Един билет за всичко: Задава се реформа в българския транспорт

След десетилетия на фрагментация и липса на ефективна връзка между влакове, автобуси и градски транспорт, България най-после прави крачка, за да промени това. Проект на изцяло нов Закон за обществения транспорт залага въвеждането на единен електронен билет и създаването на Национална транспортна схема, базирана на реални данни за пътникопотока.

Проектозаконът е качен за обществено обсъждане от Министерство на транспорта със срок до 17 декември 2025 г.

Че ще бъдат предложени промени, стана ясно през октомври тази година.

Пълното влизане в сила на закона е отложено с 36 месеца (три години) след неговото приемане, за да се даде време за изграждане на необходимата дигитална и физическа инфраструктура. Първоначалното проучване сред заинтересованите страни показва по-скоро положително отношение към реформата.

Идеята за нея не е нова. Разработването на рамковия закон е пряк ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, като основната му цел е да създаде единна правна уредба и да осигури интеграция между различните видове транспорт. През 2024 г. Министерството качи консултационни документи по новия закон за обществено обсъждане.

Основните проблеми, които бяха адресирани тогава, бяха свързани с липсата на единна уредба. Общественият превоз на пътници е уреден в два отделни закона – за автомобилния и за железопътния превози, което пречи на координирането. Още тогава бе посочено, че няма единна Национална транспортна схема (НТС), която да ги синхронизира. Освен това няма заложени изисквания за оценка на качеството на услугата и ефективни механизми за контрол на автобусните превози.

Национална транспортна схема и ролята на жп транспорта

Законът цели да сложи край на некоординираните разписания, като въвежда НТС, която да интегрира всички видове транспорт – от железопътен до въздушен. Превозвачите ще са задължени да подават данни към Националната точка за достъп (НТД), за да може гражданите да имат актуална информация.

НТС задължава осигуряването на поне три транспортни връзки дневно (сутрин, обед и вечер) за всяко населено място. В малките общини, където липсата на икономически интерес проваля автобусните линии, законът въвежда възможност за превоз на пътници по заявка.

Дава се водеща роля на железопътния транспорт, като графиците на автобусите ще бъдат съобразени с неговите разписания. Това е пряк опит за превръщането на влака в предпочитано средство за пътуване, в унисон с екологичните цели на ЕС.

Единният билет и клирингът

Централен елемент в цифровизацията е Националната система за единен превозен документ. Това е електронен билет, който ще позволи на пътниците с една трансакция да комбинират влак, автобус, самолет или воден транспорт, премахвайки нуждата от множество отделни билети и улеснявайки пътуването „от врата до врата“.

Идеята за този билет бе лансирана още през 2022 г., но досега не заработи на практика поради липса на систематизирани разписания и маршрути.

Създава се клирингова система. Нейната цел е автоматично и прозрачно да разпределя приходите между всички оператори, участващи в едно комплексно пътуване. Това е пряк отговор на досегашната липса на прозрачност при изплащане на компенсации и субсидии.

Законът изисква от превозвачите да представят финансов модел на разходите и разумната печалба преди сключване на договор, за да гарантира публичност на изплатените субсидии. Въвеждат се и стандарти за качество (чистота, достъпност за лица с увреждания) и ясни правила за правата на пътниците.