Държавата губи 100 млн. лв. годишно от финансови схеми в горите

Г-н Дунчев, месеци наред Вие говорите за скандалните финансови схеми в управлението на горите. Продължават ли порочните практики, при които се дават големи количества дървесина на конкретни фирми и то на занижени цени?

В резултат на въвеждането на 100% електронни търгове при продажбата на дървесина – с максимална електронизация, прозрачност и където е възможно, недопускане на изтичане на информация кои ще са конкурентите – се стигна до провеждането на реални търгове. Най-добрите примери за това са Югозападното и Южноцентралното държавни предприятия, където почти всички търгове се играят с реална конкуренция.

Схемите обаче продължават там, където са назначени силно корупционно и политически чувствителни директори на стопанства и на предприятия, които позволяват на фирмите да получават протекции и много по-евтино да заобикалят нововъведенията при продажбата на дървесина.

Електронните търговете са публични, всеки може да ги види. Оказва се, че преобладаващата част от търговете на горските предприятия са без конкуренция в наддаването за закупуването на дървесина. И така, за разлика от други предприятия, дървесината се продава на двойно, дори тройно под цената, която се достига в други горски стопанства.

Това е изключително странно. Колегите го обясняват с това, че пазарът в северна България е по-добре разпределен сред конкретни фирми, които имат някакви протекции. Така те участват в търговете със съзнанието, че никой друг няма да се изправи на пътя им. Знае се кой пакет дървесина или кое сечище за коя фирма е. По-малките фирми изобщо не смеят да участват, а ако някоя от тях посмее, към нея започва институционален натиск чрез проверки и др. механизми. Така схемите продължават на местата, където бизнесът има по-сериозни политически протекции. Но има известно подобрение – повече дървесина се продава на публични цени в последните 2 – 3 месеца.

Бихте ли дали конкретни примери за подобни опорочени търгове?

Типичен пример е Ракитово, където стопанствата са обвързани на локално ниво между директор, политически функционер отгоре и конкретни фирми отдолу. В ДГС "Ракитово", преди да уволнят предишния директор, при Муса Али не се допускаше нито един търг с нагласени договорки между фирмите, всички търгове се играеха с реални цени и наддаване. После БСП сложиха нов директор – Пейчинов – и в рамките на втория кръг от търгове – 5 търга бяха играни така, че фирмите се договориха помежду си. В Южноцентралното горско предприятие схемите са сходни – нагласяването между фирмите продължава.

Този проблем може да се реши само чрез безпристрастни конкурси, така че да се деполитизира изборът на директори на стопанства и на предприятия. И най-съвършените електронни системи не могат да компенсират начина, по който се назначават партийни функционери, които впоследствие подпомагат конкретни фирми.

Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) твърди, че за да се решат тези проблеми, е нужна промяна в закона. Аз им дадох пример – как е възможно УОГС “Юндола”, което е под шапката на Лесотехническия университет и съответно на МОН, в рамките на същия закон да прилага мерките, които ние бяхме предложили преди 3 месеца. Те включваха дървата да са на малки пакети, разделени от трупите, за да не се качва цената на дървата, с тайни търгове, така че никой да не знае, без да изтича информация, с цени, които са реални и близки до пазарните, а не 3 пъти под тях. Така се оказа, че УОГС “Юндола” продава дървата на 3 пъти по-висока цена от съседните стопанства, които са към МЗХГ. Следователно проблемът не е законът, а кадровите политически назначения в сектора на горите.

Т.е. системата на горите е превзета от партийни функционери и все още се назначават кадри без конкурси?

Да, това са хора не само на БСП, а на много места бяха инсталирани и върнати като директори компрометирани кадри на ГЕРБ и ДПС. Например в ДГС “Струмяни” и ДГТ “Ботевград” са върнати на постове директори с по няколко уволнения за злоупотреби. На ДГС “Извора-Девин” на поста е сложена съпругата на кмета, който е от ДПС. В момента колеги се оплакват, че махат безпартийни кадри на горските стопанства, за да може предизборно да се монтират директори, а и служители надолу в системата.

В Родопите дървата за огрев се обслужват с партийни кадри на БСП, които наскоро са назначени във велинградските стопанства в Чепино и Алабак. Прави се връзката между дърва и избори. Това опорочава цялата система.

Как горските служби се борят с дървената мафия? По колко милиона годишно се източват от държавните горски предприятия чрез нагласени търгове и обществени поръчки?

Когато на политическо ниво няма никакъв интерес, в Народното събрание също, моите призиви остават като глас в пустиня. Затова минахме на “план Б” – използваме всички възможни инструменти на НС и задавам парламентарни въпроси, питам и министъра в Комисията по земеделието и храните. Отделно от това водя активна кампания да помагам гражданите от цяла България да се учат да правят разследвания, как да компенсират пробитата държава и да изобличават схемите в горите. Такива казуси решаваме с местни хора от Невестино, Ихтиман, Копривщица и Гълъбово.

Направихме анализ на всички тръжни процедури, които да речем са от Югозападното централно предприятие. Изчислихме, че само за пролетта в Родопите загубите между продажна цена с нагласени търгове и цената, която е била достигана в тръжни процедури, където търговете не са били нагласени, са 20 млн. лв. После направихме същата сметка за дългосрочните договори, което е една друга схема, там сумата варира между 19 и 20 млн. лв. само за тази година. Отделно, ако вземем и другите предприятия, да речем Северното – между 20 и 40 млн. лв. Според мен общо 100 млн. се крадат чрез финансови схеми, без да включваме незаконната сеч. Това са 100 млн. лв. загуби за държавата за година. Що се отнася до незаконната сеч – най-скандалните фирми, които я извършват, трябва да бъдат хванати и наказани.

Една година след края на управлението на ГЕРБ, по-смели ли са горските в сигналите и в действията си?

Нямам такова наблюдение, напротив, ГЕРБ не са на власт на министерско ниво, но на местно са. В действителност обаче има чистка, която е в полза на БСП. Там, където има силни кметове на ГЕРБ и ДПС, директорите на горските предприятия продължават да имат силно влияние.

Сега водим една битка с фирма, която е от Ихтиманска средна гора. Тя има протекции от ДПС, които не успяха да излъчат депутат от София-област, но по някакъв начин все още държат властта – през управата на ГЕРБ в общ. Ихтиман. Същият казус е в общ. Своге, нарушения има и в Годеч, и в Чипровци.

В Смолян и Девин се преплитат интересите между ГЕРБ, БСП и ДПС, така си разпределят отговорности и ресурси, за да са в коалиция и мир в горите. Например директорът на смолянското горско предприятие е свързан с ДПС, в същото време под него работят кадри на БСП – Чепино, Алабак, Ракитово.

През февруари вицепремиерът Корнелия Нинова и земеделският министър Иван Иванов обявиха, че държавата влиза директно в пазара на дървесина и цената ще пада. Няколко месеца по-късно, обаче, това не се случи. Какви са цените на дървата в момента и защо липсват мерки от страна на държавата?

Тук истината е някъде по средата. На първо място, горските предприятия навсякъде са обявили ценоразписи, в които цената на дървесината е 100 лв. на кубик от централен склад. Има и цени от 15 – 20 лв., при които хората сами да могат да си добият дървесина от гората, така че по ценоразпис държавата изкуствено държи нивата от миналата година.

До известна степан това е недопустимо, защото това е помощ, която е за сметка на заплатите на горските служители. Т.е. вместо те да са с добри заплати, да имат добра техника за работа в гората – противопожарни системи, коли – и да имат повече пари за поддръжка на горските пътища, сега се реже от тези пари, за да се задържа цената на дървата политически и предизборно. Затова цената може би щеше да е много по-висока, ако нямаше такова изкуствено задържане, т.е. от една страна то е похвално, но от друга – нещата не трябва да се случват по този начин. Всичко трябваше да се случи централизирано, както при тока, през държавния бюджет да се компенсира високата цена на дървата.

Така щяхме да подпомагаме хората, но и щяхме да поставим условия. Сега това изкуствено подпомагане е в нарушение на икономиката. Например, ако в момента предприятията, които обработват дървесина, правят 200 – 300% рандеман и добавена стойност от обработката на дървесина, но за тях не стига дървесината, защото ние продаваме на 2 пъти по-ниска цена на местното население, по този начин държавата губи милиарди, за да покрием чрез горската система няколко милиона за обществото. Затова, ако ние ще подпомагаме местните хора с дърва за огрев, е много по-добре да имаме ясна политика, но няма кой да я развие.

В какво се изразява този тип политика?

Това е политика, при която ние стимулираме финансово изолирането на къщите на хората и преминаването към алтернативни енергоизточници, като да речем фотосолари, така че цената на дървесината да си е пазарна, бизнесът да работи на реални цени и ние да компенсираме тези хора, които наистина имат нужда от помощ, а не всички наред. Никой обаче не мисли дългосрочно за самите хора, всеки го интересува само как да купи гласа им.

В годините дървата наистина се превърнаха в един от инструментите за правене и печелене на избори. Очакватe ли при нов вот наесен отново да наблюдаваме схемата "дърва срещу глас"?

На 100% навсякъде това е индикацията. Фактът, че бяха назначени горски служители, които са пряко свързани с партийните централи, да отговарят за дървата лично, означава, че се готвим точно за тази схема. Казусът от Ракитово показва, че няма да бъдат ангажирани само дървата в предизборните схеми, ами и фирмите. Преди изборите за кмет в Ракитово бяха продадени трупи на 3 пъти по-ниска от пазарната цена на няколко фирми. Това означава, че вероятно е търсена тяхната подкрепа за изборите. Дават се дърва само на местни хора, които биха поели отговорност да гласуват. Изготвят се списъци от кмета с имената на хората, които ще получат дърва за огрев. Тези списъци се правят не по домакинства, както изисква Закона за горите, а по избирателни списъци.

БСП, които държат Министерството на земеделието, под чиято шапка е Агенцията по горите, е Ваш коалиционен партньор. Бихте ли преговаряли отново с хора, които саботираха промяната Ви в сектора на горите?

Ние сме диалогични, бихме преговаряли с всички, стига да намерим пресечните точки в реформите за горската система. Когато обаче попитам дали някой подкрепя нещо, всички извръщат глави. Нека БСП управляват каквото искат, но трябва да се съобразяват.

Аз имах възможност да отида и да ръководя различни институции към Министерството на земеделието, даже под шапката на БСП, но отказах, защото искам да направим така, че държавните институции, който и да ги управлява, да се създадат механизми, при които тези схеми не се допускат.

Предложих точно такива механизми в НС, свързани с конкурсите за горски служители, така че да не се опорочава системата. Например, преди няколко дни беше конкурсът за Регионалната агенция по горите в гр. Ловеч, която е контролен орган към Агенцията по горите. Там имаше интерес от МЗХГ и други политически фактори да бъде назначен за директор техен човек. Само че колегата Иван Христанов е изискал конкурсът да бъде с аудиозапис. Обективно, това е довело до това, че е направена оценка на кандидатите и човекът на БСП е останал на трето място. В момента има натиск конкурсът да бъде анулиран, така се прилага сталинисткият подход – “нет конкурс, нет проблем”.

Зapaди нeдocтигa нa дъpвecинa пo-гoлямaта чacт oт ĸoмпaниитe, cвъpзaни c бpaншoвeтe "Дъpвoдoбив" и "Дъpвooбpaбoтвaнe", ca зacтpaшeни oт нeизпълнeниe нa дoгoвopи cъc cвoи пapтньopи, a пpи ocтaнaлитe cъщecтвyвa pиcĸ oт cпиpaнe нa paбoтa. Как държавата може да се справи с проблема?

Тук стигаме до въпроса със спекулата. Много голяма част от тези фирми, които казват, че в момента са изложени на натиск и се оплакват, ги хванахме в нашите разследвания, че години наред са били покровителствани с големи пакети дървесина на нулеви цени. Изведнъж обаче тяхната схема започва да се разпуква и тези компании започват да крещят “ние губим, ние губим”. Всъщност те губят монополното си положение, което са имали. Две от тези фирми са идвали и при мен, когато бях директор на Агенцията по горите. Затова аз лично знам какъв е натискът върху политиците, за да бъдат облагодетелствани определени фирми.

Като изключим политическата част, нека отидем на фактите. Към 31 юни отчетите на Агенцията по горите сочат, че се добиват 3 млн. кубика дървесина от всички гори в България, като в държавните горски стопанства са добити рекордните 2.2 млн. кубика дървесина към средата на годината. Имаме и рекорд при добива на дървесина от земеделски земи – 200 хил. кубика, което е 2 пъти повече от предходните години. Едрата строителна дървесина, която добиваме за преработващите фабрики, е тотален рекорд за последните 5 – 6 години. Следователно тази година се работи на рекордни нива, по-високи от предишните най-силни икономически години –  2018 и 2019 г., преди коронакризата. Добивът на дървесина е в своя пик.

Следователно, ако има недостиг на дървесина, той е на международния пазар, където има раздвижване, защото се търси все повече дървесина, цената ѝ е два пъти по-висока от предишни години. Това се отразява и на българския пазар. Затова няма как фирмите да плачат, че няма дървесина. Няма да има, защото в гората има определени количества дървесина за сеч, които в момента се секат на предела си.

Отделно, има недостиг на дървесина и заради спекулата. Дадох редица примери за това как големи фирми задържат дървесина – като “Братя Коцеви” във Велинград и други в района на Ихтиман – и решават на кого да я дават и на какви цени. Това води до чувството за недостиг на дървесина, защото не я разпределя държавата, а монополистите, които са я взели от държавата за без пари.

Кога да очакваме истинска реформа в горската система и в какво точно ще се изразява тя?

Личната ни кауза в “Продължаваме промяната” е, че Агенцията по горите трябва да излезе от Министерството на земеделието, за да може горите да се управляват като топ приоритет на държавата. В момента те са придатък на земеделието и са подчинени на земеделски лобисти, които нямат интерес да има гори, а земеделски площи. Досега не сме го казвали, но дългосрочно визията ни е самата Агенция по горите - и горската система като цяло - в един момент да формира Министерство на природното наследство, където да са и водите, и защитените територии. По този начин горите ще бъдат оценени – ще се управляват и защитават като елемент на ценната природа, а не като дърводобивен сектор. Идеята е само там, където може, да се дърводобива. Ако получим обществена подкрепа, ще го направим, ако не, ще продължим с реформата на по-ниска предавка – парче по парче, кадър по кадър, схема по схема, търг по търг.