Е-земеделие

Дигиталните технологии започват да навлизат и в българското земеделие, но е трудно да се каже с каква скорост то ще прекрачи в новата ера. Дигитализацията едва с започнала, но пък в страната имаме изключително добре развит ICT бизнес, което ще е от значение в този процес.

Пропаст

Цифровата трансформация в земеделието вече не е въпрос на избор, а е необходимост за по-ефективно и устойчиво земеделие. Трябва да работим заедно и да подпомогнем за внедряване на тези технологии. Това посочи българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел пред форума „Заедно за силно цифрово земеделие”, организиран от Института за агростратегии и иновации през април. По нейни думи чрез стратегията за единния цифров пазар Европейската комисия има амбицията да допринесе за затварянето на дигиталната пропаст между селските и градските райони. Около 6 млрд. евро са на разположение на целия ЕС за разгръщане на широколентовия интернет с цел преодоляването на тази диспропорция. Инициативата ни WIFI4EU за безплатен интернет е добра възможност за по-слабо развитите райони и еврокомисарят се надява повече общини да участват. 

Активност

Недопустимо е да коментираме приоритетно Индустрия 4.0, да говорим за връзките й с образованието и с администрацията, а да не проведем същия разговор за земеделието,  смята вицепремиерът Томислав Дончев. Теми като роботика, изкуствен интелект, данни, интернет, все по-голямото приложение на широколентновите цифрови комуникации, сензорно задвижващи машини, микропроцесори все повече ще бъдат част от селскостопанския сектор. Според него трябва да се говори за планирането и за дигиталния маркетинг по отношение на селскостопанската продукция. Ние трябва да съградим бъдещето, а  не да чакаме то да ни застигне, призова Дончев.

Защо

Фермерите трябва да въвеждат иновациите с по-висок темп, за да може по-бързо човечеството да се справи с новите предизвикателства, свързани със изхранването. Очаква се системите за иновативно земеделие да навлизат ускорено и цифровите технологии са многообещаващи в усилията за оптимизиране на производството, заяви Невена Александрова, експерт в Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO|. Акцентът, който събитието на високо ниво постави, е, че е нужна ангажираност на политическо равнище, но и обществен диалог, за да се постигне консенсус във всяка държава за изработването на стратегия за цифровото бъдеще на земеделието.

В крак с промяната

Дигитализацията на агросектора няма алтернатива. Това е световната тенденция и искаме ли да сме в крак, трябва и ние да мислим в тази посока. Зададе ли се такава необходимост, ICT секторът веднага ще се включи. Когато земеделието започне усилено да се цифровизира, тогава ще се обърне по-голямо внимание и на цялостната инфраструктура, която ще е необходима за работа на всички автоматични системи, които се нуждаят от свързаност. Това изрази пред сп. „Икономика” Албена Мирчева, собственик на софтуерната компания CodeNest. В последните три години е ангажирана и с производство на фураж, работейки за големия германски холдинг AGRAVIS Raiffeisen. Вече се е убедила в големия потенциал за модернизация на земеделието у нас.

Новата генерация

В селското стопанство и фермерството има сериозна наследственост при предаването на следващите поколения на уменията в определена сфера на дейност. Младото поколение земеделски производители, които поемат бизнеса на своите родители, са с дигитални нагласи и вече изпитват неистова нужда да намерят решения, които облекчават тяхната работа. Те търсят начини да направят своите ферми перспективни, готови са за навлизането на повече технологии, но им е нужна подкрепа.

Решение на проблемите

„Технологиите навлизат, когато решават определен проблем, а не просто технологии заради самите технологии. В момента някои български зърнопроизводители може дистанционно да наблюдават своите посеви, като получават сателитна снимка от полето. Много от земеделската техника вече е свързана с проследявана не машините и тя в реално време може да бъде наблюдаване къде се намира и как се експлоатира”, разказва Иво Куманов, управител на фирма NIK. Според Куманов технологиите стават незаменим помощник. Предлаганата от NIK софтуерна система TechnoFarm  подпомага дейността на земеделските производители, като ги улеснява при сключването на договори за аренда, очертаването на обработваните от тях площи, при подаването на документите за субсидии по различни мерки и директни плащания. Управителят на фондация „Биоселена” д-р Стоилко Апостолов обаче напомня, че лозето си иска мотика, т. е.. автоматизацията може значително да облекчи работата във фермата, но няма да я отмени. Безспорно технологиите ще са решаващ фактор за конкурентоспособността.

Позитиви

Има ли търсене, инфраструктурата ще се развие, бизнесът ще прави продукти и ще обучава фермерите как да ги използват. Когато започнат да се виждат позитивите от навлизането на новите технологии, фермерите ще започнат да ги прилагат в своите стопанства. Добрата новина е, че разговорът за дигиталното земеделие вече започна и успешните примери ще са от значение. Вече има начин до фермера автоматично да получава данни кога започва опрашването на растенията,  кога трябва да се полее, кой период за какво е подходящ и какво е препоръчително да се прави. При животните също се използват различни сензори и датчици, които следят какво се случва с животните и се дават препоръки към фермера за необходими действия. Вече има продукти, които са налични, и техният брой тепърва ще расте.

Перспективи

В дигитализацията всичко е възможно, единственият таван е човешкият фактор, казва Албена Мирчева. Форумът в София очерта новата посока на развитие. Досега не се говореше за това и не е имало причина софтуерният бизнес да насочи сериозни усилия точно в тази посока. Институтът за агростратегии и иновации, който  вече е навлязъл в темата и проблемите, би могъл да е връзка между агросектора, ICT бизнеса и управляващите. Неговите експерти ще са полезни с ноу-хау и съвети. Дигиталната трансформация в земеделието обаче изиска активност от всички участници в процеса, в това число от правителството и от общините.