ЕЦБ е напът да се примири със слабата инфлация
Инвеститорите очакваха щедри стимули, но централната банка ги изненада
© ECONOMIC.BG / Unsplash
~ 2 мин.
Енея Георгиева Европейската централна банка обяви нов кръг от политически мерки, с което се примири, че дори след три години тя все още е далеч от целта си за инфлация малко под 2%. Допълнителни стимули от 500 млрд. евро за покупки на облигации, плюс по-дългосрочно банково финансиране, остави инвеститорите в недоумение. Тези инструменти не само бяха възприети като сравнително скромни, те бяха представени заедно с прогноза на инфлацията през 2023 г. от едва 1.4% - най-ниската тригодишна прогноза, която ЕЦБ е правила, пише Bloomberg.
Подобна ограничена амбиция е признание, че на фона на историческия спад на растежа поради Covid-19, една от целите на централната банка е да подкрепят разходната сила на финансовите министерства, като поддържат ниските си разходи по заеми. Но ако в следващите месеци не бъдат представени допълнителни парични действия, ЕЦБ рискува да разчита все повече на фискалната политика, за да постигне своя мандат за ценова стабилност.
ЕЦБ отдавна е определила своя мандат за постигане на ценова стабилност във валутния блок като годишна инфлация от „под, но близо до 2% в средносрочен план“. Тази цел е предназначена за епоха, когато цените са по-склонни да растат твърде бързо, отколкото обратното.
От световната финансова криза преди повече от десетилетие и на фона на дезинфлационните ефекти от период на хиперглобализация и технологичен напредък, регионът се сблъсква с твърде ниската инфлация. ЕЦБ никога не е постигнала устойчиво целта си през последното десетилетие. В такъв свят връщането към целева инфлация само чрез паричната политика предполага огромно разширяване на стимулите. Пакетът от четвъртък беше изрично структуриран, за да запази, а не да облекчи финансовите условия, и беше свързан със здравната криза.
Програмите за стимулиране в пандемията са временни, но първоначалната програма за качествени улеснения на ЕЦБ, стартирала през 2015 г., и традиционните лихвени проценти са постоянно в инструментариума, за да се използват за справяне с недостига на инфлация. Все пак по това време през следващата година ЕЦБ вече ще притежава близо половината облигации на Германия и Италия, поставяйки реални ограничения за това колко по-далеч могат да стигнат, без да изкривят пазара.
По същия начин по-нататъшното намаляване на лихвените проценти - референтният процент на депозитите е -0,5% - би влошило рентабилността на европейската банкова система.
Понижена ефективност
По-нататъшното облекчаване на финансовите условия оттук е просто много, много трудно“, каза Ник Кунис, ръководител на изследването на макро и финансовите пазари в ABN Amro Bank NV в Амстердам.
Въпросът дали и как ЕЦБ ще постигне на целта си за инфлацията е ключова част от задълбочения преглед на това как функционира централната банка. Някои централни банкери говорят за приемане на стратегия, подобна на обявената наскоро от Фед, или позволяване на инфлацията да се ускори над целта след за известен период от време.
Но без нови инструменти или неочаквано ускоряване на ценовите увеличения, ЕЦБ може да заседне в очакване на фискалната политика да запълни празнината, като харчи пари там, където частният сектор не може. И докато този фронт изглежда обещаващ сега - лидерите на Европейския съюз най-накрая се договориха за многогодишен пакет от разходи за 1,8 трилиона евро миналата седмица - в крайна сметка европейските правителства ще трябва да овладеят някак балонния си дълг.
