ЕК пое контрола върху износа на „Газпром“

„Газпром“ не беше обвинен от Европейската комисия в пазарна злоупотреба, но се договори с нея да промени начина си на работа с държавите от Източна Европа. Днешното решение на ЕК сложи край най-дългата антитръстова сага в ЕС, започнала с обиски на 20 офиса на компанията в 10 държави през 2011 г.

Реформите бяха предложени от „Газпром“ на ЕС и с приемането им руският газов гигант избегна глоби в размер на 10% от световния си оборот (около 9 млрд. евро), което разгневи Полша и източните страни от ЕС, търсещи по-твърда позиция от Брюксел.

Много от засегнатите в делото държави (България, Естония, Латвия, Литва и Полша) са разгневени от преминаването към плавни бизнес отношения с „Газпром“, ръководен от Алексей Милър, съюзник на руския президент Владимир Путин. Решението обаче е в силен контраст с глобите, които понесоха многонационални компании като американския технологичен гигант Google.

„Жалко“, каза премиерът на Литва Саулиус Сквернелис за решението да не се наказва "Газпром". "Но все пак това е крачка напред", каза той пред репортери.

Еврокомисарят по конкуренцията Магрет Вестгер заяви, че решението „предоставя подходяща нормативна уредба за бъдещото поведение на „Газпром“.

Заместник-главният изпълнителен директор Александър Медведев заяви, че "Газпром" е удовлетворена, като нарече решението "най-разумния резултат за доброто функциониране на целия европейски газов пазар".

ЕК забранява в договорите на „Газпром“ да се определят ограничения за движението на газ между пазарите на отделните страни. Монополът трябва да позволи на купувачите на газ да извършват суап сделки - от Полша или Словакия до балтийските страни и от Словакия или Унгария в България.

Структуриран процес за осигуряване на конкурентни цени на природния газ: Съответните клиенти на „Газпром“ получават ефективен инструмент, за да гарантират, че тяхната цена на природния газ отразява ценовото равнище в конкурентните западноевропейски газови пазари, особено в газовите разпределителни центрове.

Без господстващо положение върху доставките на газ: „Газпром“ не може да се възползва от каквито и да било преимущества, свързани с газовата инфраструктура, която може да получи от клиентите, използвайки пазарната си позиция в доставките на газ.

Комисията се безпокоеше, че "Газпром" завладява доминиращата си пазарна позиция на пазара за доставка на газ, за ​​да получи предимства по отношение на достъпа до или контрола на газовата инфраструктура. Изложението на възраженията повдигна въпроса във връзка с проекта "Южен поток" в България и тръбопровода "Ямал" в Полша.

В днешното решение става ясно, че „Газпром“ няма да търси обезщетение от българските си партньори след прекратяването на проекта "Южен поток".