Енергетика next generation: Накъде се е запътила България?

Дни преди професионалния празник на енергетиците, който се провежда последната неделя на месец юни, българската енергетика отново попадна под прицела на Европейската комисия. За пореден път страната ни беше призована да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да ускори своя преход към чиста енергия.

На фона на призивите от Брюксел, секторът у нас изглежда все още е на кръстопът – между традиционните източници и модернизирането към по-зелена и устойчива енергийна система. Страната има значителен потенциал за развитие, но за него се изискват последователни политики, инвестиции и не на последно място – стабилна политическа обстановка, която да дава добра основа за предстоящите промени.

Краят на въглищата 

2038 г. е обявената крайна дата за извеждане на въглищните централи, но това дълго сбогуване на България с тях до голяма степен се дължи на политически решения, базирани на популизъм. Ако всичко зависеше от пазара, те нямаше да намерят място в енергийния микс заради високата цена, на която произвеждат. С решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г. депутатите задължиха Министерския съвет да предприема всички необходими мерки, за да гарантира работата на държавната въглищна топлоелектрическа централа. И всяко правителство го следва, оставяйки ТЕЦ-а част от микса за потребителите. Само преди няколко дни енергийният министър издаде заповед, с която 2.628 млн. MWh от ТЕЦ "Марица Изток 2" влязоха в микса за следващата година, поставяйки за поредна година комплекса на "изкуствено дишане".

Всъщност зависимостта от изкопаеми горива намалява, но това не е резултат на конкретни държавни решения или политики, а е по-скоро в резултат на пазарна динамика, коментира пред Economic.bg Мария Трифонова, преподавател в стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Тя обяснява, че в Плана за възстановяване и устойчивост има климатична цел, която е обвързана с намаляване на емисиите в сектор енергетика, което означава намаляване на дела на изкопаемите горива в енергийния микс.

С решението, което тогава парламентът взе, се блокира всъщност изпълнението на реформата. Ние забелязваме, че целта се изпълнява, но формално, а не е в резултат на политика, както е заложено в самия План“.

Според нея това е и една от причините България да няма отчетен напредък по Плана за възстановяване и да не може да се възползва от следващия транш, който беше предвиден.

На фона на нестабилната политическа обстановка последните години страната ни все още няма ясен план кога и как ще се откаже от въглищата, с какво ще ги замени и накъде ще насочи работещите в сектора. Мерките по Фонда за справедлив преход, които в момента стартират, са само началото на този дълъг и сложен процес. Те имат за цел да го подпомогнат, но за да се случи той наистина справедливо, са нужни конкретни решения, които до момента не са взети. 

Нова базова мощност

За заместваща базова мощност България се е насочила към нови два ядрени блока по американска технология на "Уестингхаус", които да заработят на мястото на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй". Амбициите са първият нов блок да е готов до 2035 г., но редица експерти смятат, че срокът е прекалено амбициозен. Секторът обаче е раздвоен за нуждата от нова ядрена мощност – за едни това са големи, скъпи и бавни енергийни проекти, а за други – жизненоважни за българската енергетика. 

Много са предизвикателствата, тъй като натискът на производството на електроенергия от възобновяеми източници е огромен, а в същото време онези мощности, които участват в балансирането и регулирането на електроенергийната система, постепенно се извеждат. Пред нас, енергийните експерти предизвикателствата са много, тъй като ние трябва максимално бързо да намерим техническо решение, с което да осъществим заместване на тези конвенционални мощности", коментира за Economic.bg проф. Валентин Колев, е енергиен експерт и председател на Българската браншова камара на енергетиците.

По думите му наличието на базови мощности определя сигурността на една електроенергийна система, както и възможностите за присъединяване на нови ВЕИ. Той е категоричен, че имаме нужда от четири нови ядрени блока. 

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев също подкрепя проекта за минимум два нови ядрени реактора у нас. Той допълва, че базовите мощности от новите атомни централи ще бъдат мощности, които ще ни гарантират динамичната устойчивост на системата и ще разчитаме на тях, защото са нискоемисионни и могат да бъдат конкурентоспособни.

Според Трифонова обаче в България имаме прекалено голям фокус върху нуждата от нови базови мощности, без да сме взели под внимание всички потенциали, които имаме за огъвкавяване на мрежата, които се крият в дигитализация, интеграция, по-добра свързаност със съседните държави, управление на търсенето, планове за включване на децентрализирани консуматори, като електромобили, които можем да използваме. 

Тези потенциали остават все още недостатъчно добре адресирани и, разбира се, енергийната ефективност, защото преди да планираме каквито и да е базови мощности трябва да помислим първо къде да може да спестим", казва тя. 

Мрежата е все по-важна 

През последните няколко години ЕСО прави сериозен план и инвестиции за развитието на мрежата във връзка с развитието на ВЕИ мощностите. И макар често тя да се задъхва от ВЕИ-тата, директорът на ЕСО е категоричен, че нашата мрежа е в много добро състояние от гледна точка на развитие и присъединяване на ВЕИ мощности.

Последните 2 – 3 години присъединихме над 2000 MW, тази година още 1000 MW нови ВЕИ мощности, подписали сме договори за присъединяване на 4500 MW в мрежа средно напрежение и още 8000 MW във високо напрежение. Оттук нататък инвеститорите трябва да направят стъпките да си изпълнят инвестиционните намерения", допълва той. 

Цачев обясни, че ЕСО предвижда дейности, които да повишат още повече междусистемната свързаност, да изчистят тесните места в мрежата и да създадат допълнително по-висок капацитет не само за присъединяване на ВЕИ мощности, а капацитет за присъединяване на нови потребители.

Той разказа, че предстоят проекти, насочени към автоматизация на мрежата, и ЕСО работи с електроразпределителните дружества по идея за автоматизиране на меренето и събирането на данни от електромерите в един информационен хъб. Тя ще може да бъде предоставяна на координатори, търговци, агрегатори и ще дава възможност в реално време потребителят да наблюдава каква е неговата консумация и цената в съответния сетълмент период. Така всеки ще може сам да си направи сметката дали да потребява в момента или да изчака да си пусне пералнята и сушилнята след 30 мин.

Ще се постараем с този проект да насърчим активните потребители в страната, с което се надяваме, че ще балансираме още по-добре мрежата“.

Цачев е категоричен, че потребителите трябва да станат активни, да бъдат част от пазара, да бъдат запознати с това, какво се случва на пазара и така те наистина ще започнат да помагат за балансирането на системата.

Не е само слънцето 

Когато говорим за възобновяеми енергийни източници, в България най-често се сещаме за енергията от слънцето и соларните централи. Това обаче съвсем не е единствената зелена енергия, въпреки че в българския енергиен микс е преобладаваща. 

В своите препоръки към България ЕК в този доклад за първи път подчертава, че не просто трябва да инвестираме във ВЕИ, а да засилим инвестициите във ветроенергийни източници.

Трифонова проследява данните за новите вятърни мощности у нас, които показват, че последната турбина, влязла в експлоатация в България, е била 2013 – 2014 г.

Вече над 10 години ние нямаме нито един нов проект, който да е доведен до край и да е въведен в експлоатация".

Тя обяснява, че инвеститорите се "спъват" в административните процедури – не получават разрешителни за строеж, за присъединяване, имат високи разходи за присъединяване, което прави проектите неконкуретноспособни. В България екологичните оценки траят по три – четири години, а в последния европейски регламент беше изрично казано, че процесът за такъв тип проекти трябва да бъде сведен до 1 – 2 години. 

За пример, в други европейски държави се идентифицират зони за ускорено развитие, най-вече за вятърни мощности и такъв тип мониторинг програми се правят за цялата зона, което дава възможност на инвеститорите да разработват проекти в тази зона.

Според Трифонова амбицията ни за вятър е изключително ниска – 1 GW до 2040 г.

Когато нямаме балансирано развитие на различни ВЕИ технологии – това се отразява на целия ВЕИ сектор – той също не е устойчив“.

Цачев уточнява, че след промяната в Закона за енергетиката през март и в Наредба 6, с които се премахна ПУП като изискване за сключване на предварителен договор и се удължи срокът на действие на предварителния договор само за вятърните централи, има сериозен интерес за развиване на такива проекти и ЕСО има множество запитвания.

В момента говорим с няколко големи инвеститора и проектите, които искат да развиват, и са подали заявления към нас са от порядъка на 1500 MW общо, като самите проекти са между 50 и 300 MW".

Той каза още, че у нас започва интензивно да се говори за хибридни проекти, в Ямболско е в ход такъв проект и ще има и други.

Системи за съхранение 

Решението за баланса на мрежата са системите за съхранение, категоричен е Цачев. 

Доскоро електроенергетиката беше много инертна система и бавно променяща се, а сега много се променя с ВЕИ и батериите, които навлизат", казва Мартин Георгиев. 

Затова се променят начините, навиците и подходите за управление на системата, допълва директорът на НЕК. 

Той обясни, че съгласно проучвания в световен мащаб, ВЕЦ представляват 95% от капацитета за съхранение на енергия.

Съхранението има ключова роля и производство в моментите, в които има нужда, тъй като знаем, че ВЕИ работят, когато природата позволи, което в доста случаи не съвпада с производството на енергия", допълва Георгиев. 

Той очаква в бъдеще, с допълнителното навлизане на ВЕИ, да се ускори тенденцията за използване на ВЕЦ, които имат ключова роля за енергийна сигурност и независимост, тъй като са местен ресурс, който помага в моменти като 2022 г. да се мине по-лесно през тези процеси.

Пазарът все още е регулиран 

И макар потребителите да могат да играят много важна роля в балансирането на системата, домакинствата все още са на регулиран пазар, цената на тока остава евтина, което от една страна ги предпазва, но от друга не им дават стимул да са активни участници в него. България е една от последните страни в ЕС, в която пазарът не е либерализиран, а това трябваше частично да се случи от 1 юли, но отново беше отложено – до юли 2025 г., а в началото на 2026 г. той трябва да е напълно либерализиран за домакинствата. Това означава, че всеки ще трябва да намери търговец, който да му доставя електроенергията, която вече няма да бъде на регулирана цена. 

Според Мария Трифонова  решението да се отложи реформата "беше чист популизъм в момент, който наистина беше удобен". 

И експертите, и Министерството на енергетиката са на мнение, че либерализацията трябваше да се случи сега, в момент, в който цените са ниски и щяхме безболезнено да минем през този процес, който е дългогодишно отлагана реформа. 

По думите ѝ битовите потребители са сериозен сегмент от консумацията на ток и към тях не отиват никакви ценови сигнали и знаци за това как те трябва да оптимизират.

Ако съчетаем либерализацията с влизането в реално действие на един такъв проект (информационен хъб – бел.ред.), това ще бъде най-добре за потребителя и той ще се чувства уверен да взима правилни решения – кога да потрябва енергия и колко."

Изпълнителният директор на Национална електрическа компания смята, че при домакинствата трябва много промяна в навиците и по думите му все още сме доста далеч от това те да участват активно на пазара, тъй като едно домакинство трудно би се лишило от комфорта да използва енергия, когато иска, за да спести около 10 лв. на месец.

Накъде сега?

Според Георгиев българската енергетика е на прага или в началото на декарбонизацията и тоталната трансформация и промяна. Освен промяна на източниците и въглеродния отпечатък при производството на електроенергия, в България се наблюдава тенденция на децентрализация. Това е предизвикателство за управление на мрежата и адаптирането ѝ, казва той.

Цачев вижда бъдещия ни енергиен микс от поне още 4 ядрени блока в системата (4000 MW), които да осигурят базовата мощност, възобновяеми мощности – слънце и вятър, системи за производство на водород, които да дадат възможност да заместим природния газ, две помпено-акумилиращи централи, които да дадат възможност енергията от ВЕИ да бъде съхранявана през деня и използвана в последствие за производство на водород и за балансиране на системата, както и добра и сигурна електропреносна и електроразпределителна мрежа, която да гарантира преноса на тази енергия.

Трифонова е на мнение, че необходимостта от огромни инвестиции в енергийния преход е три пъти по-голяма от тази в момента.

Тези инвестиции не може да разчитат само на публични средства. Такива има в момента в тази рамка, в резултат на кризите, но има ясни индикации от ЕК, че няма да бъде насочен толкова голям инвестиционен и финансов ресурс в следващия програмен период след 2027 г."

Тя е категорична, че такъв тип планове за много големи инвестиции, каквито са новите ядрени мощности, особено когато са подкрепени от държавата, спират частния интерес

Би било добре, колкото може по-малко да се меси политиката в енергетика, да остави експертите да си вършат работа", заключва проф. Колев. 

За празника експертите си пожелаха здраве и безаварийна работа. Цачев призова енергетиците да не се плашат от предизвикателствата в сектора, защото промените в следващите години ще бъдат много.