрежие на страната.
Този маршрут предлага значително по-кратка връзка между Европа и Азия от Суецкия канал. Той преминава през Северния ледовит океан и свързва Атлантическия с Тихия океан чрез Баренцово море и Беринговия проток.
Маршрутът се използва основно през лятото, когато ледовете се топят, и често се използва от кораби от Русия, Китай и Южна Корея.
Москва третира големи части от него като вътрешни води или като покрити с лед райони съгласно член 234 от UNCLOS.
Канада има сходни претенции за суверенитет върху Северозападния проход – морски маршрут през Канадския арктически архипелаг, който свързва Атлантическия и Тихия океан. От време на време правителството в Отава обсъжда възможността за въвеждане на такси, но неизменно се сблъсква с противопоставянето на САЩ.
Друг дългогодишен пример са Турските проливи. Босфорът и Дарданелите, които свързват Черно море със Средиземно море през територията на Турция, се регулират от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г.
Съгласно този договор Турция е длъжна да гарантира свободното преминаване на търговски кораби и може да събира само ограничени такси за навигационни средства и фарове, но не и пълни транзитни такси.
Как вероятно ще се развие спорът?
Спорът около таксите в Ормузкия проток остава сериозна пречка в продължаващите мирни преговори между САЩ и Иран, насочени към възстановяване на нормалното корабоплаване през пролива.
Вашингтон настоява Ормузкият проток да бъде напълно отворен като международен воден път, позволяващ на кораби от всички държави да преминават без ирански контрол, такси или специални разрешения.
Протокът ще бъде отворен за всички, това са международни води“, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп пред журналисти по време на заседание на кабинета в Белия дом в сряда. „Ще следим ситуацията, но никой няма да го контролира.“
Той отправи критики и към очевидното участие на Оман в плановете на Техеран, заявявайки:
Оман ще се държи като всички останали, или ще се наложи да го взривим.“
Вашингтон продължава да призовава корабните компании да не плащат таксите и предупреждава, че фирмите, които го направят, могат да бъдат обект на вторични американски санкции заради бизнес отношения с Иран.
Макар че по време на преговорите по-широката американска морска блокада срещу иранското корабоплаване остава в сила, САЩ и ООН работят по план за защита на корабоплаването след края на войната.
Той включва използване на многонационални военноморски патрули, засилено наблюдение и операции по разминиране в протока с цел гарантиране на безопасното преминаване на корабите.