ЕК ще финансира водороден тръбопровод от Солун до София

Съвместният водороден проект между Гърция и България беше включен в новия списък на важни проекти от общ европейски интерес. Така тръбопроводът за пренос на чист водород от Солун до София, който се планира заедно с гръцката DESFA, ще може да се възползва от финансиране по Механизма за свързване на Европа (CEF) и по-бързи регулаторни процедури. 

Планираната инфраструктура се състои от нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор DESFA в района на Кулата/Сидирокастро. Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция.

Водородопреносната инфраструктура в България е важна стъпка в развитието на водородната мрежа в региона и ще има съществен принос към реализирането на приоритетния коридор за пренос на зелен водород от Югоизточна до Централна Европа“, подчерта изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов.

По думите му с днешното решение на Комисията се признава значимостта на проекта и се дава възможност за кандидатстване за грантово финансиране на проучвателни дейности, а в бъдеще и да бъде съфинансирано самото изграждане.

Като отговорен газопреносен оператор вече разработваме проекти за последващото развитие на преносната инфраструктура за водород към съседните страни, както и за адаптиране на съществуващата газопреносна система за работа с водородно-газови смеси“, допълни той.

Още един български проект е сред приоритетите

Европейската комисия включи в списъка и съвместния проект „Кармен 2“ между българския електропреносен оператор (ЕСО) и румънските преносен оператор Transelectrica и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A.. Проектът е насочен към дигитализация и разширяване на електропреносната мрежа на България и Румъния с цел модернизиране и увеличаване на нейните преносни способности за присъединяване на новоизграждащите се ВЕИ мощности.

Проектът „Кармен 2“ предвижда до 2030 г. да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен 2“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.

В рамките на проекта Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни инвестиции в размер на близо 1 млрд. лв. за модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България с цел оползотворяване на високия потенциал за производство на възобновяема електроенергия от над 8 000 MW, включително под формата на зелен водород.

ЕСО планира изграждането на нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV, реконструкция и модернизация на съществуващите подстанции и увеличаване на капацитета им, чрез трансформация от ниво на напрежение 220/110kV към 400/110 kV. Електропреносният оператор на България планира и изграждането на 222 км нови цифровизирани електропроводи 400 kV.

Мерките за укрепване и модернизиране на електропреносната мрежа ще бъдат насочени основно в района на Североизточна България с цел увеличаване на нейния капацитет и оползотворяване на вятърния потенциал за производство на зелена електроенергия, както и за обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния трансграничен коридор Север-Юг. Планираното развитие и цифровизиране на електроенергийната система е продиктувано както от масираното разгръщане на новите ВЕИ мощности, така и от очакваното развитие на електрическа и водородна зарядна инфраструктура на територията на цяла България в отговор на целите за преход към беземисионен транспорт. 

Проектите са общо 166

Списъкът, публикуван днес от ЕК, предлага общо 166 трансгранични енергийни проекта за подкрепа от ЕС, за да помогне за изпълнението на Европейския зелен пакт. В него се включват проекти от общ интерес (PCI), които са проекти на територията на ЕС, и за първи път проекти от взаимен интерес (PMI), които свързват ЕС с други държави.

От 166 избрани PCI и PMI повече от половината (85) са проекти за електроенергия, офшорни и интелигентни електрически мрежи, като много се очаква да бъдат въведени в експлоатация между 2027 г. и 2030 г. За първи път са включени проекти за водород и електролизери (65), които ЕК казва, че ще играят основна роля за интегрирането на енергийната система и декарбонизацията на индустрията на ЕС. Списъкът също така включва 14 проекта за мрежа за CO2 в съответствие с целите ни за създаване на пазар за улавяне и съхранение на въглерод .

Предстои списъкът сега да бъде представен на Европейския парламент и Съвета за контрол. И двамата съзаконодатели разполагат с два месеца, за да го приемат или отхвърлят, но не могат да го изменят.