Пенсионната система е пред критична зависимост от държавния бюджет
Около 43% от средствата за пенсии вече идват от трансфер от хазната
При запазване на сегашните тенденции:
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
С текущите тендеции в България пенсионната система на страната скоро може да започне да се финансира основно от бюджета, а не от осигурителните вноски. Това каза проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет, цитиран от агенция „Фокус“.
Той обясни, че при въвеждането на тристълбовия пенсионен модел около 2000 г. очакванията са били до 2030 г. пенсионният доход да достига между 45 и 55% от последната работна заплата. Според него обаче тези цели няма да бъдат изпълнени.
Минаха 26 години от стартирането на реформата, но където са 26, там стават близо и 30 години след някоя друга година. Въобще нещата не се получиха по начина, по който първоначално бяха заложени“, каза още той.
Прочетете още
- Какво е реалното състояние на българската пенсионна система? (Графики)
- „Предпоставка за вдигане на осигуровките“: Дефицитът по бюджета на ДОО тревожи Фискалния съвет
- Пътната карта за пенсиите отново е на дневен ред
- По-ниски пенсии и повече такси: Фискалният съвет видя рискове в мултифондовете
Според него основният проблем е в първия стълб на пенсионната система, който все по-силно разчита на трансфери от държавния бюджет вместо на осигурителни вноски. По думите му около 43% от средствата за пенсиите вече идват от държавната субсидия, а не от осигурителния принос на работещите.
Ако тенденцията се запази, не след дълго пенсионната система ще се финансира основно от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски“, предупреди експертът.
Миналата седмица Манов предупреди в свой анализ, че сегашният модел на българската пенсионна система насърчава укриването на доходи и неплащането на дължимите осигуровки. В него той посочи, че системата е изправена пред „сериозни предизвикателства, породени от отслабената връзка между осигурителния принос и размера на пенсията, наличието на минимални пенсии, които размиват осигурителния принцип, и неблагоприятната демографска структура“.
Това отслабва стимулите за деклариране на реалните доходи, насърчава укриването на осигуровки и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет“, написа тогава професорът.