Държавата бави излъчването на свой представител в ПИБ

Правителството все още не е внесло предложение за свой представител нито в управителния, нито в надзорния съвет на частната кредитна институция

Държавата бави излъчването на свой представител в ПИБ

Снимка: Красимир Свраков

1520 ~ 3 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Четири месеца след придобиването на 18% дял в капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), правителството все още не е предложило свой представител в Управителния съвет на частната банка. Това стана ясно от думите на икономическия министър Лъчезар Борисов, който заедно с колегата си Росен Желязков отговаряха на журналистически въпроси след подписването на договора за допълнителните средства за автобусните превозвачи.

Министър Борисов категорично заяви, че държавата никога не се е отказвала от правомощието си да предложи свой представител в УС на кредитната институция, но той не можа да отговори ясно защо това не се е случило досега, въпреки че още при гласуването на държавната подкрепа правителството обеща да бъде вкаран представител. В един момент от брифинга икономическият министър реши да напусне залата въпреки множеството журналистически въпроси по тази тема.

А обещанието за влизане на представители на държавата в частната банка беше дадено през юни от вече бившия финансов министър Владислав Горанов по време на заседание на правителството, на което се взе решение за инвестицията в капитала на банката. Там присъства и тогавашния икономически министър Емил Караниколов, а премиерът Бойко Борисов дори заяви, че Първа инвестиционна банка е поела ангажимент да изкупи обратно придобитите от ББР акции „на цени с лихви и няма да има загуби за ББР и държавата“.

„Държавата ще може да участва пълноценно в управлението на ПИБ като гарант за увеличение качеството на управлението и допълнителна гаранция за стабилността на банковата система като цяло“, увери тогава Владислав Горанов.

Макар че с дял от 18.35% държавата не може самостоятелно да взима никакви съществени решения за управлението на ПИБ, участие на неин представител би повишило общественото доверие, че дадените публични средства се управляват добре. По Закона за кредитните институции от гласовете на всеки член на Управителния съвет на търговските банки зависят важни решения за отпускането на големи заеми - над 15% от собствения капитал, или кредити на свързани лица. Това изисква единодушие в Управителния съвет.

Дяловото участие на държавата в ПИБ дава възможност на акционера да поиска представителство в Борда, въпреки че крайното решение за това зависи от мажоритарните акционери. Липсата на предложения от страна на държавата за попълване състава на частната институция обаче означава, че досега – четири месеца след решението за увеличение на капитала на банката – правителството не е предявило претенции за правата си. 

Днес министър Борисов обяви, че при бъдещо Общо събрание на акционерите ще бъде направено и предложение с такова искане, а справка в търговския регистър показва, че редовно събрание е имало на 15 юли - месец след решението за отпускането на държавните средства, но министерството на икономиката като принципал на ББР, не е поискало или му е отказано включването на такава точка в дневния ред.

Темата бе отворена в четвъртък по време на сформираната парламентарна временна анкетна комисия за сделката. На въпрос към Лъчезар Борисов от БНР дали ББР ще поиска представител в частната банка, той отвърна единствено, че „ББР ще следва интересите си като акционер, разбира се при спазване на нормативната уредба“.

Ходът на държавата, свързан с инвестицията в ПИБ, бе критикуван от много страни, първо - защото държавата инвестира в частна банка, и второ – защото цената, на която държавата купи акциите чрез Българската банка за развитие бяха двойно по-висока цена от борсовата към него момент.

Именно това обаче даде зелена светлина за присъединяването на България във Валутно-обменния механизъм (ERM-2), тъй като условието на ЕЦБ за това бе банката да увеличи капитала си.

Подкрепи Economic.bg