Държавата настъпва на пазарите на труд в малките населени места

Във все повече общини публичният сектор се превръща в основен работодател, а заплащането в него все по-често изпреварва това в частния сектор. Тенденцията е особено видима в малките и обезлюдяващи се общини, където администрацията запазва числеността си въпреки свиващото се население и ограничената стопанска активност. Това поставя въпроси не само за ефективността на публичните разходи и местните услуги, но и за възможностите за развитие на частния бизнес, привличането на инвестиции и дългосрочната устойчивост на общините.

Данните на Министерството на финансите за финансовите показатели на общините показват числеността на населението средно на един общински служител през 2025 г. Индикаторът описва ролята на общинската администрация в местната икономика, както и дава груба представа по колко души „обслужва“ един общински служител. Имаме всички основания да допуснем, че в общините, където на малко население отговаря голям брой общински служители, тяхното натоварване (и оттам  – „производителност“, с всички условности) е относително па-ниско.

В големите общини този показател надхвърля 1:350, като само в Казанлък и Костинброд населението на един общински служител e над 500 души; в столицата те са 473. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 жители на един общински служител. Застаряването и раздробяването на общинската карта са ясно видими; има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 71  от тях – при 46 година по-рано – на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (17:1), Бойница (37:1), Макреш (41:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.

През последните пет години съотношението общински служители спрямо население се влошава почти навсякъде, като показателят остава без промяна или намалява в 199 от 256-те общини на страната. Правят впечатление няколко клъстера от общини, където индикаторът се подобрява – в старозагорско, плевенско, край Сливен – но общата тенденция е обратна.  Това се дължи най-вече на необходимостта общинската администрация да поддържа минимален брой служители за изпълнение на основните си функции. В някои случаи самата община е най-големият работодател, което поставя под въпрос необходимостта от самостоятелното ѝ съществуване при почти отсъстващ местен бизнес и бързо намаляващо население. Слабата икономическа активност ограничава собствените приходи и прави тези общини почти изцяло зависими от трансферите от държавния бюджет, като същевременно повдига въпроси за ефективността на предоставяните услуги.

По-общ поглед – не само към заетостта в местната администрация, но към целия публичен сектор – дават данните за наетите в обществената сфера; в тази група влизат и полицията, пожарната, образованието, здравеопазването и подобни. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (87%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), заради водещата роля на въгледобива и енергетиката. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ.

В цели 52 общини – при 46 година по-рано – повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. На обратния полюс са пет общини – Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес да намалява. Повечето случаи с нисък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия, най-често в периферията на големи градски центрове. Сред областните центрове пък най-често делът на обществената заетост гравитира около 20%, но в икономически по-слабо развитите (Видин, Монтана, Силистра) надхвърля 30%.

В 222 общини възнагражденията в обществения сектор надхвърлят тези в частния, като най-голямото разминаване се наблюдава в Козлодуй. Там средната заплата в частния сектор достига едва 40% от тази в обществения заради значителния брой високоплатени работни места в ядрената електроцентрала. В още шест общини съотношението е под 50%, като освен енергийния център Раднево останалите се отличават със сравнително слабо икономическо развитие. Нарастващото преимущество на обществения сектор както по отношение на заетостта, така и на заплащането създава сериозни предизвикателства пред регионалната икономика. В голяма част от страната държавната работа – независимо дали в училище, общинска администрация или полиция – се превръща в по-привлекателна алтернатива на частната заетост. Това затруднява привличането на кадри от бизнеса, ограничава възможностите за нови инвестиции и в дългосрочен план отслабва потенциала за икономически растеж.

Прегледът на ролята на общинската администрация и по-широкия обществен сектор ясно демонстрира тенденция към увеличение на тежестта и привлекателността на държавата като работодател, особено в по-малките и по-слабо икономически развити населени места. Това подчертава необходимостта от спешна реформа в дейността на местната власт – както в общинската карта в посока съкращаване на броя на общините, така и във финансовата независимост към повече собствени приходи и фискална децентрализация. Такива реформи следва да се разглеждат в контекста на бюджетния дебат, който ще стартира след няколко седмици, тъй като в него работниците на държавата ще заемат ключово място. Покрай дебата за заетите в централната администрация обаче не бива териториалните да остават настрана, тъй като там потенциала за подобрения е не по-малък.