Зависими от вноса, притиснати от разходи: Как българските производители отвръщат на удара

Българският пазар остава дълбоко зависим от чуждестранния внос в редица ключови сектори, което оказва директен натиск върху ценовата структура и инфлацията в страната. На този фон оцеляването и конкурентоспособността на родните производители зависят изцяло от способността им да инвестират в модернизация и автоматизация, за да компенсират шоковия ръст на разходите за труд и енергия.

Това коментира пред Economic.bg Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), по време на събитие, организирано от „Лидл България“. Срещата, на която бяха представени най-новите данни от съвместно изследване на ИПИ и веригата, постави фокус върху ключовата роля на местните производители и значението на големите търговски компании като катализатор за развитието на регионалната икономика у нас.  

Вносът, инфлацията и ценовите парадокси 

Според Богданов фактът, че в някои продуктови категории в България има голям внос, прави цената им пряко зависима от пазарната стратегия на чуждестранните производители, което неминуемо дава отражение върху цялата ценова структура в страната. 

Ако за този производител българският пазар не е много важен и интересен, тогава понякога цените са високи, защото сме малък и далечен пазар“, коментира Лъчезар Богданов за Economic.bg. 

Той посочи, че превозът на стоки от дестинации като Нидерландия и Германия за малки обеми логично оскъпява крайния продукт. Като типичен пример за категории, които не се произвеждат в достатъчно качество или обем у нас, икономистът даде телешкото месо и маслото. Това обяснява пазарния парадокс у нас: въпреки че като цяло в България средните цени на храните са по-ниски, при определени вносни продукти те се оказват по-високи от тези в Германия или Франция.  

Въпреки тези предизвикателства, на пазара в момента не се наблюдава „задушаване“ на местните производители. Напротив, финансовите резултати на доставчиците се подобряват, а анализите на техните отчети показват стабилност и повишаване на печалбите.

От български производители хората купуват най-много месо, колбаси и риба (345.6 млн. евро), показват данни на Lidl за периода 2023-2025 г., измерени съвместно с ИПИ. На второ място се нареждат „други хранителни продукти“ (288.4 млн. евро), следвани от напитки и вода (201.5 млн. евро) и млечни продукти и яйца (186.1 млн. евро).

Българските производители са предложили продукти, които най-общо казано, отговарят на потребителското търсене в България“, заяви Лъчезар Богданов по време на събитието.

Предприемаческият риск и цената на предвидимостта

„Български компании са решили, че производството на хранителни стоки е бизнес, в който си заслужава да инвестират и имат правилната нагласа и съзнанието на предприемачи“, коментира Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“. По думите ѝ, когато бизнесът разполага с предвидимост и дългосрочно партньорство, предприемаческият риск става управляем. 

Тя даде пример с веригата, която за последния тригодишен период е разгърнала съвместна работа с близо 50 нови доставчици на стоки от България, а общата бройка на партньорите надхвърля 300. С над 30% от тях компанията работи повече от десетилетие. Драгийска посочи този устойчив модел като „основен фактор да има поминък“ в по-малките общини, който води до „съживяване“ на депресивните райони както в демографски, така и в икономически аспект.

„Гръбнак“ на местната икономика

Големи компании като Lidl спомагат за развитието на регионалната икономика, потвърждава Лъчезар Богданов. Той представи данни, според които доставчиците за бранда формират над 10% от приходите в осем общини, сред които Белоградчик, Самоков, Горна Малина, Стамболийски и др. Погледнато през призмата на заетостта, в 38% от общините работещите в търговската верига са над 10% от всички заети. По този начин икономистът очерта важността на големите предприятия за развитието на местната икономика.

Ако гледаме отделни регионални икономики, ще видим, че някои от тези производители са всъщност съществена част от местната икономика и съществена част от индустрията“ обясни икономистът.

За разходната структура на местните търговци вследствие на вдигнатите цени за електроенергия, транспорт и логистика, Богданов заяви, че най-големият ръст е в полза на разходите за персонал за последните пет години.

На практика ние за пет години имаме удвояване на средната заплата в България. Оцеляват тези, при които разходите за труд са относително малък дял. Т.е. тези, които са успели да механизират най-общото производство, имат съответно много по-ниски разходи за заплати“, коментира той.

Същото е и с енергийната ефективност. На микрониво икономиката ни дава много ясен пример – правиш инвестиции, подобряваш технологията и тогава успяваш да продаваш на същата цена, въпреки по-високите вътрешни разходи за дизел или заплати. 

Че този подход работи, доказват и финансовите резултати: само за две години водещите 50 доставчици на Lidl например са отбелязали удвояване на финансовия си резултат и печалба. Зад макроикономическите изводи стоят и реални бизнес истории на български компании, инвестирали милиони в конкурентоспособност

Милена Драгийска даде пример с производителя на яйца „Джени ово“. Изправена пред огромна конкуренция от силно субсидирани пазари като Полша, Франция и Германия, компанията инвестира 10 млн. евро в пакетажен цех. В резултат отбелязва 158% ръст на продажбите в България и 354% ръст в износа в рамките на една година. Друг български производител – на сладоледени „мочи“ десерти – залага на нишова и сложна азиатска технология, инвестира 8 млнн. евро в изграждането на нова фабрика и успява да спечели пазарен дял в цяла Европа, изпреварвайки редица европейски конкуренти.

Държавната роля: Единен пазар и умни субсидии

Като държавни стимули и мерки за овладяване на инфлацията, Богданов посочи две неща:

Едното е наистина да имаме отворен, единен, общ пазар на Европейския съюз, тоест да е максимално лесно да се търгува през държавните граници в целия ЕС. Фрагментацията на европейския пазар е проблем за всички“, каза икономистът.

Другата критично важна политика е фундаменталната промяна на структурата на земеделските субсидии. По думите на Богданов, огромният ресурс от над 1 млрд. евро годишно трябва да започне да се харчи по „най-умния възможен начин“. Това преструктуриране е напълно осъществимо в рамките на следващия седемгодишен бюджет на ЕС, но реализирането му изисква силна „политическа воля“, тъй като неизбежно ще има и губещи страни в процеса.