УниКредит леко повиши оценката си за ръста на българската икономика през 2026 г.

УниКредит БулБанк леко завиши очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. Според най-новия тримесечен анализ на The Investment Institute, което служи като звеното за макроикономически прогнози на банката,  брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се очаква да нарасне с 2.9% през тази година, което с 0.1 процентни пункта повече спрямо мартенския макроикономически обзор, в който се залагаше ръст от 2.8%.

Подобрената оценка за България идва на фона на общата картина за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), която според доклада остава един от най-устойчивите региони на растеж в Европа. Икономическата активност продължава да бъде подкрепяна от вътрешното търсене, инвестициите от ЕС и намаляващите рискове, свързани с енергийните доставки, макар правителствата в региона да остават изправени пред предизвикателствата на фискалната консолидация и инфлационния натиск.

ЦИЕ продължава да демонстрира забележителна устойчивост. Въпреки фискалната адаптация, геополитическата несигурност и структурните предизвикателства в производствения сектор, вътрешното търсене остава силен двигател на растежа. Регионът навлиза във фаза, в която страните, способни да съчетаят фискална консолидация с инвестиции и реформи за повишаване на конкурентоспособността, ще бъдат най-добре позиционирани да привличат капитал и да поддържат дългосрочен растеж“, коментира Мауро Джорджо Марано, старши макроикономист за ЦИЕ в UniCredit.

Потреблението ще е основен двигател

В доклада се посочва, че растежът на БВП в повечето икономики от ЦИЕ се очаква да остане в диапазона 2–3% през 2026 г., подкрепен основно от потреблението на домакинствата и по-силното усвояване на средства от ЕС.

Повторното отваряне на Ормузкия проток намали един от основните низходящи рискове пред регионалната перспектива, като отслаби опасенията за прекъсвания в енергийните доставки и за допълнителен инфлационен натиск. Въпреки това ситуацията в Близкия изток продължава да бъде източник на несигурност", предупреждават икономистите.

Различни перспективи

Въпреки че общата картина остава положителна, докладът откроява съществени различия между отделните държави:

• България се очаква да отчете растеж от 2.9% през 2026 г.;
• Полша се очаква да остане сред най-силно представящите се икономики, с ръст на БВП от 3% както през 2026 г., така и през 2027 г., подкрепен от устойчивото вътрешно търсене;
• Сърбия се прогнозира да ускори растежа си до 2.9% през 2026 г. и 3.5% през 2027 г.;
• Възстановяването на Унгария се очаква да остане по-постепенно, с растеж от 1.3% през 2026 г., преди да се ускори до 2.5% през 2027 г. с възстановяването на инвестициите.

Румъния и Словакия вероятно ще се представят по-слабо в краткосрочен план, тъй като фискалната консолидация ще оказва натиск върху икономическата активност. За Румъния се прогнозира ръст на БВП от 0.2% през 2026 г., преди възстановяване до 2.3% през 2027 г

Инфлацията - основно предизвикателство

Инфлацията остава едно от основните предизвикателства пред региона. Базови ефекти, повишения на данъци и шокове при цените на енергията водят до по-висока инфлация в различни държави, но очакванията са по-ниските цени на енергията да подобрят значително перспективите. До края на 2027 г. УниКредит очаква инфлацията в икономиките от ЦИЕ извън еврозоната да се върне в рамките на целевите диапазони на централните банки.

В Полша след временно повишение инфлацията може да се върне близо до 3,5% до края на годината, с допълнително забавяне към целта от 2,5% през 2027 г. В Унгария тя може да се забави към целта от 3% след временен пик в началото на 2027 г., а в Чехия се очаква стабилизиране близо до 2,8% до края на 2027 г. В Румъния понижението може да започне рязко още от средата на 2026 г. с отслабването на ефекта от енергийния шок.

Постепенното подобряване на инфлационните перспективи създава по-благоприятна среда за финансовите пазари, валутите и инвестиционните решения. Въпреки че темпът на парично облекчаване ще се различава в отделните държави, компаниите и инвеститорите би трябвало да се възползват от по-голяма макроикономическа стабилност и понижаваща се инфлация в средносрочен план“, коментира Естер Гаргян, валутен стратег за ЦИЕ в УниКредит.

Справяне с дефицитите

Правителствата в региона продължават да са изправени пред трудната задача да намаляват бюджетните дефицити, като същевременно запазват подкрепата за икономическия растеж", казват от банката.

Според анализа, високите разходи за енергийна подкрепа и отбрана се очаква да задържат фискалните дефицити на повишени равнища през 2026 г., преди да започне постепенно стабилизиране през 2027 г. 

Политическите цикли в Полша, Румъния и Словакия пък биха могли да забавят фискалната консолидация, а нови шокове при цените на енергията или по-слаб растеж биха увеличили риска от натиск върху суверенните рейтинги на страните с по-високи дефицити.