Екстремни горещини в Европа: Кои икономики ще изгубят най-много?

Екстремните горещини могат да се превърнат в сериозна пречка за икономическия растеж на най-големите европейски икономики поради спада в производителността на труда и нарастващото търсене на охлаждане, сочи нов доклад на Allianz Trade.

До 2030 г. натрупаните загуби на БВП могат да достигнат между 5 и 7% в страните, които са най-силно изложени на повишаващите се температури. Франция оглавява европейската класация с потенциални загуби от 209 млрд. евро през следващите пет години, според Allianz.

Италия е втората най-засегната европейска икономика с прогнозни загуби от 128 млрд. евро, следвана от Германия със 114 млрд. евро и Испания със 104 млрд. евро. За сравнение, натрупаните загуби в Япония могат да достигнат 308 млрд. евро.

За да оценят потенциалната икономическа цена, изследователите приемат сценарий, при който държавите ще преживяват постепенно нарастване на екстремните горещини между 2026 и 2030 г., като условията ще достигнат равнища, сходни с най-горещата година в историята им. Оценката се базира на петте най-горещи години, регистрирани във всяка страна между 2014 и 2024 г.

Констатациите потвърждават опасенията, изразени от Европейската централна банка. По време на конференцията за климата, природата и паричната политика във Франкфурт през май главният икономист на ЕЦБ Филип Р. Лейн заяви, че „глобалното затопляне и увеличаването на честотата на екстремните метеорологични явления причиняват значителни икономически щети“.

Лейн допълни, че според последни изследвания световният БВП на глава от населението днес би бил с над 20% по-висок, ако между 1960 и 2019 г. не беше настъпило затопляне. Това се равнява на намаление с 0.3% на годишния темп на растеж за този период.

Загубена производителност и нарастващо търсене на енергия

Строителните работници, служителите във фабрики, куриерите и земеделските работници все по-често губят продуктивни работни часове по време на горещи вълни, докато бизнесът се сблъсква с растящи разходи за охлаждане.

Според Allianz Trade, когато температурите надхвърлят 30°C, производителността на труда намалява с около 3% за всеки допълнителен градус, докато търсенето на енергия нараства с приблизително 1.2% на градус, тъй като домакинствата и компаниите разчитат все повече на охлаждащи системи.

Докладът обяснява спада в производителността с физическото натоварване, влошените когнитивни способности и по-лошия сън, причинени от екстремните горещини.

В световен мащаб делът на работните часове, загубени поради топлинен стрес, се очаква да нарасне от 1.4% през 1995 г. до 2.2% през 2030 г., като значително по-високи нива се прогнозират в Южна Азия (5.3%) и Западна Африка (4.8%), посочва Allianz Trade.

Горещините оказват натиск и върху енергийните системи. При температури над 30°C потреблението на електроенергия нараства рязко, докато производственият капацитет може да бъде поставен под напрежение. Европейският енергиен микс все още разчита в голяма степен на термоелектрическо производство – природен газ (51%), ядрена енергия (18%) и въглища (17%) – всички те зависят от наличието на вода и ефективното охлаждане.

По време на горещата вълна във Франция през 2019 г., например, производството на електроенергия от атомни централи беше намалено заради ограничения в охлаждането, което сви предлагането и предизвика рязък скок в цените на електроенергията.

Транспортната инфраструктура също е уязвима. Високите температури могат да повредят пътища и железопътни линии, което води до прекъсвания на услугите и по-високи разходи за ремонти.

Удар върху растежа и публичните финанси

Докладът предупреждава, че икономическото въздействие на екстремните горещини далеч не се изчерпва с по-ниската производителност.

Очаква се инвестициите да понесат по-силен удар от потребителските разходи, като брутообразуването на основен капитал ще намалее средно с 8% в засегнатите държави. Тъй като горещините понижават очакваната възвръщаемост на инвестициите, компаниите ограничават разходите си, което отслабва бъдещия производствен капацитет и създава самоподсилваща се спирачка за растежа.

Allianz Trade също така очаква свързаните с горещините сътресения да породят стагфлационен натиск, при който инфлацията и безработицата нарастват едновременно. Това може да постави централните банки пред трудни избори, особено в еврозоната, където една обща парична политика трябва да обслужва икономики с много различна степен на изложеност на климатични рискове.

Очаква се и публичните финанси да бъдат поставени под натиск. По-ниската икономическа активност намалява данъчните приходи, докато правителствата са изправени пред по-високи разходи за социални плащания, обвързани с инфлацията, здравеопазване и спешни ремонти на инфраструктурата.

Годишните загуби на данъчни приходи могат да достигнат 1.8% във Франция, 1.3% в Италия и Испания и 0.7% в Германия. Очаква се бюджетните баланси да се влошават средно с около 0.5% от БВП годишно.

Според доклада, Италия и Испания рискуват да нарушат маастрихтския лимит за бюджетен дефицит, ако се отчетат и допълнителните разходи, свързани с горещините. Франция, за която вече се прогнозира бюджетен дефицит от 4.9%, може да се сблъска с допълнителна фискална тежест, равняваща се на 2.2% от БВП.

Доколко е подготвена Европа?

Според Allianz Trade, нито една от големите европейски икономики не е напълно подготвена за икономическите последици от екстремните горещини.

Испания се представя най-добре по отношение на защитата на работниците, докато Франция е лидер при стандартите за устойчиви на горещини сгради. Въпреки това докладът заключава, че към момента няма държава, която да съчетава цялостна защита на работниците, сградите, публичните финанси и уязвимите домакинства.

Повечето европейски страни вече имат стратегии за адаптация, но малко от тях са осигурили дългосрочно финансиране за изпълнението им. Вместо това правителствата често разчитат на извънредни разходи след настъпването на горещите вълни.

ЕС се ангажира да намали емисиите парникови газове с поне 55% до 2030 г. в рамките на пакета Fit for 55, с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г. Брюксел твърди, че преходът не само ще помогне за справяне с климатичните промени, но и ще укрепи икономиката на Съюза чрез намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и повишаване на устойчивостта към климатични рискове.

Allianz Trade смята, че домакинствата също могат да изиграят важна роля. Европейските домакинства притежават финансови активи на стойност близо 40 трилиона евро, но много жилища все още не са добре подготвени за по-горещи лета. Стимулите за подобряване на изолацията, инсталиране на охладителни системи и разширяване на застрахователното покритие могат да помогнат за ограничаване на последиците от екстремните горещини.

Въпреки това докладът предупреждава, че домакинствата с по-ниски доходи често са най-уязвими към горещините и може да не могат да си позволят подобни подобрения. Това означава, че ще бъде необходима и държавна подкрепа, за да се гарантира, че усилията за адаптация няма да задълбочат социалното неравенство.