ЕК представи пътна карта за излизане от коронакризата

Днес Комисията, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, представи европейска пътна карта за постепенна отмяна на противоепидемичните мерки, взети вследствие на разпространението на коронавируса.

Макар все още да сме в режим на активна борба с огнищата на заразата, необходимите извънредни мерки, предприети от държавите членки и от ЕС, вече дават резултат. Те забавиха разпространението на вируса и спасиха хиляди човешки животи. Тези мерки и съпътстващата ги несигурност обаче оказват драматично въздействие върху хората, обществото и икономиката и не могат да продължават неограничено във времето.

Като отчита, че всяка държава има свои особености, европейската пътна карта установява следните основни принципи:

Подбирането на подходящия момент е от основно значение. При преценката дали е настъпил моментът да се започне разхлабване на мерките следва да се прилагат следните критерии:

• епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време;
• наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване, например като се отчитат степента на запълване на интензивните отделения и наличието на медицински персонал и материали;
• подходящ капацитет за наблюдение, включително капацитет за масово тестване с цел бързо откриване и изолиране на заразените лица и капацитет за локализиране и проследяване.

Нуждаем се от европейски подход. Въпреки че моментът и условията за отмяна на противоепидемичните мерки се различават в отделните държави членки, ние се нуждаем от обща рамка, която да се основава на:

• достиженията на науката с фокус върху общественото здраве, като се отчита, че премахването на ограничителните мерки изисква да се постигне баланс между ползите за общественото здраве и социалните и икономическите последици;
• координация между държавите членки, за да се избегнат отрицателни последици; Това е въпрос от общоевропейски интерес.
• уважение и солидарност. Това е от съществено значение както за здравните, така и за социално-икономическите аспекти. Като минимум, преди да отмени мерките всяка държава членка следва да уведоми своевременно другите държави членки и Комисията и да вземе предвид тяхното мнение.

Поетапната отмяна на изолацията в домашни условия изисква съпътстващи мерки, сред които:

• събиране на хармонизирани данни и разработване на надеждна система за докладване и проследяване на лицата, между които е имало контакт, включително с помощта на цифрови инструменти с пълно зачитане на неприкосновеността на данните;
• увеличаване на капацитета за тестване и хармонизиране на методиките за тестване. Комисията, като се консултира с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, днес прие насоки относно различните диагностични тестове за коронавирус и техните характеристики;
• увеличаване на капацитета и устойчивостта на националните системи за здравеопазване, по-специално за справяне с предвижданото нарастване на заразите след отмяната на ограничителните мерки;
• по-нататъшно укрепване на капацитета за осигуряване на медицинско оборудване и лични предпазни средства.
• разработване на безопасни и ефективни лечения и лекарства, както и разработване и ускоряване на въвеждането на ваксина, която да сложи край на коронавируса.

В пътната карта са изброени конкретни препоръки за следващите стъпки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки:

• Действията следва да се предприемат постепенно: мерките следва да се отменят поетапно, като между отделните етапи трябва да изминава достатъчно време, за да се прецени въздействието.
• Мерките от общ характер следва постепенно да станат целенасочени. Например защита на най-уязвимите групи за по-дълъг период от време; улесняване на постепенното възобновяване на необходимите стопански дейности; засилване на редовното почистване и дезинфекция на транспортните центрове, магазините и работните места; замяна на общите извънредни положения с по-целенасочени действия от страна на правителството, за да се гарантират прозрачност и демократична отчетност.
• Контролът по вътрешните граници следва да се отменя координирано. Ограниченията за пътуване и граничният контрол следва да бъдат премахнати, след като епидемиологичната обстановка в граничните региони се уеднакви в достатъчна степен. През втория етап външните граници следва да бъдат отворени, като се отчита разпространението на вируса извън ЕС.
• Възобновяването на стопанската дейност следва да се извърши постепенно: съществуват няколко модела, които може да бъдат приложени, например дейности, подходящи за извършване чрез дистанционна работа, икономическо значение, работа на смени и др. Не трябва цялото население да се връща едновременно по работните си места.
• Събиранията на хора следва постепенно да бъдат разрешени, като се вземат предвид особеностите на различните видове дейности, като например:

1. училища и университети;
2. стопанска дейност (продажби на дребно), с евентуално степенуване;
3. мерки във връзка със социалните дейности (ресторанти, кафенета), с евентуално степенуване;
4. масови събития.

Усилията за предотвратяване на разпространението на вируса следва да продължат, като се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на населението да поддържа въведените добри практики за засилена хигиена и социалното дистанциране.

Ефектът от мерките следва да се наблюдава непрекъснато и да се развие готовност за връщане към по-строги противоепидемични мерки, ако е необходимо.

Постепенната отмяна на противоепидемичните мерки следва да бъде съпътствана от стратегическо планиране на възстановяването с цел съживяване на икономиката и продължаване на курса към устойчив растеж. Това включва създаване на условия за двойния преход към по-екологично и цифрово общество и извличане на всички поуки от настоящата криза във връзка с готовността и устойчивостта на ЕС. За тази цел Комисията ще разработи план за възстановяване въз основа на преработено предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и на актуализираната работна програма на Комисията за 2020 г.