iN Sofia 2025: Българският deep-tech преход – от кодиране до автономни роботи

Всяко поколение предприемачи се изправя пред един и същ фундаментален въпрос: Как да създадем стойност, която не просто отговаря на нуждите на пазара, но и го преобразява? Отговорът се крие в постоянната индустриална трансформация – процес, който днес се движи с безпрецедентна скорост.

В момента сме свидетели на срещата на две ключови ери: тази на дигитализацията, която превърна информацията в най-ценния ресурс, и ерата на физическата автоматизация, в която роботиката и изкуственият интелект (AI) напускат лабораториите, за да станат достъпен инструмент за всеки бизнес.

От атоми към битове: Две вълни на промяна 

Първата голяма вълна, която преобърна индустрията, беше дигиталната революция. Пионерите в тази сфера не просто въведоха компютрите, те създадоха цяла екосистема, която направи информацията, комуникацията и управлението на процесите изцяло нови.

Тази вълна създаде огромни възможности за предприемачите, които видяха бъдещето в софтуера и услугите. Те доказаха, че конкурентоспособността не зависи от мащаба на завода, а от бързината, с която можеш да разработиш и внедриш софтуерно решение. В страни като България, където капиталът бе ограничен, фокусът върху IT сектора се превърна в стратегически път към световния пазар. 

Втората вълна, която тече в момента, е „умната“ автоматизацията и роботизацията – наричана често Индустрия 4.0. За разлика от първата вълна, която беше основно върху управлението на данни, тази е насочена към физическия свят – логистика, производство и обслужване. 

Ключовата промяна тук не е просто въвеждането на роботи, а тяхната демократизация. Преди десетилетия, напредналата автоматизация бе достъпна само за големите корпорации, които можеха да си позволят милионни инвестиции и екипи от инженери. Днес, благодарение на напредъка в сензорите, AI и колаборативната роботика, автономните системи стават достъпни и гъвкави за малките и средни предприятия (МСП). Предприемачи от новата вълна се фокусират именно върху създаването на такива „достъпни“ решения, позволявайки на МСП да повишат своята ефективност, устойчивост и безопасност, за да останат конкурентни на глобалния пазар.

Еволюция на финансирането

Един от най-драматичните белези на промяната през последните три десетилетия е радикалната трансформация в начина, по който предприемачите получават капитал. 

В зората на пазарната икономика, когато пионерите на IT сектора са стартирали, финансирането на иновативни и високорискови идеи е било изключително трудно. Банките по правило са изисквали дълга счетоводна история и високи обезпечения – нещо, което стартъпите, базирани на интелектуална собственост, не могат да предложат. Иновациите често са били финансирани от лични спестявания, заеми от приятели и роднини или чрез реинвестиране на печалби от първите проекти. 

Днес картината е коренно различна. Благодарение на подкрепата от Европейския съюз (чрез инициативи като JEREMIE) и появата на местни и регионални фондове за рисков капитал (VC), българската стартъп екосистема разполага с безпрецедентен обем наличен капитал. 

Какво промени това: 

• Висок риск: VC фондовете са създадени именно за да поемат риска, който банките отказват – да инвестират в компании, които нямат история, но имат огромен потенциал за растеж. Това отвори вратата за технологични стартъпи, включително в сферата на deep-tech (като роботика и AI), чието развитие изисква значителни средства за научноизследователска дейност. 
• Повече от пари: Рисковият капитал не е просто пари. VC фондовете предоставят менторство, експертиза и достъп до глобални мрежи от клиенти, партньори и следващи инвеститори. Те помагат на стартъпите да скалират бързо и да се целят в световния пазар още от самото начало. 
• Повишен инвеститорски апетит: Успешният път, проправен от първите VC фондове и историите на успешни изходи, насърчи и навлизането на все повече частни инвеститори и „бизнес ангели“. Това създаде ефект на доминото, като значително увеличи общия обем на средствата, налични за предприемачи.

Въпреки че инвестициите се концентрират основно в ранен етап (seed фаза) и има нужда от още специализирани фондове за deep-tech, наличността на рисков капитал превърна България от страна, в която е трудно да се стартира иновативен бизнес, в страна, която генерира високотехнологични проекти с глобален потенциал. Това е ключов фактор за преминаването от IT услуги към създаване на собствена интелектуална собственост и трансформиращи индустриални решения.

iN Sofia 2025

В контекста на тази индустриална трансформация, на сцената на iN Sofia 2025 предстои повече от интересна среща. Огнян Траянов („ТехноЛогика“) – човекът, който е сред пионерите на българския IT сектор и е изградил екосистема, базирана на знанието, ще разговаря с д-р Георги Георгиев („Симоботикс“) – представител на новото поколение предприемачи, което превръща достъпната роботика и deep-tech решенията в глобален инструмент за МСП. 

Разговорът на сцената ще засегне ключови теми: 

• Трансформацията на индустриите: Какво научихме от дигитализацията, ръководена от пионери като Траянов, и как тази основа се използва от новото поколение, представяно от Георгиев, за да трансформира производствения сектор чрез роботика и автоматизация?
• Иновация и образование: Как се променя моделът на сътрудничество между бизнес и образование? Каква е ролята на инициативи като TechnoMagicLand и докторската експертиза в роботиката за подготвянето на кадрите на бъдещето? И как да продължим да инвестираме в знания, които гарантират световното ниво на продуктите „Произведено в България“?
• „Произведено в България“: Как да запазим и развием имиджа на България като център за високи технологии – от софтуер и IT услуги до дълбоки технологични решения (deep-tech) и роботика?
• Бъдещето, което предстои: Разговорът ще кулминира във визията за следващата голяма промяна. Какво е необходимо, за да може България да продължи да бъде не просто потребител, а създател на технологиите, които преобръщат света?

Не пропускайте да се регистрирате визионерския панел на международната конференция iN Sofia 2025.