ЕЦБ обеща, че си е научила уроците от предишните кризи

Президентът на банката Кристин Лагард обяви, че свръхразхлабената политика ще продължи, колкото е необходимо

ЕЦБ обеща, че си е научила уроците от предишните кризи

Снимка: БТА

532 ~ 3 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Кристин Лагард обеща, че Европейската централна банка (ЕЦБ) се е поучила от грешките от миналите кризи и няма да провали настоящото икономическо възстановяване, оттегляйки спешната помощ твърде рано.

Председателят на ЕЦБ говори в четвъртък, когато централната банка приведе в действие новата си стратегия за паричната политика, която тя изготви през последните 18 месеца, съобщава Bloomberg. Банката преразгледа насоките за лихвените проценти, обвързвайки ги по-стриктно с новата си цел за инфлация от 2% и заяви, че няма да реагира незабавно, ако растежът на цените надвиши целта за „преходен“ период.

Мерките засилват усилията на ЕЦБ да убеди пазарите, че тя ще поддържа свръхразхлабена парична политика, включително рекордно ниски отрицателни лихвени проценти, толкова дълго, колкото е необходимо за съживяване на ценовата стабилност.

Изказването на Лагард отекна в европейския пазар на държавни облигации, като инвеститорите се трупаха върху дълга на икономически най-уязвимите страни в региона, като Италия и Испания.

„Това означава, че новата стратегия наистина отбелязва промяна към по-голяма любезност“, пише в доклад Карстен Бжески, икономист от ING. Междувременно Bloomberg Economics заяви, че очаква централната банка да въведе повече стимули в икономиката през септември с повече покупки на активи.

Промяната в насоките на ЕЦБ означава, че дори инфлацията да е в рамките на целта в края на прогнозния си хоризонт – до три години – тя няма да бъде принудена да реагира с по-строга политика.

Понастоящем длъжностните лица предвиждат растеж на цените средно само 1.4% през 2023 г., което предполага, че всяко повишаване на лихвените проценти ще е едва след няколко години.

Ние знаем от миналия ни опит и от най-новата история“, каза Лагард пред журналисти.

Тя се позова на „този елемент на търпение“ и каза, че новите насоки „имат за цел да избегнат преждевременно затягане, което би било вредно за икономиката“.

За поуката от миналото припомня друг президент на ЕЦБ – французинът Жан-Клод Трише, който повиши разходите по заеми през 2011 г., за да ограничи повишаващата се инфлация, което впоследствие изглеждаше много неподходящо.

Посоката на действие беше обърната бързо през същата година, когато Марио Драги пое властта и дълговата криза в еврозоната обхвана икономиката.

Обещанието на ЕЦБ за продължаване със свръхлабавата политика я отличава от някои от най-големите централни банки в света. В САЩ, където инфлацията е над 5%, служителите на Федералния резерв вече обсъждат кога да започнат да намаляват стимулите. Някои политици в Банката на Англия заявиха, че скоро трябва да се обмисли намаляване на закупуването на облигации.

Не всички членове на Борда на директорите на ЕЦБ обаче са били съгласни с „нови език“. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман и губернаторът на Белгия Пиер Вунш са били против, като са заявили, че формулировката може да се разглежда като поемане на прекалено дългосрочен ангажимент за разхлабена парична политика, според официални лица, запознати със срещата вчера. Говорител на ЕЦБ отказа коментар.

Лагард заяви по време на пресконференцията, че подкрепата за промяна не е единодушна, въпреки че зад нея стои „огромно мнозинство“.

Текущите параметри на паричната политика останаха непроменени:

  • Лихвата по депозита остана на -0.5%;
  • Програмата за изкупуване на пандемични облигации в размер на 1.85 трлн. евро ще продължи с повишени темпове, като планираната крайна дата е март 2022 г.;
  • По-старата програма за закупуване на активи остава 20 млрд. евро на месец и ще приключи малко преди лихвите да започнат да се покачват;
  • ЕЦБ ще продължи да предоставя дългосрочни заеми на банките.

Някои политици вече бяха загрижени, че валутният блок и по-голямата част от останалия свят сега наблюдават рязко повишаване на инфлацията, движена от бързо нарастващото търсене и ограниченото предлагане, предизвикани от оттеглянето на ограниченията заради коронавируса.

Инфлацията се е повишила, въпреки че се очаква това увеличение да бъде предимно преходно“, каза Лагард.

Управителният съвет сега се насочва към още ключови решения след лятото, когато ще трябва да започне да обмисля как и кога да прекрати програмата за покупка на пандемичните облигации и какво трябва да я замени. Лагард заяви, че актуализираните прогнози, които трябва да бъдат публикувани на срещата през септември, „със сигурност ще окажат влияние върху това, което правим“.

Тя също така отбеляза, че пандемията от COVID-19 „продължава да хвърля сянка“, когато вариантите се разпространяват. Бившият главен икономист на ЕЦБ Питър Прает постави перспективата за още проблеми в интервю за Bloomberg TV.

„Мисля, че сега имаме максимално добрите новини за икономиката“, каза той.

Подкрепи Economic.bg