Единният дигитален пазар е огромен коз за България

Госпожо Паунова, коя е каузата, която като евродепутат прегърнахте, и името Ви в Европейския парламент вече се идентифицира с нея?

Радвам се, че когато говорим за политика, говорим и за каузи. Аз схващам участието си в политиката като работа за каузи, които подобряват начина, по който живеем. Така например дигиталният пазар ще промени икономиката в Европа, но в икономически план ще даде огромен коз и на България. Първоначалните изчисления са, че този нов пазар ще носи до 160 млрд. евро годишно. Сигурна съм, че част от тях ще дойдат у нас.

Като български евродепутат с какви цели влязохте в този мандат?

Европа не е само фондове, тя е повече шансове, но те се отварят само за тези, които ги търсят. Ние, евродепутатите, представяме хората и основната ми цел е да правя неща, които помагат на тези, които са активни.

Какви предимства виждате в единния европейски дигитален пазар?

Днес всеки ползва интернет, но се оказва, че и там има граници. При 90% от случаите пазаруването в интернет е от местен доставчик, а заради законодателството някои от услугите са различни в страните членки. Ако премахнем тези разлики и пречки, ще създадем нова територия за бизнес. Представете си, че имате малък бизнес, който работи и онлайн. Сега в България можете да стигнете до около 7 млн. души. Ако уеднаквим условията в целия съюз, вие изведнъж ще имате достъп до всичките 500 млн. души на ЕС и то при същите условия, при които работите в България. Затова вярвам, че единният дигитален пазар е огромен шанс за икономиката. Убедена съм, че уеднаквяването на правилата в интернет е изключително важно дори и от гледна точка на младежката безработица, която е сериозен проблем в ЕС.

Имате силен ангажимент към цифровизацията. В каква насока работите?

Цифровизацията е целият процес по приемане на технологиите и вкарването им както в бизнеса и образованието, така и в управлението. Електронно управление е сред приоритетите на българското правителство. В тази посока работи и ЕС, като се опитва да създаде програми за свързване на базите данни в публичните институции, така че те да улесняват гражданите и бизнеса. Българската администрация има нужда от реформи, но истинското модернизиране най-логично може да дойде, когато тя се цифровизира и започне да работи с темпото на днешния ден. Тогава и гражданите ще имат съвсем друго отношение към своята държава и община.

Член сте на Комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите. Коя е актуалната тема, по която работите в момента?

Едно от нещата, е т. нар. мрежова неутралност, която е важна част от свободния пазар в интернет. Това означава, че операторите няма да имат право да филтрират съдържание или да променят скоростта на определени услуги в интернет, да създават преференциални условия за отделни играчи. САЩ вече направиха такава стъпка. Сега е наш ред. Това е част от изграждането на единния дигитален пазар.

Отвъд емоционалната приповдигнатост за споразумението между САЩ и ЕС, какви подводни рифове се крият в трансатлантическото споразумение за малките икономики, за дребните производители и за пазарите със слаба платежоспособност като в България?

Споразумението е обвито в големи спекулации и голяма доза антиамериканска риторика. Истината за мен е, че никой не ни налага нищо. Това са преговори за уеднаквяване на стандарти, за да се подобри бизнесът между ЕС и САЩ. Виждате, че за някои области, в които има по-сериозни спорове като ГМО храни и земеделски продукти, се намира друг изход и нищо не се налага силово. Целта на споразумението не е да направи малките икономики по-уязвими. Напротив, достъпът до по-големи пазари може да помогне на бизнеса. Притеснението е разбираемо – назад във времето всяко отваряне и премахване на протекционизъм винаги е било съпътствано от страхове. От гледна точка на потребителите, по-големият пазар води до по-добро качество на по-добра цена, а за бизнеса – до повече възможности. 

Цялото интервю четете в бр. 49 на сп. "Икономика" - на пазара през май.